РАЗЯСНЕНИЕ № 20-15-103 от 11.03.2011 г. относно издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в Германия

Според изложената фактическа обстановка, дружеството, което представлявате, е с основна дейност – ресторантьорство в България и извършване на ремонт на морски и речни плавателни съдове в Германия. През периода 2007-2010 г. същото бележи постоянен ръст в приходите от дейността и увеличение броя на заетите лица, което е видно от приложената към писмото Ви справка.

Предвид икономическата ситуация в България, договорите, които сте сключили през 2011 г. за работа в страната, не могат да гарантират необходимия процент от общите приходи на дружеството, така както се изисква от българското законодателство при командироване на работници в чужбина. Тъй като за 2011 г. вече имате сключени договори за извършване на строително-ремонтни услуги на кораби с германски фирми, се опасявате, че ако Ви се откаже издаването на удостоверение А1, ще бъдете принудени да извършите съкращение на персонала, дружеството ще претърпи огромни загуби от неизпълнение на договорите с германските фирми, което ще доведе до фалит на фирмата и неплащане на дължимите данъци към бюджета за 2010 г.

Ето защо, бихте желали горепосочените съображения да бъдат взети предвид в бъдеще при поискване на разрешителни А1 за работа в Германия на Ваши работници.

Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище:

Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово-активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на гражданите на Европейския съюз (ЕС) в рамките на Общността, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване, чието основно предназначение е предотвратяване на конфликти между национални законодателства на държави-членки при трансгранични ситуации.

Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.

От 1 май 2010 г. са в сила нови координационни регламенти в областта на социалната сигурност – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.

Принципът за прилагане законодателството само на една единствена държава е утвърден и в новите регламенти, като е запазено основното правило да се определя за приложимо законодателството на държавата-членка, където лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице. В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост. Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според координационните разпоредби на Регламент /ЕО/ № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.

В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени императивни разпоредби, предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

Съгласно чл. 12/1/ от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя следните задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава-членка:

 

1) командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;

 

2) командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;

 

3) поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;

 

4) предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;

 

5) лицето да не е изпратено да замества друго лице.

Относно изпълнението на второто поставено условие, следва да се има предвид, че извършването на част от дейността в изпращащата държава не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на въпросната държава (чл. 14/2/ от Регламент /ЕО/ № 987/2009).

За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии, характеризиращи осъществяваната дейност, част от които са:

– къде се намира седалището и администрацията на работодателя;

– броят на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;

– къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;

– къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;

– реализираният от дружеството оборот на територията на България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;

– икономическата дейност на работодателя, осъществявана на територията на изпращащата държава;

– броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава;

– периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава.

Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да се приложат и други критерии.

Липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава-членка изключва обичайно извършване на съществена част от дейността му на нейна територия. При индивидуално разглеждане на критерия, оборот, реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25 % от общо реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като достатъчен индикатор. Въпреки това в определени случаи, при реализиран оборот под 25 % (например 20 %) също може да се приеме, че работодателят извършва съществени дейности на територията на изпращащата държава след разглеждане (и изпълнение) на всички критерии в тяхната съвкупност. Освен това въпросният критерий може да се разглежда и за по-голям период назад от предходните 12 месеца.

Съответствието между икономическата дейност на работодателя, осъществявана на територията на изпращащата и приемащата държава, не е задължително условие, за да се приложи чл. 12/1/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004. Самата разпоредба не предвижда допълнително налагане и съблюдаване на подобно изискване. Въпреки това наличието на такова несъответствие би могло да се разглежда като индикатор, който предполага извършването на задълбочена проверка за изпълнението на условията, при които изпратените наети лица могат да останат подчинени на законодателство на изпращащата държава.

В случаите по чл. 12/1/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и на основание чл. 88-90 от ДОПК въз основа на подадено искане по утвърден образец /ОКд-236/ се издава удостоверение А1 за приложимо законодателство. Искане може да се подаде от наетото лице и/или от неговия работодател. Издаденият формуляр удостоверява, че за периода, посочен в него, който не може да бъде по-дълъг от 24 месеца и да бъде удължаван с допълнителен период, наетото лице остава подчинено на българското законодателство.

След постъпване на искането в компетентната териториална дирекция на НАП органът по приходите, определен да издаде удостоверението, извършва проверка на данните, представени в искането и извършва анализ на приложените към него доказателства. При установяване на несъответствия или в случаите на недостатъчна информация и/или доказателства такива могат да бъдат изискани допълнително. Въз основа на установеното при анализа органът по приходите издава удостоверение А1 или се произнася с мотивиран отказ. От изложеното следва, че обстоятелството, дали са изпълнени или не задължителните условия за издаване на удостоверение А1, се преценява само по конкретна фактическа обстановка и самостоятелно от органа по приходите, на когото е възложено да издаде документа. Въз основа на прогласените принципи за самостоятелност, независимост и обективност, единствено в правомощията на съответния орган по приходите е след анализиране на конкретните факти и обстоятелства да издаде искания формуляр или да откаже издаването му.

Удостоверение А1 не представлява разрешително за работа в ЕС и отказът за издаването му не означава, че работодателят не може да изпрати съответното наето лице да извършва работа за него на територията на друга държава-членка, а че същото не може да остане подчинено на българското законодателство. В съответствие с основното правило на чл. 11/3//а/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004, за периода, през който наетото лице полага труд на територията на друга държава-членка, за него ще бъде приложимо осигурителното законодателство на тази държава-членка. В тази връзка, Ви обръщаме внимание на разпоредбата на чл. 21 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, която въвежда следните задължения за работодателите:

 

1) Работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка;

 

2) Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка.

 

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1938 от 29.08.2017 г. относно дължимост на осигурителни вноски и данък върху добавената стойност от наследниците на починал едноличен търговец

 

чл. 5 КСО,
чл. 50 ЗДДФЛ,
чл. 111 ЗДДС,
чл. 125 ЗДДС,
чл. 119а ППЗДДС

Във връзка със смъртта на физическо лице, регистрирано като ЕТ, се поставят следните въпроси:
1. Кои от задълженията на едноличния търговец се дължат от наследниците, тъй като фирмата има задължения за самоосигуряващо се лице, за данъци върху доходите на работници и ДДС по справки декларации?
2. Дължи ли се ДДС на непродадените стоки в магазина?
3. Ако някой от наследниците наследи фирмата, след отказ от другите, за да я влее в собствена фирма, преди да е получил уведомлението ли внася задълженията?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн., ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 62/2017 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ, бр. 70/1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 98/2016 г.), ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.), ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр.63 от 4 август 2017 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г.) e изразeно следното становище:
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН). В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран. Наследниците могат да подадат и заявление за заличаването на едноличния търговец от търговския регистър съгласно чл. 60а, т. 2 от ТЗ. Това не означава обаче, че при непоемане предприятието на ЕТ от наследниците му настъпват правни последици, сходни с тези при отказ от наследство.
Когато се прекрати дейността на физическо лице като едноличен търговец, който не е субект, различен от физическото лице, предприятието на починалото лице, регистрирано като ЕТ, се наследява по реда на ЗН независимо от факта, че наследниците не са пожелали да продължат търговската дейност на наследодателя си и партидата му като едноличен търговец е заличена в търговския регистър. Те наследяват задълженията и вземанията на техния праводател от прекратената търговска дейност.
В зависимост от волята на наследника са налице две принципни възможности:
1. Наследникът приема наследството, като по този начин наследява и предприятието на починалото лице, т. е. става носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице. Както бе отбелязано предприятието на ЕТ е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. Правилата на ТЗ са специални спрямо тези на ЗН, отнасящи се до отношенията между наследниците на едноличния търговец. Предвид специалната по отношение на ЗН нормативна уредба в Решение № 491/22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г. ВКС е приел, че поемането на фирмата, наред с предприятието е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик. Следователно правата и задълженията и отговорността за задълженията следва да се реализира спрямо този приобретател. Съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. На основание чл. 60 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
2. Наследникът се отказва от наследството по реда на чл. 52 от ЗН във връзка с чл. 49 от ЗН. Отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като отказът се вписва в особена за това книга. По своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса.
I. По отношение на задълженията за осигурителни вноски
1. Относно задълженията за самоосигуряващото се лице.
Физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци имат качеството на самоосигуряващи се лица (чл. 5, ал. 2 от КСО) и внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка. Аналогична е разпоредбата и на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО, според която „самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. Осигурителните правоотношения на самоосигуряващото се лице за осигурителните рискове имат личен характер, което означава, че както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице за задължителни осигурителни вноски се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците.
По отношение осигуряването на самоосигуряващо се лице, което е починало, единствено е предвидена възможност, когато поради смърт на самоосигуряващо се лице декларация образец № 1 за месеца, предхождащ месеца на смъртта, не е подадена в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, наследникът или упълномощен представител на наследниците може да подаде декларацията в срок до края на шестия месец, следващ месеца на смъртта; декларацията се подава на хартиен или електронен носител заедно с протокол, подписан от наследника или упълномощения представител на наследниците, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация към датата на смъртта на самоосигуряващото се лице /чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/.
За починалото лице не следва да се подава декларация образец № 6 за дължими осигурителни вноски за 2017 г.
2. Относно задълженията към наети лица.
Както бе посочено в настоящото изложение, без значение е дали наследникът е продължил търговската дейност на наследодателя или ЕТ е заличен в търговския регистър. С приемането на наследството ще се наследят и задълженията за данък и осигурителни вноски на наетите лица, които е имал праводателят в качеството му на осигурител.
II. По отношение на задълженията за данък върху доходите на физическите лица на починалото физическо лице
Следва да се има предвид, че на основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2017 г./ годишната данъчна декларация за доходите на починалите лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Необходимо е да се отбележи, че за доходите на починало лице се подава декларация образец 2001в със съответните приложения според вида на получения доход. В декларацията се посочват само доходи, които са придобити от наследодателя до датата на смъртта му и които, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация. Освен това е важно да се посочи, че подаването на годишна данъчна декларация за доходите на починалото лице е регламентирано като възможност, а не като задължение.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. По силата на ал. 3 на същата правна норма, в случаите по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация може да се подаде и след срока по ал. 1, но не по-късно от 6 месеца след откриването на наследството. В тази връзка е необходимо да се поясни, че съгласно чл. 1 от ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия.
III. По отношение на дължимостта на данък върху добавената стойност
Освен изложеното във връзка с наследственото правоприемство и наследяване на дължимите задължения, по отношение на ДДС върху наличните активи е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Същата постановява, че към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
Разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2017 г./ предвижда, че алинея 1 не се прилага при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е ползвало данъчен кредит, е до 25000 лв. включително; когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 25 000 лв., данък се начислява върху общата сума на данъчните основи на стоките и услугите.
На следващо място ал. 2, т. 2, б. „б“ на същата законова разпоредба предвижда, че чл. 111, ал. 1 от ЗДДС не се прилага когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 25 000 лв. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което е едноличен търговец, ако предприятието му е поето по наследство или по завет и независимата му икономическа дейност бъде продължена от лице, което е регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за стоките и услугите, налични към датата на регистрация.
Също така следва да се отбележи, че нормата на чл. 125, ал. 13 от ЗДДС регламентира, че при смърт на физическо лице или на физическо лице – едноличен търговец, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 се подават от наследниците или заветниците в срок 2 месеца от приемане на наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. Допълнително узнати обстоятелства се декларират, като в едномесечен срок от узнаването наследниците подадат нови декларации по ал. 1 и 2 и отчетни регистри по ал. 3. Подадена декларация от един наследник ползва и другите наследници.
В сила от 21.03.2017 г. в ППЗДДС се създава чл. 119а, съгласно който:
– в случаите по чл. 125, ал. 13 от закона справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на наследодателя, като се прилагат правилата за отчитане и деклариране по тази глава;
– заедно със справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията се прилагат и данни, неразделна част от справка-декларацията, за наследствените дялове на наследниците/заветниците по образец – приложение № 37, което се подава само на хартиен носител;
– за целите на чл. 125, ал. 13 от закона последният данъчен период обхваща и данъчния период, предшестващ датата на дерегистрацията, по отношение на който срокът за подаване на справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията не е изтекъл към датата на дерегистрацията и същите не са подадени от регистрираното лице.
Извън горното следва да се има предвид, че на основание чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1950 от 31.08.2017 г. относно данъчно облагане на място на стопанска дейност, разкрито от българско юридическо лице във Федерална Република Германия, съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и данъчно третиране на доставки, свързани с недвижим имот, съгласно Закона за данък върху добавената стойност

 

чл. 3 ЗКПО,
чл. 13 ЗКПО,
чл. 14 ЗКПО,
чл. 92 ЗКПО,
чл. 13 ЗДДС,
чл. 17 ЗДДС,
чл. 21 ЗДДС,
чл. 111а ЗДДС,
чл. 124 ЗДДС,
чл. 79 ППЗДДС

„А“ ЕООД е регистрирано в РБългария като юридическо лице и има регистрация и по ЗДДС. Една от основните му дейности е отдаване под наем на недвижимо имущество. Дружеството има намерение да закупи земя в Германия с цел строеж на къща, която впоследствие ще отдава под наем.
От това, следва ли :
1. Сделките по закупуването на земята и изграждането на къщата могат ли да се считат за вътреобщностно придобиване и как ще се отразят в дневника за покупките?
2. Тъй като дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в Германия, има ли право да получи фактури за описаните по-горе доставки от германска фирма без да му се начислява ДДС в тях? Как следва да бъдат описани тези документи в дневник за покупките и дали са данъчно признат разход?
3. Сделката по отдаване под наем на жилищната сграда в Германия как ще бъде третирана по ЗКПО и ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн., ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 58/2017 г.), ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г.) e изразено следното принципно становище:
I. Данъчно третиране по ЗКПО
Общото правило, дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъци за печалбите и доходите си, реализирани, както от източници в Република България, така също и от източници в чужбина. Това означава, че местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от МСД, разкрито в чужбина.
От друга страна разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО указва, когато в международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на българския закон, да се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. В случая, между Република България и Федерална Република Германия има подписана Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (обн. ДВ, бр. 6 от 18 януари 2011 г.). В чл. 5 от Спогодбата е дефинирано понятието „място на стопанска дейност“, според което това е определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. Терминът „място на стопанска дейност“ включва по-специално място на управление, клон, офис, фабрика, работилница и мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства. Терминът „място на стопанска дейност“ включва също така строителна площадка, строителен или монтажен обект само когато продължават за повече от девет месеца, и инсталация или съоръжение, използвани за изследване на природни богатства, или сонда или кораб, използвани за изследване на природни богатства, само когато това използване продължи повече от девет месеца.
Разпоредбата на чл. 7 от Спогодбата определя, че печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. Всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия резултат на дружеството по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство на страната, в която е установено това МСД.
Разпоредбите на българското законодателство, регламентиращи избягване на двойно данъчно облагане, се съдържат в ЗКПО, в глава ІІІ Международно облагане.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, когато не се прилагат разпоредбите на международен договор по чл. 13, задълженото лице има право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.
Данъчен кредит по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗКПО е правото на юридическото лице при определените по закона условия да приспада вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на метода за премахване на двойното данъчно облагане, заложен в съответната Спогодба, се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, в която се включват както данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Република България, така също и от мястото на стопанска дейност в чужбина, и следващото се данъчно облагане върху общия данъчен финансов резултат за отчетния период. Ако дружеството реализира дейност само чрез МСД, то декларацията по чл. 92 от ЗКПО ще включва само резултата от дейността на МСД.
Съгласно чл. 92, ал. 6 от ЗКПО, данъчно задължените лица, чиито печалби са обложени в друга държава, прилагат към годишната данъчна декларация по чл. 92 от закона, доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Тази разпоредба не се прилага спрямо печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.
Следва да се има предвид, че ако в хода на реализиране дейността на МСД в Германия възникнат въпроси, свързани с прилагане разпоредбите на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и имуществото между Република България и Федерална Република Германия, дружеството може да отправи въпросите си към Дирекция СИДДО при Централно управление на Националната агенция за приходите, в чиято компетенция са отговорите на тези въпроси.
II. Данъчно третиране по ЗДДС
1. По отношение на покупката на земя на територията на Германия:
Съгласно чл. 5 от ЗДДС, стока по смисъла на законa е всяка движима и недвижима вещ. Нормата на чл. 6 от ЗДДС регламентира като доставка на стока прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, поради което прехвърлянето на право на собственост върху недвижими имоти, както и учредяването на вещни права върху недвижими имоти имат характер на доставка на стока.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е указано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и това е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Вътреобщностно придобиване /ВОП/ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
От изложеното в запитването е видно, че мястото на изпълнение на доставката на земя с получател българското дружество е на територията на Германия и тази доставка не попада в обхвата на ВОП на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия. Мястото на изпълнение на доставката на земя се определя по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и е там, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото й предоставяне.
Следователно, при покупката на земя на територията на Германия по отношение на издаването на фактура и облагането с ДДС ще се прилага законодателството на тази държава. В този случай протокол по чл. 117 от ЗДДС за извършената от дружеството покупка не следва да се съставя.
2. По отношение на услугите, свързани с изграждането на сграда върху закупената земя на територията на Германия:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност).
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Като се има предвид обстоятелството, че в настоящия случай недвижимият имот се намира на територията на Германия, то следва, че мястото на изпълнение на услугите, свързани с него, включително на услугите, свързани с изграждането на сграда върху същия, ще бъде на територията на Германия. За дружеството получател не възниква задължение за самооблагане на тези доставки по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като по този ред се облагат получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, както и не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС за начисляване на ДДС.
В този смисъл, по отношение изискуемостта на данъка за доставките на услугите, по които получател е българското дружество, което не е установено на територията на другата държава членка /Германия/, са възможни следните хипотези:
– при условие, че доставчикът на услугите е данъчно задължено лице, установено на територията на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката – данъкът по доставката е изискуем от доставчика на услугите (по аргумент на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО);
– при условие, че доставчикът на услугите не е установен в държавата, където е мястото на изпълнение на доставката, следва да се имат предвид разпоредбите на данъчното законодателство на съответната държава, с оглед необходимостта българското дружество – получател по доставката на услуги, да се идентифицира за целите на ДДС в съответната държава членка (чл. 196 и чл. 199 от Директива 2006/112/ЕО).
На основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупките най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са:
– Фактура;
– Известие към фактура;
– Протокол.
Предвид цитираните правни норми документи, издадени по реда на германското законодателство не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри на ЗДДС. Въпреки, че не е налице задължение, при желание от страна на дружеството фактурите могат да бъдат отразени в дневника за покупките в колона 9 – „ДО и данък на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и внос без право на данъчен кредит и без данък“.
3. По отношение на доставките по отдаване под наем на сграда, намираща се на територията на Германия:
По силата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а” от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при предоставянето на права за ползване. Предвид това, доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот, който се намира в Германия, е на територията на тази държава членка.
В този случай, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от закона на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на глава единадесета от закона – „Документиране на доставките“, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
В § 1, т. 10 и т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС са дадени определения на понятията „постоянен обект” и „лице, установено на територията на страната”.
Предвид изложеното, в настоящия случай, при положение, че съгласно германското законодателство, данъкът за доставката по отдаване под наем е изискуем от получателя и българското дружество не е установено на територията на Германия съгласно същото законодателство, то последното следва да издаде фактура по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване”, както и основанието за това – чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
По силата на чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС при доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Следователно, документирането на услугите по чл. 21, ал. 4 от ЗДДС следва да се извърши по правилата на държавата членка по местонахождението на недвижимия имот /в случая Германия/, когато получателят няма регистрация за целите на ДДС в тази държава и за него не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Издадените от дружеството фактури във връзка с посочените доставки следва да се отразят в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. В дневника за продажби тези доставки се посочват в колона 23 – „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС …“, съответно в справката-декларация – в кл. 18.
В заключение информираме, че с оглед данъчното третиране на получените услуги, свързани с построяването на сградата, находяща се на територията на Германия и използването й за последващи облагаеми доставки по отдаване под наем, е необходимо дружеството да се запознае със съответното законодателство на Германия с оглед евентуалното изискване за регистрация за целите на ДДС в държавата членка.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-182 от 29.06.2017 г. относно право на данъчен кредит при грешно третирана доставка

чл. 72, aл. 1 ЗДДС

Изложена е следната фактическа обстановка: През м.11.2014 г. и през м.02.2016 г. са закупени поземлени имоти за строеж. Доставката е третирана от доставчика като освободена. Документите, издадени от доставчика са включени в дневниците за покупки, като е спазен срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. През 2017 г. е установено грешно данъчно третиране на доставката на земя за строеж и доставчикът ще издаде документи, с които ще коригира сделката от освободена на облагаема и ще начисли ДДС.
Поставен е следния въпрос: Допустимо ли е упражняването на право на данъчен кредит при корекция на грешно данъчно третиране на сделката, след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
В случаите, когато е налице грешно данъчно третиране, следва да се коригира грешно издаденият документ, като се издаде коректен документ.
Когато се установи, че има грешно данъчно третиране на доставката като освободена по Гл.Четвърта от ЗДДС, следва да се приеме, че корекцията може да се извърши и след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, ако в рамките на същия срок получателят по доставката е отразил некоректно издадената фактура в дневника за покупки. В този случай, срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС ще се смята спазен от правоимащото лице, което ще го упражни въз основа на коректно издадения данъчен документ.
В случаите, когато получател по една доставка не е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит съгласно изискванията на закона поради грешно данъчно третиране на доставката, в резултат на което данъчно задълженото лице не разполага с коректна фактура с начислен данък, наличието на което е основна предпоставка за упражняването му, срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит следва да се смята за спазен, независимо от обстоятелството, че коректния данъчен документ е издаден след изтичане на 12 месечния срок, предвид факта, че получателят е отразил погрешно издаденият документ в рамките на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
Независимо от горното, право на данъчен кредит на лицето може да бъде отказано, ако въз основа на обективни данни се установи участие в измама.

РАЗЯСНЕНИЕ № 24-38-28 от 29.06.2017 г. относно доходи от youtube и дължими данъци и осигурителни вноски при изплащане на суми

В запиването сте посочили, че „……..“ ЕООД е компания, занимаваща се с рекламна дейност в интернет среда, управление на интернет сайтове, канали и други. Дружеството има сключени рамкови договори за срок от една година с няколко физически лица, които притежават популярни YOUTUBE канали в интернет платформата YOUTUBE. В каналите на лицата се публикуват авторски произведения на техните собственици. Физическите лица са абонирани за услугата ADsence онлайн, която им носи доходи на база на периодична извадка за осъществени кликове, получавана от GOOGLE. Доходите от тази услуга се получават единствено когато кликовете са осъществени върху уникален авторски продукт.
Дружеството използва CMS софтуер (Content Management System), който позволява на „……………“ ЕООД да управлява и менажира различни интернет платформи, канали и др. Съгласно сключените рамкови договори каналите на описаните по-горе физически лица са включени в кръга на управляваните от дружеството интернет потребителски канали и приложения, като лицата запазват изцяло контрола и авторските права върху публикуваните от тях произведения. Доходите от услугата ADsence се изплащат от GOOGLE на „…………“ ЕООД, а дружеството от своя страна изплаща същите суми на физическите лица, собственици на описаните канали. Към запитването сте приложили копие на договор за партньорство. В тази връзка са поставени въпроси относно данъчното и осигурително третиране на изплащаните на физическите лица възнаграждения.
Предвид така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
По прилагането на данъчното законодателство:
Определящо значение за коректното облагане на физическите лица има квалифицирането на доходите според източника им. Това е така, тъй като на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.
Следва да се има предвид, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните физически лица – за придобити доходи само от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Облагането на придобитите от физическите лица доходи ще бъде в зависимост от начина, по който те осъществяват дейността, свързана с функционирането на творческия канал.
По силата на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
По отношение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане, където в §1, т. 8 от на ДР на закона е указано, че „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Следователно, ако възнаграждението на физическите лица в конкретния случай се определя като авторско или като доход от продажба на произведения на изкуството от техните автори, облагаемият доход ще се определи по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ. В тази връзка Ви уведомявам, че по въпроса относно наличието на авторски права, компетентна е Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министерство на културата.
В случай че възнаграждението не може да се определи като авторско или като доход от продажба на произведения на изкуството от техните автори, следва да имате предвид, че за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто в съответствие с чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:
1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО);
2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;
3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му, което произтича от разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тази разпоредба не се прилага, когато физическото лице, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода. В тези случаи размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода, което в този случай е задължено да подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължими данъци (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължими данъци.
По прилагане на осигурителното законодателство:
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използването му на трети лица.
Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начини:
1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;
2. Да бъде възложено с договор за поръчка, или
3. В рамките на трудово правоотношение.
Следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.
Предвид изложеното авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на авторското право по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).
Следователно само в случай че доходите, които “………….” ЕООД изплаща на физически лица, са за отстъпено право на използване на публикуваните от лицата авторски произведения и в изплатените суми не са включени и възнаграждения за полагания труд по тяхното създаване, върху същите не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски от дружеството в качеството му на платец на доходите. Въпреки това в зависимост от начина, по който осъществяват дейността, свързана с функционирането на творческия канал, от който получават доходи, за лицата може да възникне задължение за осигуряване по съответния ред на КСО и ЗЗО.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-Н-244 от 29.06.2017 г. относно данъчно третиране на стопанските дейности с виртуални валути / биткойн /

чл. 2 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра,

чл. 3 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра

Видно от изложеното в запитването Вашият доверител г-н …… има интерес към стартиране на бизнес, свързан с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ срещу български лева и други чуждестранни валути. Сделките, които доверителят Ви възнамерява да осъществява, според Вас наподобяват дейността на лицата, които извършат дейност като обменно бюро, съгласно реда и условията, регламентирани в Наредба № 4 от 8 август 2003 г.

Поставените във Вашето писмо въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. и на данъчното законодателство, са следните:

  1. Ще възникне ли за Вашия доверител задължение да се регистрира в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, по смисъла на чл. 1 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г.?
  2. Приложима ли е Наредба № 4 от 8 август 2003 г. към дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“?
  3. Влиза ли в противоречие с действащото законодателство дейността по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“, ако при упражняването на тази дейност се прилага Наредба № 4 от 8 август 2003 г., с оглед липсата на каквато и да е друга регулация?
  4. Съществува ли ограничение сделките с „биткойни“ да бъдат рекламирани, с оглед забраната, визирана в чл. 15, ал. 10 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г., като и ограниченията извън цитираната разпоредба?
  5. В случай, че дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ не попадат под разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. как следва да се извършва покупката, съответно продажбата на „биткойни“ от клиенти?

5.1. Какъв документ следва да бъде издаден, когато дружеството купува „биткойни“ срещу лева в брой от клиент физическо лице и обратно?

5.2. Какви данни за клиента следва да се снемат при покупка от клиента на „биткойни“ от него и обратно – при продажба от клиента на „биткойни“? Въпросът е относим за сделки под 10 000 лева, тъй като над тази сума клиентът следва да се идентифицира по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

5.3. Възниква ли задължение за доверителят Ви да подава справка по чл. 73 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с оглед разглежданата по-горе дейност?

  1. Попадат ли сделките с „биткойни“ към изключенията по чл. 2, т. 3 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ), и ако да, към кое от тях?
  2. Може ли клиент да плати за покупка на „биткойни“ по банков път?
  3. Можем ли за целите на търговията да разглеждаме дигиталните валути – „етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и други идентични с „биткойн“?
  4. По първия, втория, третия и четвърти въпроси от запитването:

В резюме на Европейският банков орган (ЕБО) – EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. изрично е посочено, че понастоящем се извършва „оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани“. Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани „офлайн“ или в „реалния живот“. Виртуалната валута „биткойн“ може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за биткойн, наричана „цифров портфейл“. Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута „биткойн“ може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

В писмо с изх. № БНБ–108809 от 19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изпратено по повод изискано от Софийски градски съд становище, е посочено, че виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, в който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата на „биткойн“ и извършване на операции по разплащане с „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г. сделки с валута в наличност по занятие като обменно бюро могат да извършват лицата, регистрирани по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство вписани в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. При обмяна на чуждестранна валута в наличност обменните бюра извършват финансова услуга, като стойността на сделката е равна на получените левове (чл. 3 от същата наредба).

С оглед на гореизложеното дейността по обмен на „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути не подлежи на регулиране по реда на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.

  1. По петия въпрос от запитването:

С оглед на обстоятелството, че липсва правна уредба в действащото законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути и доколкото в писмото си не сте посочили никакви подробности относно договорните правоотношения, техническите аспекти или начинът на осъществяване на стопанските операции, свързани с придобиването и покупко-продажбата на „биткойн“ от и на физически лица чрез заплащане в брой, приходната администрация не може да се ангажира с конкретно становище относно данъчното третиране, счетоводното отчитане или документирането на тези операции, както и дали същите са технически осъществими.

  1. По шестия, седмия и осмия въпроси от запитването:

С оглед на зададените от Вас въпроси, следва да се има предвид, че операциите, чрез които се извършват разплащания посредством „биткойн“ или други подобни виртуални валути на територията на страната не попадат в обхвата на ЗОПБ, тъй като същите не могат да бъдат квалифицирани, като „плащания в брой“ по смисъла на същия закон.

Необходимо е изрично да се отбележи, че всички плащания в български лева или чуждестранна валута на територията на страната, извършени в брой, които са свързани със сделки или престации по покупко-продажба на „биткойн“ или други подобни на тях виртуални валути, попадат в обхвата на ограниченията при плащанията в брой, регламентирани в ЗОПБ.

Моля да имате предвид, че при липсата на изрична регламентация в българското законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути („етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и др.), за целите на данъчното облагане на задължените лица, стопанските дейности с т. нар. виртуални валути следва да бъдат третирани предвид всички факти и обстоятелства, установени от органите по приходите в конкретните производства по реда на ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-87 от 15.06.2017 г. относно облагане на продажба на стоки чрез онлайн магазин

 

чл. 97а ЗДДС,

чл. 100 ЗДДС,

чл. 3 ЗКПО

 

Дружество желае да продава вина чрез онлайн магазин в България и Европа. В България фирмата ще закупува вино в стъклени бутилки от винарски изби и ще го продава чрез онлайн магазина си на физически лица – крайни потребители.

Поставени са следните въпроси:

  1. Как следва да се облага предприятието?
  2. Ако дружеството разполага със склад в Испания, където да съхранява стоката си и от който да я разпространява до крайните потребители, то това ще се третира ли като място на стопанска дейност в Испания и ако да, то как ще се обложи печалбата от тази дейност?
  3. Трябва ли фирмата да е регистрирана по ЗДДС?
  4. Ако реализира приходи от различни държави в ЕС и от България, как следва да облага приходите си от различни източници, като се има предвид, че ще се продава на физически лица?
  5. Има ли други специфични изисквания относно продажбата на вино?
  6. Ще трябва ли дружеството да плаща акциз?
  7. Има ли изискване за някаква специфична регистрация в тази насока?

Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По прилагане на ЗКПО:

Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от обикновената търговия. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.

Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи същата дейност чрез реални магазини /офлайн магазини/.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България /РБ/ и в чужбина.

Когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава/и се счита, че има място на стопанска дейност /МСД/. При преценката относно формирането на МСД следва да се вземат под внимание характеристиките, направени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Във всяка спогодба, по която РБ е страна е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило.

Доколкото въпросите в запитването са зададени на база предположения за извършване на определена дейност и не са ясни детайлите относно извършването й, какви документи ще се издават, ще има ли представител на българското дружество в склада в Испания, с каква продължителност ще се извършва дейността и други не може да се определи дали българското дружество ще има МСД в Испания.

Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне запитване /консултация/ до данъчната администрация на съответната чужда държава. Принципно от значение е: да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава, как и с каква цел ще се извършва складирането на стоките, ще има ли лице, което да представлява българското дружество в чуждата държава и други. При анализа и преценката дали ще се формира МСД в Испания/друга държава, българското дружество следва да вземе под внимание: кой и къде ще се издават фактурите за продажба; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се превозва от България за склад; документи за удостоверяване движението на стоките от доставчиците; документи за удостоверяване движението на стоките до клиентите; вътрешно фирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за постъпване на стоката в склада и последващото й предаване и прехвърляне на собствеността върху клиентите и други.

В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност в Испания или друга държава, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО – лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между чуждата държава и РБ.

При условие, че по силата на конкретна спогодба българското дружество ще формира МСД, то ще облага със съответния вид данък финансовият си резултат, формиран в съответната чужда държава. Приходите и разходите отчетени в съответната чужда държава от МСД са част от общите приходи и разходи на дружеството в РБългария и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат за 2017 г. в страната. Предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане е конкретизиран във всяка една спогодба и обичайно е освобождаване с прогресия. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на този метод на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци. Ако е приложим метод за освобождаване данъчен кредит се изисква представяне на документ от чуждата данъчна администрация за внесен в чуждата държава данък.

Когато не е налице място на стопанска дейност на българското дружество в Испания/друга чужда държава, всички приходи, независимо дали са от физически или юридически лица участват във формирането на счетоводната и данъчна печалба на дружеството. Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.

По прилагане на ЗДДС:

По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. А на основание ал. 2 на същата разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Видно от изложената фактическа обстановка, фирмата ще търгува със стоки – вино, като същите ще се продават чрез онлайн магазин. Стоките ще пътуват от България към клиенти – физически лица.

Доколкото стоките се намират на територията на страната към момента на тяхната продажба, на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваните от дружеството доставки е на територията на страната. Предвид и обстоятелството, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, то следва да се съобрази с разпоредбата за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Като допълнение към горното следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида – задължителна и по избор. Регистрацията по избор е уредена в чл. 100 от закона.

Необходимо е да се има предвид и специалната регистрация по ЗДДС за услуги.

Разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС указва, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Във фактическата обстановка към запитването е посочено, че дружеството ще продава чрез онлайн магазин. Ако чуждестранен доставчик извършва услуга на българската фирма, същата в качеството си на получател на услугата ще има задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от закона, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Следва да имате предвид, че в тези случаи става въпрос за данъчно задължени лица, които нямат регистрация по ЗДДС на друго основание.

Когато за лица, регистрирани на основание чл. 97а от закона, възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и чл. 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, те трябва да се регистрират по реда и сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор (чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС).

Ако фирмата разполага със склад в Испания и там съхранява стоката си, за целите на ДДС е необходимо да се съобрази нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Транспортирането на стока от територията на страната до склада в Испания се приравнява на доставка на стока. За възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това следва да се има предвид при определянето на облагаемия оборот от нерегистрирано по ЗДДС лице. Когато лицето се регистрира по ЗДДС, при такова движение на стоки за лицето възниква задължение за начисляване на данък.

По прилагане на други закони:

Предвид ограничената компетентност в рамките на чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ НАП не може да изразява становища относно прилагането на закони различни от данъчните /ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗМДТ/ и нормативните актове свързани със социалното и здравно осигуряване.

УКАЗАНИЕ № УК-2 от 5.06.2017 г. относно прилагане на глава шеста „Публичност на финансовите отчети“ от Закона за счетоводството

чл. 15 ЗСч,

чл. 38 ЗСч

 

Настоящото Указание се издава на основание чл. 15, т. 2 от Закона за счетоводството.

Целта на Указанието е да даде разяснения и насоки за единното прилагане на разпоредбите на чл. 38 от Закона за счетоводството относно публикуването на годишните финансови отчети и годишните доклади от предприятията за 2016 г.

  1. Предприятия, които публикуват годишни финансови отчети, консолидирани финансови отчети и годишни доклади.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, в срок до 30 юни на следващата

година, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от Закона за счетоводството (ЗСч), приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:

  1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър;
  2. юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерство на правосъдието, при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за годишни финансови отчети за 2016 г., а след 01.01.2018 г. – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията.;
  3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.

 

  1. Предприятия, които могат да ползват облекчения при съставяне на годишните финансови отчети по чл. 29 от ЗСч.
  2. Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. Годишният финансов отчет се съставя в пълен комплект от:

– средните и големите предприятия;

– предприятията от обществен интерес;

– микро- и малки предприятия – по избор.

Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Годишните финансови отчети на микропредприятията и малките предприятия могат да се състоят само от:

– Отчет за приходите и разходите – за едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи па задължителен независим финансов одит;

– Съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите – за микропредприятията;

– Съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение – за малките предприятия.

Структурата и съдържанието на съкратените форми на баланс и отчет за приходите и разходите са определени в Национален счетоводен стандарт № 1 – Представяне на финансовите отчети. Съкратените форми не са позволени за предприятия, прилагащи международните счетоводни стандарти.

  1. Съгласно чл. 31 – 33 от ЗСч, консолидиран финансов отчет се съставя от предприятието майка по правилата и изискванията на приложимите счетоводни стандарти при изготвянето на индивидуалния финансов отчет на предприятието майка.

Формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Консолидиран финансов отчет:

– се съставя от предприятие майка независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните й предприятия;

– може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.

 

III. Публикуване на годишните финансови отчети и годишните доклади по глава седма (чл. 38 от ЗСч).

  1. Предприятия, които не публикуват годишни финансови отчети са:

– еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит;

– бюджетни предприятия.

  1. Микропредприятия, които не подлежат на независим финансов одит могат да публикуват само:

– баланс – за предприятия, прилагащи национални счетоводни стандарти; или

– отчет за финансовото състояние – за предприятия, прилагащи международни счетоводни стандарти.

  1. Малки предприятия, които не подлежат на независим финансов одит могат да публикуват само:

– баланс и приложение – за предприятия, прилагащи национални счетоводни стандарти; или

– отчет за финансовото състояние и пояснителни приложения – за предприятия, прилагащи международни счетоводни стандарти.

  1. Предприятия, които подлежат на независим финансов одит публикуват пълният текст на одиторския доклад и годишните си финансови отчети във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си.
  2. Заедно с годишните финансови отчети капиталовите дружества публикуват Решението на Общото събрание за приемане на годишните финансови отчети. Предприятията могат да публикуват извлечение от Решението на Общото събрание, което отразява само една точка от дневния ред – приемане на годишен финансов отчет. Решението на Общото събрание на акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес трябва да съдържа и информация относно разпределянето на печалбата или за покриване на загуби от минали години.
  3. Когато към 31.12.2016 г. производството по ликвидация или несъстоятелност на предприятието не е приключило, то съставя и публикува годишен финансов отчет в съответствие с § 4.6 от Счетоводен стандарт № 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност. На всички заглавни страници на елементите на годишния финансов отчет след наименованието на предприятието се добавя „в ликвидация“ или съответно „в производство по несъстоятелност“.
  4. Годишният финансов отчет на предприятията в ликвидация или в производство по несъстоятелност се състои от:

– счетоводен баланс, съгласно приложение № 1 към СС № 13;

– отчет за приходите и разходите, съгласно приложение № 2 към СС № 13;

– отчет за приходите и разходите, съгласно СС № 1, в случай че предприятието в процеса на ликвидация или несъстоятелност е извършвало стопанска дейност;

– отчет за паричния поток, съгласно приложение № 3 към СС № 13;

– приложение (оповестяване), съгласно изискванията на СС № 1. Допълнително към оповестяванията по СС № 1 предприятията в ликвидация оповестяват задълженията към кредиторите и сумите, които са изплатени към края на отчетния период.

  1. Предприятие майка, което съставя консолидиран финансов отчет, публикува заедно с индивидуалните си финансови отчети:

– консолидиран баланс/консолидиран отчет за финансовото състояние;

– консолидиран отчет за приходите и разходите/консолидиран отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;

– консолидиран отчет за паричните потоци;

– консолидиран отчет за собствения капитал/консолидиран отчет за промените в собствения капитал;

– приложение/пояснителни приложения;

– консолидиран годишен доклад за дейността;

– одиторски доклад.

  1. Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни на следващата година консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава (държава, която не е членка на Европейския съюз), консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
  2. Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период публикуват годишните си финансови отчети съгласно разпоредбите на ЗСч и настоящото указание.

Предприятие, което не е осъществявало дейност през 2016 г. публикува елементите на годишния финансов отчет в съответствие с определената категория предприятие към 1 януари 2016 г.

  1. Когато предприятието има задължение да изготвя годишен и консолидиран доклад за дейността или годишен и консолидиран доклад за плащанията към правителствата, тези доклади се публикуват заедно с годишния или консолидиран финансов отчет.
  2. Когато отчетите и докладите на предприятията се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им, и при поискване да предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

 

  1. Административнонаказателни разпоредби при непубликуване на годишните финансови отчети:

Съгласно чл. 74 от ЗСч, санкциите за непубликуване на финансовите отчети в сроковете по чл. 38 са:

– за ръководителя на предприятието – глоба в размер от 200 до 3000 лв.;

– за предприятието – имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Когато първоначално финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и е постановен отказ за публикуване по реда на Закона за търговския регистър, ако в 14-дневен срок от влизането на отказа в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята че финансовият отчет е подаден в срок и не се налагат санкции.

В срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в законоустановените срокове. Списъкът съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по публикуването на годишните отчети.

  1. Държавни такси, събирани от Агенцията по вписвания за публикуване на годишни финансови отчети.

За публикуването на годишните си финансови отчети предприятията дължат такси съгласно чл. 16б от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписвания, както следва:

– по заявление за обявяване на актове в търговския регистър (на хартиен носител) – такса в размер на 40 лв.;

– по заявление за обявяване на актове в търговския регистър, подадено по електронен път – такса в размер на 20 лв.

Допълнителна информация относно изискванията на Агенцията за вписване за заявяване за публикуване на годишни финансови отчети е публикувана на следния сайт: http://www.registryagency…

МИНИСТЪР: Вл. Горанов

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-988 от 9.05.2017 г. относно прилагането на чл. 29а от Закона за данъците върху доходите на физически лица

 

чл. 29а ЗДДФЛ

 

В запитването лицето е изразило желание да му бъде разяснено прилагането на чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за земеделските стопани, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и не са имали право на избор за облагане с данък върху общата годишна данъчна основа съгласно чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ през 2011 г., а са били задължени да се облагат по реда на чл. 26 от с. з. с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Същите, във връзка с изменението на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ (ред. от 01.01.2014 г.), през месец януари 2014 г. са подали декларация по реда на чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, че желаят да продължат да се облагат по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ като еднолични търговци.

Във връзка с това се поставя въпроса кога тези земеделски стопани придобиват право да преминат към облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 98/2016 г.) изразяваме следното становище:

На основание нормата на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2011 г., облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Съгласно редакцията на чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ към същия период, физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по ЗДДС, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага по реда на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Видно от цитираните разпоредби, новият ред за облагане задължително се прилага от лицата, които са регистрирани за целите на ЗДДС, а право на избор е предоставен само на лицата, които не са регистрирани по ЗДДС.

Правото на избор се упражнява от лицата чрез подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година.

В случай, че са подали такава декларация, нерегистрираните по ЗДДС лица, прилагат този ред на облагане за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години – чл. 29а, ал. 5 от ЗДДФЛ.

Разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ е изменена с ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Същата предвижда, че физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходите от стопанската им дейност да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, като според ал. 2 облагаемият доход на тези лица се формира по реда на чл. 26 от същия закон. Следователно от 01.01.2014 г. е дадена възможност за избор като отпада задължението на физическите лица – регистрирани земеделски производители, които са регистрирани по ЗДДС, да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Това означава, че регистрацията по ЗДДС е без правно значение при определянето на реда за данъчно облагане на доходите, придобити от стопанска дейност като регистриран земеделски стопанин.

Правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година (чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ). На основание § 11 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г., декларацията по чл. 29а, ал. 4, с която се упражнява правото на избор от регистрираните по ЗДДС лица по чл. 29а, ал. 1, за 2014 г. се подава в срок до 31 януари 2014 г.

В настоящия случай, според изложеното в запитването земеделските стопани, които са регистрирани по ЗДДС, са подали декларации в законоустановения срок през м.януари 2014 г., с което са упражнили правото си на избор по реда на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Данъчното облагане на доходите от стопанска дейност на тези лица ще се осъществява като предприятие на едноличен търговец, което означава, че ще формират облагаем доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

Избраният ред на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години (чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ). Необходимо е да се отбележи, че в настоящия случай тези лица са направили доброволно избора си за облагане с данък върху годишната данъчна основа с подаване на декларацията по чл. 29а, ал. 4 от закона през 2014 г., поради което за тях 5 годишният срок започва да тече от 01.01.2014 г. като този ред на облагане ще се прилага до данъчната 2018 година включително.

Съгласно разпоредбата на новата ал. 6 на чл. 29а, в сила от 01.01.2016 г., след изтичането на срока по ал. 3 лицето може да:

  1. продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по ал. 4;
  2. избере да се облага по реда на чл. 29, като упражни правото си на избор в декларацията по ал. 4 в срок до 31 декември на предходната година.

Следователно съгласно действащата нормативна уредба, ако лицата желаят да променят реда на облагане с данък върху годишната данъчна основа по реда на чл. 29а, ал. 1 с облагане по общия ред по чл. 29, ал. 1, т. 1, могат да направят това, като подадат декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31.12.2018

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-861 от 21.04.2017 г. относно здравно осигуряване на лице за сметка на държавния бюджет

чл. 33 ЗЗО,

чл. 40 ЗЗО

 

Според изложеното в запитването, лице е безработно и полага грижи за баба си, която е инвалид.

В тази връзка е поставен въпроса следва ли здравното осигуряване на лицето да е за сметка на държавния бюджет и ако е така, как да заяви това обстоятелство?

На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Здравноосигурителната вноска на осигурените лица се определя всяка година със Закона за бюджета на НЗОК като за 2017 г. размерът й е 8 на сто. Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи лица, подлежащи на задължително здравно осигуряване, са определени в чл. 40 от ЗЗО.

В чл. 40 от ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които са здравноосигурени за сметка на държавния бюджет, а именно:

– пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО);

– лицата, получаващи обезщетения за безработица (чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО);

– ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, които не са здравно осигурени по друг ред; инвалидите, пострадали при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана и държавните служители (чл. 40, ал. 2 от ЗЗО);

– лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст (чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО);

– студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка (чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО);

– чуждестранните студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (чл. 40, ал. 3, т. 3 от ЗЗО);

– гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове (чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО);

– задържаните под стража или лишените от свобода (чл. 40, ал. 3, т. 6 от ЗЗО);

– лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище (чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО);

– родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ (чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО);

– лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението (чл. 40, ал. 3, т. 10 от ЗЗО).

За всички категории лица, посочени в чл. 40, ал. 3 от ЗЗО е поставено условието да не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон.

В случай, че лице притежава някое от посочените качества, ще подлежи на здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет.

Лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 5 и 7 от ЗЗО, както и за тези, които не подлежат на здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО след подаване в съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) на Декларация образец № 7 в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на това основание на хартиен носител или по електронен път чрез издаден от офис на НАП персонален идентификационен код (ПИК).

По данни от Информационната система на НАП, лицето към момента е здравно осигурено за сметка на държавния бюджет като лице, получаващо обезщетения за безработица.

Поради това след приключване на периода, през който същото има право да получава обезщетение за безработица, по отношение на приложението на чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО, следва да има предвид, че ако продължи да полага грижи за инвалид и за него ще бъде пречка да бъде трудово ангажиран, може да се обърне за повече информация към съответното териториално поделение на Агенцията за социално подпомагане относно възможността за предоставяне на такова.

В тази връзка трябва да се каже, че тълкуването на разпоредбите, касаещи условията за отпускане на социални помощи и изискванията за изплащането им, както и включване към програмите за социални услуги са от компетентността на Агенцията за социално подпомагане и териториалните й поделения.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-91 от 10.04.2017 г. относно право на данъчен кредит за разходите за гориво и консумативи при експлоатация и поддръжка на лек автомобил

 

чл. 10 ЗКПО,

чл. 70 ЗДДС

 

Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество има за основна дейност търговия с козметични продукти. Закупили сте от частно лице лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ за нуждите на разносната търговия с козметични продукти, тъй като продуктите са леки и малки по обем.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Имате ли право на данъчен кредит за разхода за гориво и консумативи на закупения от Вас автомобил?

Съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил и стоките и услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Изключенията от това правило са регламентирани с ал. 2 на същата законова разпоредба, като според текста й алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

– превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, или стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства;

– превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба;

– стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба, включително след преработка;

– превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват за дейности, различни от посочените по-горе, в случаите, когато една или повече от изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. „Основна дейност“ по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените по-горе дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по същия закон.

Предвид цитираните по-горе разпоредби на материалния закон, за начислен данък върху добавената стойност за придобит или внесен лек автомобил по смисъла на Параграф Първи, т. 18 от ДР на ЗДДС, както и за стоките или услугите – предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леките автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, в общия случай правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице.

Следва да имате предвид, че в случаите, когато се установи, че автомобилът не попада в обхвата на дефиницията по Параграф Първи, т. 18 от ДР на ЗДДС за „лек автомобил“, за начисления данък върху добавената стойност за стоките и услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на автомобил, в т. ч. за закупеното гориво и консумативи за същия, по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тези случаи, обаче, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта (съответния автомобил) за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила. Тъй като при употребата на автомобил това е много често срещана хипотеза, в тази връзка и за целите на начисляване на дължимия данък следва да се анализира наличието на пътни листове, разходо-оправдателни документи за използвано гориво, товарителници и други с цел да се установи реалното ползване на автомобила.

По ЗКПО:

Данъчното третиране на разходите свързани с използването на собствено превозно средство на дружеството се подчинява на основните изисквания за документална обоснованост на разходите и тяхната свързаност с предмета на дейност.

Когато с превозното средство се извършва само стопанска дейност разходите свързани с използването му следва да са данъчно признати за дейността при условие, че е налице документалната обоснованост, определена с чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка/.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-60 от 10.04.2017 г. относно корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС

чл. 79 ЗДДС,

чл. 79а ЗДДС,

чл. 79б ЗДДС

 

В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх.№ 94-00-60/ 24.03.2017 г., относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Фирма А е сключила с вашето дружество договор за отстъпване на право на строеж на жилищна сграда и след въвеждане в експлоатация дружеството да я ползва 10 години. Дружеството започва строителството през 2008 г. и през м.02.2017 г. въвежда сградата в експлоатация и ще ползва сградата до м.02.2027 г. Дружеството ще дава под наем цялата сграда, която има 9 апартамента и 2 магазина. Дружеството и фирма А са издали фактури за бартерни сделки по чл. 130 от ЗДДС. През годините дружеството е натрупало разходи за материали и услуги в размер на 40 239 лв. и е ползвало данъчен кредит в размер на 8 000 лв.

Поставен е следният въпрос:

Ще трябва ли дружеството да прави корекция на ползвания данъчен кредит за допълнителните разходи и какъв ще е размерът на корекцията, ако за периода 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г. дружеството има сключени договори за наем, които са с ДДС и са в размер на 24 000 лв.?

Във връзка с поставения въпрос, изразявам следното становище:

От изложената фактическа обстановка не става ясно какви са допълнителните разходи за материали и услуги в размер на 40 239 лв., дали става въпрос за извършване на ремонт или подобрение, поради което и дали е уговорено възнаграждение, поради което изразявам принципно становище.

Задължение за корекция на ползвания данъчен кредит възниква в хипотезите на чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона.

Следва да се има предвид, че от 01.01.2017 г. в ЗДДС е въведено определение за дълготраен актив. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, дълготрайни активи са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:

а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и

б) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане със стойност при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.

При настъпване на основание за извършване на корекция по:

– чл. 79, ал. 1 – когато лицето е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока – при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит,

– чл. 79, ал. 2 – когато лицето изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит,

– чл. 79, ал. 3 – за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в ал. 3, за дружеството възниква задължение за извършване на корекция по съответния ред.

В допълнение, следва да се съобразите и с новите текстове за извършване на годишни корекции, предвидени в чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС. За стоки, включително недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната стока за дост РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-60 от 10.04.2017 г. относно корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС

 

 

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 

чл. 79 ЗДДС,

чл. 79а ЗДДС,

чл. 79б ЗДДС

 

В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх.№ 94-00-60/ 24.03.2017 г., относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Фирма А е сключила с вашето дружество договор за отстъпване на право на строеж на жилищна сграда и след въвеждане в експлоатация дружеството да я ползва 10 години. Дружеството започва строителството през 2008 г. и през м.02.2017 г. въвежда сградата в експлоатация и ще ползва сградата до м.02.2027 г. Дружеството ще дава под наем цялата сграда, която има 9 апартамента и 2 магазина. Дружеството и фирма А са издали фактури за бартерни сделки по чл. 130 от ЗДДС. През годините дружеството е натрупало разходи за материали и услуги в размер на 40 239 лв. и е ползвало данъчен кредит в размер на 8 000 лв.

Поставен е следният въпрос:

Ще трябва ли дружеството да прави корекция на ползвания данъчен кредит за допълнителните разходи и какъв ще е размерът на корекцията, ако за периода 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г. дружеството има сключени договори за наем, които са с ДДС и са в размер на 24 000 лв.?

Във връзка с поставения въпрос, изразявам следното становище:

От изложената фактическа обстановка не става ясно какви са допълнителните разходи за материали и услуги в размер на 40 239 лв., дали става въпрос за извършване на ремонт или подобрение, поради което и дали е уговорено възнаграждение, поради което изразявам принципно становище.

Задължение за корекция на ползвания данъчен кредит възниква в хипотезите на чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона.

Следва да се има предвид, че от 01.01.2017 г. в ЗДДС е въведено определение за дълготраен актив. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, дълготрайни активи са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:

а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и

б) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане със стойност при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.

При настъпване на основание за извършване на корекция по:

– чл. 79, ал. 1 – когато лицето е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока – при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит,

– чл. 79, ал. 2 – когато лицето изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит,

– чл. 79, ал. 3 – за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в ал. 3, за дружеството възниква задължение за извършване на корекция по съответния ред.

В допълнение, следва да се съобразите и с новите текстове за извършване на годишни корекции, предвидени в чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС. За стоки, включително недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната стока за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако придобиваше стоката в годината на настъпване на изменението. За услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната услуга за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако получаваше услугата в годината на настъпване на изменението.авки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако придобиваше стоката в годината на настъпване на изменението. За услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната услуга за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира, когато е по-голям или по-малък от този, на който регистрираното лице би имало право на приспадане, ако получаваше услугата в годината на настъпване на изменението.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-88 от 3.04.2017 г. относно надвнесен корпоративен данък

чл. 129 ДОПК,

чл. 92 ЗКПО

 

В дирекция ОДОП … постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-88 от 22.03.2017 г.

В запитването е посочено, че е налице надвнесен корпоративен данък за 2016 г., посочен на ред 18.2 от годишната данъчна декларация /ГДД/.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

  1. Възможно ли е сумата на надвнесения корпоративен данък да се използва за частично погасяване на вноски за ДОО и ЗО през 2017 г.?
  2. Трябва ли да бъде уведомена НАП какви задължения искаме да бъдат покрити или това ще стане автоматично чрез системата за обработка?
  3. Какви документи и заявления трябва да се подадат?

Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

Считано от 04.03.2014 г. /ДВ, бр. 18 от 2014 г./ с промяната на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ плащанията на задълженията за данъци и осигурителни вноски се извършват по 4 банкови сметки към съответната териториална структура на НАП:

– за данъци към централния бюджет;

– за социално-осигурителни фондове;

– за Националната здравноосигурителна каса (вноски за здравно осигуряване) и

– за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

В запитването е посочено, че е попълнен ред 18.2 от годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, т. е. е налице надвнесен корпоративен данък. При положение, че лицето не е заявило сумата да му бъде възстановена, т. е. не е сложена отметка на ред 19 от ГДД ще се погасят чрез автоматично обвързване нововъзникнали задължения по сметката на задълженото лице от същия вид – за задължения за данъци по реда на тяхното възникване.

Например надвесеният корпоративен данък ще се насочи към покриване на съответна авансова вноска по ЗКПО, по декларация за данък върху доходите на физическите лица, удържан от работници и служители, по декларация за ДДС и др. Законът не предоставя възможност за избор на данъчно задълженото лице да посочва кое конкретно задължение от съответния вид да погаси, независимо дали това става чрез внасяне на съответната сума или чрез автоматично обвързване с надвнесена по съответната сметка сума. Ако задълженото лице дължи месечни авансови вноски по ЗКПО на първо число на месеца задължението се вписва в сметката и е готово за плащане. Ако по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет има налична надвнесена сума, вписаното задължение за авансовата вноска автоматично ще бъде обвързано с наличната сума към датата на вписването на задължението.

Въз основа на изложеното може да се обобщи, че поради въведения автоматизъм в информационната система на НАП, е достатъчно при бъдещите плащания, които извършва задълженото лице по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет, да се предвиди и приспадне вече наличната по сметката на лицето надвнесена сума, която автоматично ще бъде обвързана като плащане за първото по ред възникнало вземане от същия вид по сметката на задълженото лице.

С оглед на горното не е предвидено подаване на заявление от лицето.

Според чл. 168, т. 2 от ДОПК един от начините на погасяване на публичните задължения е чрез прихващане. Подлежащите на прихващане суми са посочени в чл. 128, ал. 1 от ДОПК и това са недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите /НАП/. В същата разпоредба е постановено, че те се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, а процедурата за прихващане е регламентирана в чл. 129 от кодекса. За да се извърши прихващане на надвнесените суми за данък със задължения по ДОО и ЗО през 2017 г. е необходимо задълженото лице да подаде писмено искане по образец като се посочи вида и сумите

на задълженията, които иска да бъдат прихванати от надвнесения корпоративен данък.

Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл. 129, ал. 1 от ДОПК/. Вземанията на задължените лица от държавата по своята същност представляват частноправни вземания, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/. Погасяването на частноправните вземания, съгласно чл. 110 от ЗЗД, става с изтичане на 5-годишна давност, от деня в който вземането е станало изискуемо. Давността, която е уредена в ЗЗД, е различна от тази, регламентирана в чл. 129 от ДОПК.

Друга възможност при надвесен корпоративен данък за задълженото лице е да попълни ред 19 на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и по този начин да поиска възстановяване на надвнесения данък, без да подава писмено искане по чл. 129 от ДОПК.

В заключение Ви уведомявам, че надвнесеният корпоративен данък за 2016 г. може да се използва за покриване на други данъчни задължения, когато е попълнен ред 18.2 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, без да е необходимо подаване на документи. Същият може да бъде възстановен при попълване на ред 19 от ГДД като това следва да се отбележи в съответната клетка. За да бъде извършено прихващане на задължение за ДОО и ЗО с надвнесен корпоративен данък е необходимо да се подаде искане от задълженото лице по реда на чл. 129 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 20-15-93 от 30.03.2017 г. относно прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004

чл. 11 от Регламент № 883/2004,

чл. 16 от Регламент 987/2009

 

Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. … с вх. № 20-15-93/17.03.2017 г., Ви уведомяваме за следното:

В запитването посочвате, че живеете със семейството си във Великобритания, където работите, плащате данъци и се осигурявате. Същевременно повече от десет години като собственик на търговско дружество (ЕООД) внасяте данъци и осигурителни вноски и в България. Във връзка с пребиваването Ви във Великобритания местните власти са Ви посъветвали да прекратите плащането на данъци и осигурителни вноски в България, тъй като с европейските регламенти е гарантирана възможността те да се заплащат само в една държава.

Поставяте следните въпроси:

  1. Какви действия трябва да предприемете, за да прекратите плащането на данъци и осигурителни вноски в България? Необходимо ли за тази цел да получите документ от Великобритания?
  2. По какъв начин и за какъв период могат да Ви бъдат възстановени заплатените в България суми за данъци и осигурителни вноски?

Предвид изложеното и с оглед действащото данъчно и осигурително законодателство, изразяваме следното принципно становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лице е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България лице, упражняващо дейност като собственик на ЕООД, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване за целите на определяне на приложимото законодателство се счита за самостоятелно заето лице.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris” ). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

Приложимото законодателство спрямо лица, осъществяващи дейност в две или повече държави – членки, се определя съгласно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) и чл. 13(4) от Регламент № 883/2004 от компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на осигуреното лице.

В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава–членка. В Регламент № 987/2009 не е определен срок за издаване на Удостоверение А1. Освен това с издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки. Предвид това не съществува пречка, това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.

При наличие на удостоверение, издадено от компетентната институция на друга държава-членка, неоснователно внесените осигурителни вноски в България подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 128 ДОПК подлежат на прихващане или възстановяване недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глобите и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване от НАП.

Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).

Относно данъчно облагане на физическо чуждестранно лице:

В запитването не посочвате годината, от която пребивавате трайно в чужбина. От общото съдържание на текста се разбира, че се считате за чуждестранно лице на Р. България за данъчни цели. Не сте посочили какъв е източникът на доход от Р. България, за който твърдите, че имате внасян данък и искате неговото възстановяване.

След справка в информационната система на НАП се установи, че сте подали Годишни данъчни декларации за 2010 г. и 2011 г., където сте декларирали доходи от наем. За 2014 г. първо и второ тримесечие, и 2015 г. второ и трето тримесечие има подадена информация чрез декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за дължим авансов данък за доход от наем.

Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателят на дохода е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето.

На основание чл. 4, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от същия закон, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем, които са начислени /изплатени от местни лица. В случаи, че платец на дохода от наем е фирма тези доходи се начисляват и изплащат на собственика от фирмата наемател. В случаи, че наемателят е физическо лице, което няма задължение за начисляване на доход, се говори за изплатен доход.

На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем на чуждестранни лица се облагат с окончателен данък, който съгласно чл. 46, ал. 1 от същия е 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи.

За доходите на чуждестранните лица, в т. ч. от наем се подава един и същи образец на декларация, съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ. В случаи, че платец на наема е фирма, същата удържа окончателния данък за начислените /изплатени доходи и подава декларацията по ал. 1 на чл. 55 от закона. Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, т. е. когато наемателя е физическо лице, декларацията се подава от лицето, придобило дохода/ ал. 2 на чл. 55 от закона/.

В данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията /ал. 3 на чл. 55 ЗДДФЛ/.

Между Република България и Обединеното кралство Великобритания има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Разпоредбата, която регламентира облагането с данък на доход от недвижимо имущество е чл. 6, ал. 1 от същата, съгласно която доход, получен от местно лице на едната договаряща се държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща се държава, може да бъде облаган в тази друга държава, т. е. и в качеството Ви на чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, подлежите на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ за доход от източник в България. Следователно, за дохода от наем на имота в България в изпълнение на Спогодбата данъкът се дължи в България.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-83 от 30.03.2017 г. относно регистрация по ЗДДС

чл. 6 ЗДДС,

чл. 21 ЗДДС,

чл. 96 ЗДДС

 

В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх.№ 96-00-83/16.03.2017 г., относно регистрация по ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП, Офис ….

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дейността на дружеството е продажба на софтуерен продукт на територията на САЩ. Не се извършват сделки на територията на страната и в други държави членки на ЕС.

Поставен е следният въпрос: При достигане на оборот от 50 000 лв. подлежи ли дружеството на регистрация по ДДС?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

Доколкото не е пояснено, дали предмет на доставката е стока или услуга, както и какви лица са получатели – данъчно задължени или данъчно незадължени лица, следва да се съобразят и следните разпоредби на ЗДДС:

В § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което „стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.

В тази хипотеза – при доставка на стока, доколкото съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение е на територията на страната, ще се формира облагаем оборот и ще възникне задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при достигане на 50 000 лв.

Ако предмет на доставката е нестандартен софтуер, съгласно разпоредбите на чл. 8 от ЗДДС е налице доставка на услуга.

По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получател по доставката е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т. е. в САЩ.

В тази хипотеза, за дружеството няма да възникне задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като доставката е с място на изпълнение в трета държава.

Ако получател на доставката е данъчно незадължено лице, относима е разпоредбата на чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, буква „а“ от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия: получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и доставяните услуги са предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер.

И в тази хипотеза за дружеството не възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-61 от 29.03.2017 г. относно ползване на данъчно облекчение за млади семейства съгласно чл. 22а от ЗДДФЛ

чл. 22а ЗДДФЛ

 

Във връзка с постъпило от Вас запитване в Дирекция ОДОП … вх.№ 94-00-61/24.03.2017 г., относно ползване на данъчно облекчение за млади семейства, Ви уведомяваме за следното:

Изложили сте следната фактическа обстановка: имате ползван ипотечен кредит от 66 000 лв. за закупуване на жилище, гараж и ремонтни дейности. До 2016 г. сте ползвали данъчно облекчение, като сте изваждали сумата за гаража и за ремонтните дейности. През 2016 г. рефинансирате кредита, като новият договор е за сумата от 64 000 лв. Не знаете как да изчислите сумата за ползване на данъчно облекчение.

Задавате въпроса: Как да определите размера на платената лихва, относима само към ползването на кредита за закупуване на жилище?

След разглеждане на запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Рефинансирането на ипотечен кредит предоставя възможност на кредитополучателя да подобри условията по кредита си, като рефинансиране може да се извърши както от банката, в която е първоначалният кредит чрез предоговаряне на условията, така и от друга банка, предлагаща по-добри лихвени проценти и такси.

Следователно, данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а от ЗДДФЛ може да се ползва и при рефинансиране на ипотечен кредит, когато с първоначалния е придобито жилище, като същото служи и за обезпечение по предоставения кредит за рефинансиране. Следва да имате предвид, че към датата на рефинансиране на кредита също трябва да бъдат изпълнени условията, посочени в чл. 22а от ЗДДФЛ.

Целта на данъчното облекчение е да се стимулират „младите семейства”, които нямат собствено жилище и са придобили такова, ползвайки ипотечен кредит, отговарящ на условията по чл. 22а от ЗДДФЛ.

Дефиницията на понятието „жилище” е дадена и в Закона за устройство на територията. По смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на този закон, „жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Следователно като „жилище” се дефинират недвижими имоти, чието предназначение е да задоволяват жилищни нужди /апартамент, къща, и др./.

Следва да имате предвид, че данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие, че данъчно задълженото лице представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година /чл. 22а, ал. 3 ЗДДФЛ/.

На основание чл. 22а, ал. 4 от ЗДДФЛ посочените по-горе обстоятелства и условия се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.

Съгласно чл. 23, т. 5 от ЗДДФЛ, данъчното облекчение по чл. 22а се ползва като към годишната данъчна декларация се приложи документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100000 лв. от главницата на ипотечния кредит за закупуване на жилище.

Предвид гореизложената нормативна уредба, описаната в писмото фактическа обстановка и спазването на посочените условия, както при първоначалния ипотечен кредит, така и при рефинансирането му, може да ползвате данъчното облекчение за направените лихвени плащания през цялата данъчна 2016 г. В тази връзка следва да се приложат два документа, издадени от двете банки и удостоверяващи размера на направените лихвени плащания през годината.

Когато кредитът е комбиниран (закупуване на недвижим имот и ремонтни и довършителни работи), облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ може да се прилага само по отношение на лихвите, касаещи частта от кредита, предназначена за придобиване на жилище.

Когато в договора за ипотечен кредит е посочена обща сума, е необходимо да се изследва и докаже каква част от кредита е предназначена за придобиване на жилище. Доказателство може да бъде нотариалният акт за покупко–продажба на недвижим имот, ако в него изрично е посочена сумата, която ще бъде предоставена на продавача/продавачите от банката на основание сключения договор за банков кредит с купувача/купувачите, както и сумата, която банката им е превела по сметка.

Във вашия случай в представения нотариален акт е посочена сумата за закупуването на жилище и гараж. Следва да посочите сумата, относима единствено към жилището.

Полагащата се лихва трябва да се изчисли с помощта на коефициент. Коефициентът следва да се определи като частта от главницата на кредита за придобиване на недвижимия имот – жилище се раздели на общия размер на ипотечния кредит.

Общият размер на ипотечния кредит е 64 000 лв., коефициентът следва да се изчисли като сумата платена за жилище …………/64 000 лв., следователно после платената лихва през годината се умножава по коефициента, така се получава размера на лихвата, която може да се ползва за данъчно облекчение.

Във вашият случай следва да се направят две изчисления с оглед действащите два договора за ипотечен кредит през годината.

РАЗЯСНЕНИЕ № 1-ИТ-00-30 от 28.03.2017 г. относно прилагане на чл. 37 от ЗКПО

чл. 25 ЗКПО,

чл. 34 ЗКПО,

чл. 37 ЗКПО,

чл. 79 ЗКПО

 

Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. …/2017 г., сте изложили следната фактическа обстановка:

През периода 2006 г. – 2008 г. сте издали фактури за дължимо възнаграждение към Ваши контрагенти, които не са платени. Завели сте гражданско дело през 2009 г., по което съдът се е произнесъл и е издал изпълнителен лист от 08.02.2010 г.

Към настоящият момент цялата присъдена сума (дължима сума по договори за услуга, ведно със законната лихва, неустойка за забава и разноски) стои като вземане. От страна на дружеството-длъжник не е постъпило плащане, като същото не е заличено от търговския регистър.

През 2014 г. сте обезценили присъдените вземания и със сумата на обезценката сте увеличили данъчния финансов резултат.

Във връзка с изложеното сте поставили следните въпроси:

  1. В кой момент могат да се отпишат тези вземания като несъбираеми и на какво основание, за да може този разход да е данъчно признат?
  2. Спира ли да тече давността на дадено вземане при завеждане на дело? Коя дата се има предвид при определяне на давността: датата на фактурите за периода 2006 г. – 2008 г., датата на изпълнителния лист и следва ли давността основното вземане?

По първи въпрос:

Преценката относно последваща оценка и отписването на вземания се извършва при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката факти, обстоятелства и документи.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон.

Разпоредбите на чл. 37 определят, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

  1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо (в сила от 01.01.2014 г.);
  2. възмездно прехвърляне на вземането;
  3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
  4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
  5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон (в сила от 01.01.2014 г.);
  6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.

В сила от 01.01.2014 г. данъчно задълженото лице не е задължено да признае непризнатите по реда на чл. 34 от ЗКПО счетоводни приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания в първата година, в която възникне обстоятелство по чл. 37, а може да приложи данъчната регулация и по-късно, в следваща година, като в тази следваща година не е необходимо да е настъпило обстоятелство по чл. 37 от закона.

Във връзка с гореизложеното счетоводен разход при обезценка или отписване на вземане като несъбираемо ще бъде признат за данъчни цели при настъпване на конкретни обстоятелства.

При така представената в запитването информация през 2014 г. сте отчели счетоводни разходи от обезценка на вземания, възникнали през периода 2006 г. – 2008 г. и на които не е била извършвана последваща оценка. Отчетените разходите са данъчно признати за 2014 г., при условие че от датата на възникване на изискуемостта съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка са изминали пет години или са налице останалите хипотези, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1-6 от ЗКПО.

В случая, следва да се има предвид и че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в закона е посочено, че приход/разход е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува финансовия резултат за текущата или следващите години – чл. 25 от ЗКПО.

В случай, че данъчният финансов резултат за години/година преди предходната е неправилно определен, то съгласно чл. 79 от ЗКПО грешки, различни от счетоводни грешки, включително грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат, се коригират по реда на глава дванадесета от с.з.

Присъдените разноски по съдебни дела, глобите, неустойките и други плащания, свързани с търговските взаимоотношения на дружеството не са обект на данъчна регулация.

Но в случай че във връзка с тях е отразено вземане, което се оценява по реда на съответния приложим счетоводен стандарт – СС 32 „Финансови инструменти“ или МСС 39 „Финансови инструменти признаване и оценяване“ следва да се има предвид данъчното третиране на приходи и разходи от последващи оценки на вземания по общия ред на ЗКПО.

По втори въпрос:

Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД. В общия случай, от датата на възникване на изискуемостта възниква и задължението, и от тази дата тече и погасителната давност (чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). Подробно в разпоредбите на чл. 110 – чл. 120 на ЗЗД са разписани правила относно възникване, спиране и прекъсване на давността.

Но предвид различните цели и функции на Закона за задълженията и договорите и ЗКПО, за данъчни цели корпоративният закон въвежда максимален ограничителен срок от 5 години от датата на възникване на изискуемостта, по отношение на който не се прилагат правилата за спиране, прекъсване и срок за нова давност, предвидени в ЗЗД.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-628 от 24.03.2017 г. относно документиране на вътреобщностна доставка по чл. 45 от ППЗДДС

чл. 7 ЗДДС,

чл. 45 ППЗДДС

Според изложеното в запитването, дружеството извършва вътреобщностни доставки на стоки. Един от основните контрагенти на дружеството е AG. През 2016 г. продажбите към същия възлизат на ……… хил.лв., което е 47 % от общите продажби. Плащането се извършва по банков път редовно в 30-дневен срок в български лева. Експедициите се изпълняват при стриктно спазване изискванията на AG за транспортиране и доставка на стоките, съставят се всички необходими документи. Транспортът се извършва от трето лице за сметка на получателя. Дружеството разполага с транспортни документи (CMR), но в много случаи без заверка от получателя на стоките. Всеки месец получава от AG писмено потвърждение за извършените ВОД. Въз основа на това потвърждение третира доставките като ВОД, облагаеми с нулева ставка на данъка. Дружеството отговаря на изискванията на чл. 92, ал. 3 от закона за възстановяване на ДДС в 30-дневен срок. Към запитването е приложено копие на писмено потвърждение за извършените ВОД през м.01.2017 г. и копия на всички документи по една извършена ВОД за AG.

Предвид горното се поставя въпроса във връзка с доказване на извършените ВОД следва ли да се приеме, че писменото потвърждение, което получава дружеството може да послужи за документ по чл. 45 от ППЗДДС?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г.) изразяваме следното принципно становище:

Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице вътреобщностна доставка (ВОД), е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки:

– осъществена доставка на стоки;

– транспортиране на стоките от територията на Република България до територията на друга държава членка и

– наличие на регистрации по ЗДДС на доставчика и регистрация за целите на ДДС в съответните държави членки на получателя по доставката.

По силата на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС.

Необходимо е да се има предвид, че лицето – доставчик следва да докаже наличието на обстоятелствата за прилагането на нулева ставка на данъка по отношение на доставките и режима на ВОД.

В разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС се разграничават необходимите документи за доказване на ВОД в две групи – доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

За доказване на доставката лицето-доставчик следва да разполага с фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава – членка идентификационен номер по ДДС на получателя.

За доказване изпращането или транспортиране на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка в разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС са посочени необходимите доказателства в зависимост от това от кого и/или за чия сметка е извършен транспортът, а именно:

– при осъществен транспорт от получателя или от трето лице за сметка на получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС, съгласно която за доказването на изпращането или транспортирането на стоките е необходимо представянето на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

– по силата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка се доказва с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Видно от изложеното, в случаите когато транспортът се извършва от/или за сметка на доставчика се изисква транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случаите, когато транспортът се осъществява от/или за сметка на получателя се изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, т. е документите са дадени алтернативно.

Според изложеното в запитването транспортът на стоките се извършва от трето лице за сметка на получателя. Предвид цитираната нормативна уредба за доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка дружеството следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя.

По отношение на транспортния документ е необходимо да се има предвид следното:

Правната уредба на международната товарителница е уредена в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, (ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г. в сила за България от 18.01.1978 г.). В чл. 9 от Конвенцията е регламентирано, че товарителницата, до доказване на противното, удостоверява условията на договора за превоз и получаването на стоката, поради което следва да се приеме, че международната товарителница – CMR, е основният документ, чрез който се доказва превозването на стоката, предмет на доставката, от територията на страната до територията на съответната държава членка, съответно предаването на стоката на получателя.

По силата на чл. 4 от същата, договорът за превоз се установява с товарителница. Според чл. 5, т. 1 товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Съгласно чл. 6, т. 1 товарителницата трябва да съдържа следните данни: а) мястото и датата на съставянето; б)името и адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им).

За доказване на изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка дружеството следва да притежава редовна CMR, за да приложи нулева ставка на данъка за извършените доставки.

Освен чрез транспортния документ, изпращането или транспортирането на стоката до територията на друга държава членка може да бъде доказано и с писмено потвърждение от получателя по доставката съгласно чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС, което следва да съдържа посочените в цитираната разпоредба реквизити.

Въпросът, който се поставя в запитването касае преценка на доказателства, поради което е необходимо да се има предвид, че същата се извършва от органите по приходите, които освен представените могат да събират и други доказателства във връзка с наличието на обстоятелствата за прилагане на нулева ставка на данъка и режима на ВОД. Преценката се извършва след съвкупен анализ на всички събрани доказателства.

УКАЗАНИЕ № 1029-40-2252 от 8.03.2017 г. относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.

чл. 54б КСО,
чл. 3 Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.,
чл. 32 НПОПДОО

1. От 01.01.2017 г. е допълнена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5, като изрично е записано, че декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена, или не е следвало да бъде подадена.
Във връзка с това осигурителите, поискали издаване на задължителни предписания за корекция или подаване на данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, които декларират, че това е установено при ревизия или проверка от органите на НАП, следва да бъдат уведомявани, че това обстоятелство е достатъчно и не е необходимо да се обръщат в подобни случаи към ТП на НОИ.
2. В указанията за попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ са направени следните промени:
2.1. Заличен е код за вид осигурен 07 „за следователи по Закона за съдебната власт“. Същите се подават с код за вид осигурен 24 „за членове на Висшия съдебен съвет и инспектори към инспектората на Висшия съдебен съвет, съдии, прокурори, следователи, кандидатите за младши съдии, младши прокурори, младши следователите по Закона за съдебната власт, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебни служители с изключение на военните съдии и прокурори“;
2.2. Създадена е нова т. 15.1 „Код за прекратяване на осигуряването“, в която се попълват се следните кодове:
– 1 – когато осигуряването е прекратено на основание, извън посочените в чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
– 2 – когато осигуряването е прекратено по желание или със съгласие, или поради виновното поведение на осигуреното лице на някое от основанията, посочени в чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване: чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони.
Данните в тази точка носят информация за лицата, които са осигурени във фонд безработица и основанието, на което е прекратено правоотношението им. Целта на подаването им е да се направи преценка за продължителността и размера на паричното обезщетение за безработица от средствата на държавното обществено осигуряване.
Тази точка не се попълва за лицата, които не са осигурени за фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. Това са следните кодове за вид осигурен – 09, 12, 13, 14, 18, 19, 22, 25, 27, 28, 72, 86, 87, 90, 91, 94, 96, 97. Точка 15.1 не се попълва и в случаите, в които осигуряването на лицето е само прекъснато, но не е прекратено. Това са случаите, в които осигуреното лице е било в самоотлъчка, когато лицата по условията на трудовия си договор работят само през определени дни от месеца и др.
2.3. Заличена е т. 19 „Сума за социални разходи, върху която се дължат осигурителни вноски“.
От 1 януари 2017 г., върху средствата за социални разходи се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Сумите изплатени от социалните разходи, върху които се дължат осигурителни вноски, се включват в размера на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски и да се вписват общо в т. „21 – Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване“ от декларация обр. № 1.
2.4. Изрично е регламентирано, че т. 34 „Нетно възнаграждение“ се попълва и в случаите, в които няма попълнен осигурителен доход в т. 21, но е попълнен месечен облагаем доход в т. 31.
Във връзка с изчисляването на нетното възнаграждение, което се попълва в т. 34, следва да имате предвид:
На основание чл. 17, ал. 4 от отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.
С промяната на чл. 17, ал. 4 от НИИПОПДОО (отм.) за периода от 01.05.2013 г. нетното възнаграждение се определя от изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, намалено с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по ЗДДФЛ.
От 1 януари 2016 г., нетното възнаграждение се изчислява по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). На основание чл. 32, ал. 1 от НПОПДОО, за работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 от Кодекса за социално осигуряване. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.
Съгласно указанията за попълване на декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ към Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в т. 34 „Нетно възнаграждение“ се попълва сумата на нетното възнаграждение, определена по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с Постановление № 188 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 57 от 2015 г.).
Предвид регламентираното в цитираните разпоредби, при изчисляване на нетното възнаграждение не следва да се вземат предвид изплатените обезщетения по Кодекса на труда и други закони, тъй като представляват облагаем доход, но не се включват в обхвата на осигурителния доход. В тази връзка при изчисляването на нетното възнаграждение не следва да се вземат предвид и дължимите данъци по ЗДДФЛ върху изплатените обезщетения.
Точка 34 „Нетно възнаграждение“ не се попълва за следните кодове осигурени лица: 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 22, 27, 28, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 96, 97, 98.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-36 от 13.02.2017 г. относно приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност

 чл. 87 ДОПК,

чл. 6 ЗДДФЛ,

чл. 42 ЗДДФЛ,

чл. 49 ЗДДФЛ,

чл. 75 ЗДДФЛ,

§ 1 ЗДДФЛ,

чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009,

чл. 21 от Регламент (ЕО) № 987/2009

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило по компетентност в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………/30.01.2017 г., Ви уведомяваме за следното:

Съгласно представената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество притежава удостоверение за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Към настоящия момент то има потенциални клиенти, желаещи да наемат работници за временна работа в Белгия и Франция. Интересувате се, с какъв документ можете да удостоверите пред Вашите европейски контрагенти, че наетите на временна работа лица, които отдавате чрез договор за предоставяне на персонал, се осигуряват по българското законодателство и им се удържа и плаща данък върху изплатените възнаграждения също в България.

Предвид изложеното, изразяваме следното принципно становище:

– По прилагането на осигурителното законодателство:

От 1 януари 2007 г. с присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) страната ни прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на съюза, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72. От 1 май 2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.

В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена разпоредба, предвиждаща запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

С оглед прилагане разпоредбите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като „работодател” се третира всяко лице (физическо; юридическо, включително с нестопанска цел; регистрирано вероизповедание и др.) в правоотношение с физически лица (работници, служители; изпълнители по договори за управление и контрол; изборни длъжности и др.), в случай, че въпросните физически лица могат да се квалифицират като ”заети лица” по смисъла на регламента на територията на България. „Дейност като заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социалноосигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

С измененията и допълненията в КТ са уредени отношенията между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели. Правоотношенията между предприятието, осигуряващо временна работа и работниците/служителите, които са изпратени да изпълняват временна работа са трудови. Предприятието, което осигурява временна работа е задължено да осигури работниците и служителите при условия и по ред, установени в КСО и в ЗЗО. Въз основа на правоотношенията си с предприятието, което осигурява временна работа, работниците и служителите са заети лица по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004. Това означава, че предприятието, което осигурява временна работа може да се разглежда като работодател за целите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя следните задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка:

командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;

командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;

поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;

предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;

лицето да не е изпратено да замества друго лице.

В случаите на командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка.

Работодател, установен в България, който изпраща заети лица, за да работят на територията на друга държава–членка е задължен да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи и ако са изпълнени задължителните изисквания, посочени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (НАП) издава удостоверението, посочено в чл. 19, § 2 от регламента по прилагане (А 1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лицата се прилага основното правило – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда (“lex loci laboris”).

Съгласно чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. Работодателят и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка (чл. 21(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

– По прилагането на ЗДДФЛ:

При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби на данъчното законодателство, изразявам следното становище:

На основание § 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ правоотношенията между работодател по смисъла на § 1, т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице са трудови правоотношения по смисъла на закона.

Съгласно определението дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

Въпреки, че работниците и служителите полагат труд, контролиран от лицето, на което е предоставен персонал, същите запазват трудовите си правоотношения с първоначалния си работодател, а именно лицето, което предоставя персонал, като получават заплатата си при условията и в размера, съгласно трудовите им договори, сключени с последния. Двете предприятия – работодателят и лицето, за което работниците ще престират работна сила, оформят правоотношенията си с писмен договор.

Отделните клаузи от договорите, свързани с полагането на труда (предоставяне на персонал), ще бъдат действителни, ако са изпълнени условията за валидност на трудовото правоотношение относно мястото на полагане на труда и характера на работата по него по смисъла на чл. 107у от Кт.

В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Разпоредбата на чл. 13 от Спогодбата между Република България и Република Франция и разпоредбата на чл. 15 от Спогодбата между Република България и Кралство Белгия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, разпределя данъчната тежест между държавите като поставя условия относно броя на дните на пребиваване на работниците в чуждата държава и статута на лицето, което изплаща трудовото възнаграждение.

Ако престоят на работниците в другата държава не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година и са налице другите условия по чл. 13 от СИДДО с Франция и по чл. 15 от СИДДО с Белгия – възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Франция/съответно Белгия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава, за Франция/съответно Белгия не би възникнало правото да облага доходите за труда, положен на нейна територия.

Доколкото лицата запазват качеството си на български местни лица съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с посочената държава, България ще приложи предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане във всички случаи, в които доходът на лицата може да бъде обложен съгласно тази СИДДО в другата държава.

Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.

Спогодбата като международен договор се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство.

Следователно, работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и другата държава, която има предимство пред вътрешното законодателство.

Определянето на годишния данък върху дохода от трудови правоотношения се извършва от работодателя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ при изчисляването на годишната данъчна основа. На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

На основание чл. 46, ал. 5 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година.

Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ), като възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.

Относно въпроса за удостоверяване на удържан данък на наетите работници следва да имате предвид, че съгласно нормата на чл. 87, ал. 2, т. 8 от ДОПК в данъчно-осигурителната сметка на лицето се отразяват данните от подадени декларации, свързани с данъчното облагане и задължителни осигурителни вноски. В ал. 5 на същата разпоредба е посочено, че по искане на регистрираното лице органите по приходите предоставят информация за всички обстоятелства отразени в сметката. Следователно може да изискате удостоверение за декларираните данни от Вас.

счетоводни услуги в Пазарджик, счетоводители в Пазарджик, счетоводна къща в Пазарджик, счетоводител в Пазарджик, счетоводна кантора в Пазарджик