УКАЗАНИЕ № 1029-40-2252 от 8.03.2017 г. относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.

чл. 54б КСО,
чл. 3 Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.,
чл. 32 НПОПДОО

1. От 01.01.2017 г. е допълнена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5, като изрично е записано, че декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена, или не е следвало да бъде подадена.
Във връзка с това осигурителите, поискали издаване на задължителни предписания за корекция или подаване на данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, които декларират, че това е установено при ревизия или проверка от органите на НАП, следва да бъдат уведомявани, че това обстоятелство е достатъчно и не е необходимо да се обръщат в подобни случаи към ТП на НОИ.
2. В указанията за попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ са направени следните промени:
2.1. Заличен е код за вид осигурен 07 „за следователи по Закона за съдебната власт“. Същите се подават с код за вид осигурен 24 „за членове на Висшия съдебен съвет и инспектори към инспектората на Висшия съдебен съвет, съдии, прокурори, следователи, кандидатите за младши съдии, младши прокурори, младши следователите по Закона за съдебната власт, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебни служители с изключение на военните съдии и прокурори“;
2.2. Създадена е нова т. 15.1 „Код за прекратяване на осигуряването“, в която се попълват се следните кодове:
– 1 – когато осигуряването е прекратено на основание, извън посочените в чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
– 2 – когато осигуряването е прекратено по желание или със съгласие, или поради виновното поведение на осигуреното лице на някое от основанията, посочени в чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване: чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони.
Данните в тази точка носят информация за лицата, които са осигурени във фонд безработица и основанието, на което е прекратено правоотношението им. Целта на подаването им е да се направи преценка за продължителността и размера на паричното обезщетение за безработица от средствата на държавното обществено осигуряване.
Тази точка не се попълва за лицата, които не са осигурени за фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. Това са следните кодове за вид осигурен – 09, 12, 13, 14, 18, 19, 22, 25, 27, 28, 72, 86, 87, 90, 91, 94, 96, 97. Точка 15.1 не се попълва и в случаите, в които осигуряването на лицето е само прекъснато, но не е прекратено. Това са случаите, в които осигуреното лице е било в самоотлъчка, когато лицата по условията на трудовия си договор работят само през определени дни от месеца и др.
2.3. Заличена е т. 19 „Сума за социални разходи, върху която се дължат осигурителни вноски“.
От 1 януари 2017 г., върху средствата за социални разходи се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Сумите изплатени от социалните разходи, върху които се дължат осигурителни вноски, се включват в размера на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски и да се вписват общо в т. „21 – Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване“ от декларация обр. № 1.
2.4. Изрично е регламентирано, че т. 34 „Нетно възнаграждение“ се попълва и в случаите, в които няма попълнен осигурителен доход в т. 21, но е попълнен месечен облагаем доход в т. 31.
Във връзка с изчисляването на нетното възнаграждение, което се попълва в т. 34, следва да имате предвид:
На основание чл. 17, ал. 4 от отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт, които са облагаеми по чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и всички доплащания на такива суми за съответния месец.
С промяната на чл. 17, ал. 4 от НИИПОПДОО (отм.) за периода от 01.05.2013 г. нетното възнаграждение се определя от изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, намалено с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по ЗДДФЛ.
От 1 януари 2016 г., нетното възнаграждение се изчислява по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). На основание чл. 32, ал. 1 от НПОПДОО, за работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 от Кодекса за социално осигуряване. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.
Съгласно указанията за попълване на декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ към Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в т. 34 „Нетно възнаграждение“ се попълва сумата на нетното възнаграждение, определена по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с Постановление № 188 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 57 от 2015 г.).
Предвид регламентираното в цитираните разпоредби, при изчисляване на нетното възнаграждение не следва да се вземат предвид изплатените обезщетения по Кодекса на труда и други закони, тъй като представляват облагаем доход, но не се включват в обхвата на осигурителния доход. В тази връзка при изчисляването на нетното възнаграждение не следва да се вземат предвид и дължимите данъци по ЗДДФЛ върху изплатените обезщетения.
Точка 34 „Нетно възнаграждение“ не се попълва за следните кодове осигурени лица: 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 22, 27, 28, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 96, 97, 98.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-36 от 13.02.2017 г. относно приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност

 чл. 87 ДОПК,

чл. 6 ЗДДФЛ,

чл. 42 ЗДДФЛ,

чл. 49 ЗДДФЛ,

чл. 75 ЗДДФЛ,

§ 1 ЗДДФЛ,

чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009,

чл. 21 от Регламент (ЕО) № 987/2009

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило по компетентност в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………/30.01.2017 г., Ви уведомяваме за следното:

Съгласно представената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество притежава удостоверение за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Към настоящия момент то има потенциални клиенти, желаещи да наемат работници за временна работа в Белгия и Франция. Интересувате се, с какъв документ можете да удостоверите пред Вашите европейски контрагенти, че наетите на временна работа лица, които отдавате чрез договор за предоставяне на персонал, се осигуряват по българското законодателство и им се удържа и плаща данък върху изплатените възнаграждения също в България.

Предвид изложеното, изразяваме следното принципно становище:

– По прилагането на осигурителното законодателство:

От 1 януари 2007 г. с присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) страната ни прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на съюза, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72. От 1 май 2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.

След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.

В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена разпоредба, предвиждаща запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

С оглед прилагане разпоредбите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като „работодател” се третира всяко лице (физическо; юридическо, включително с нестопанска цел; регистрирано вероизповедание и др.) в правоотношение с физически лица (работници, служители; изпълнители по договори за управление и контрол; изборни длъжности и др.), в случай, че въпросните физически лица могат да се квалифицират като ”заети лица” по смисъла на регламента на територията на България. „Дейност като заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социалноосигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

С измененията и допълненията в КТ са уредени отношенията между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели. Правоотношенията между предприятието, осигуряващо временна работа и работниците/служителите, които са изпратени да изпълняват временна работа са трудови. Предприятието, което осигурява временна работа е задължено да осигури работниците и служителите при условия и по ред, установени в КСО и в ЗЗО. Въз основа на правоотношенията си с предприятието, което осигурява временна работа, работниците и служителите са заети лица по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004. Това означава, че предприятието, което осигурява временна работа може да се разглежда като работодател за целите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя следните задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка:

командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;

командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;

поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;

предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;

лицето да не е изпратено да замества друго лице.

В случаите на командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка.

Работодател, установен в България, който изпраща заети лица, за да работят на територията на друга държава–членка е задължен да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи и ако са изпълнени задължителните изисквания, посочени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (НАП) издава удостоверението, посочено в чл. 19, § 2 от регламента по прилагане (А 1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лицата се прилага основното правило – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда (“lex loci laboris”).

Съгласно чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. Работодателят и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка (чл. 21(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

– По прилагането на ЗДДФЛ:

При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби на данъчното законодателство, изразявам следното становище:

На основание § 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ правоотношенията между работодател по смисъла на § 1, т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице са трудови правоотношения по смисъла на закона.

Съгласно определението дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

Въпреки, че работниците и служителите полагат труд, контролиран от лицето, на което е предоставен персонал, същите запазват трудовите си правоотношения с първоначалния си работодател, а именно лицето, което предоставя персонал, като получават заплатата си при условията и в размера, съгласно трудовите им договори, сключени с последния. Двете предприятия – работодателят и лицето, за което работниците ще престират работна сила, оформят правоотношенията си с писмен договор.

Отделните клаузи от договорите, свързани с полагането на труда (предоставяне на персонал), ще бъдат действителни, ако са изпълнени условията за валидност на трудовото правоотношение относно мястото на полагане на труда и характера на работата по него по смисъла на чл. 107у от Кт.

В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Разпоредбата на чл. 13 от Спогодбата между Република България и Република Франция и разпоредбата на чл. 15 от Спогодбата между Република България и Кралство Белгия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, разпределя данъчната тежест между държавите като поставя условия относно броя на дните на пребиваване на работниците в чуждата държава и статута на лицето, което изплаща трудовото възнаграждение.

Ако престоят на работниците в другата държава не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година и са налице другите условия по чл. 13 от СИДДО с Франция и по чл. 15 от СИДДО с Белгия – възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Франция/съответно Белгия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава, за Франция/съответно Белгия не би възникнало правото да облага доходите за труда, положен на нейна територия.

Доколкото лицата запазват качеството си на български местни лица съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с посочената държава, България ще приложи предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане във всички случаи, в които доходът на лицата може да бъде обложен съгласно тази СИДДО в другата държава.

Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.

Спогодбата като международен договор се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство.

Следователно, работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и другата държава, която има предимство пред вътрешното законодателство.

Определянето на годишния данък върху дохода от трудови правоотношения се извършва от работодателя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ при изчисляването на годишната данъчна основа. На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

На основание чл. 46, ал. 5 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година.

Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ), като възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.

Относно въпроса за удостоверяване на удържан данък на наетите работници следва да имате предвид, че съгласно нормата на чл. 87, ал. 2, т. 8 от ДОПК в данъчно-осигурителната сметка на лицето се отразяват данните от подадени декларации, свързани с данъчното облагане и задължителни осигурителни вноски. В ал. 5 на същата разпоредба е посочено, че по искане на регистрираното лице органите по приходите предоставят информация за всички обстоятелства отразени в сметката. Следователно може да изискате удостоверение за декларираните данни от Вас.

ИНФОРМАЦИЯ за промени в уведомленията за сключени трудови договори от 1.04.2017 г.  НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ 

Наредба № 5 от 29.12.2002 г.

От 01.04.2017 г. е в сила промяна в Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от кодекса на труда (публикувана в „Държавен вестник“ бр. 23/2017 г.), свързана със задължение на работодателя, при изпращане на уведомленията по наредбата, за предоставяне на данни за кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на населеното място, където е работното място на наетото лице. ЕКАТТЕ е система от условни означения на административно-териториалните и териториалните единици в България и се поддържа от Националния статистически институт (НСИ), съгласувано с Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Класификаторът е приет с решение № 565 на Министерския съвет от 10 август 1999 година и е публикуван на интернет страницата на НСИ (www.nsi.bg/nrnm/). Кодът по ЕКАТТЕ на населеното място е 5-цифров и е уникален за всяко населено място.

От 01.04.2017 г. са променени:

– образците на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ и чл. 123 от КТ

– спецификацията на входните файлове с данни от Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ/Уведомление по чл. 123 от КТ

От 01.04.2017 г.:

– Файлове, отговарящи на стария формат, включително и при подаване на уведомления за прекратяване на трудов договор няма да се приемат от ИС на НАП, включително чрез електронната услуга на НАП.

– Всяко подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор и/или допълнително споразумение следва да съдържа информация за код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на наетото лице.

– При всяка промяна на работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ, работодателят е задължен да подаде ново уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, с което да декларира новия код по ЕКАТТЕ, като в поле „тип на документа“ се посочва 2. Срокът за подаване на уведомлението е тридневен, считано от датата на промяна на работното място.

– В случаите, когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, в поле 15 от уведомлението се попълва код „00000“.

– Не се подава уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с променен код по ЕКАТТЕ в случаите на промяната на работното място при командироване.

– В случаите, когато едно лице има сключени повече от един трудов договор с един работодател, работодателят следва да посочи кода по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на наетото лице, за всеки един от договорите, чрез подаване на отделни уведомления с посочен „тип на документа“ – 2, във всяко от които трябва да се посочи код по ЕКАТТЕ.

– При промяна на работодател в уведомлението по чл. 123 от КТ, подавано от новия работодател, за всяко едно от лицата задължително следва да се посочи съответния код по ЕКАТТЕ на населеното място, където лицето ще изпълнява трудовите си задължения при новия работодател.

– Корекцията на грешно деклариран код по ЕКАТТЕ в подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ се извършва по съществуващия към момента ред за корекция на код по НКПД и код по КИД.

– При необходимост от корекция на някои от ключовите полета (БУЛСТАТ, ЕГН, Тип на документа, Основание на договора, Дата на договора), трябва да се подаде първо “заличаване” на съществуващия запис (Код корекция = 2), а коректните данни да се подадат като “редовни” (Код корекция = 0).

– Корекцията на грешно деклариран код по ЕКАТТЕ в подадени уведомления по чл. 123 от КТ е допустима само в случаите, при които при подаване на уведомление по чл. 123 е сгрешен код по ЕКАТТЕ. В този случай се подава „код корекция“ 1 с верния код по ЕКАТТЕ само за лицето/лицата, за които е допусната грешка. Всяка промяна на населеното място, където е работното място на лицето, след датата на смяна на работодателя, се декларира с уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ съгласно гореописания ред. При необходимост от корекция на всяко друго поле в уведомлението по чл. 123 от КТ следва да се подаде първо “заличаване” на съществуващите записи (Код корекция = 2), а коректните данни да се подадат като “редовни” (Код корекция = 0).

Важно:

В срок до 31.10.2017 г. работодателите са задължени да декларират код по ЕКАТТЕ за всички действащи трудови договори, сключени преди 01.04.2017 г. като за всяко наето лице подадат уведомление с попълнени: за тип на документ – 2, код на работодателя, трите имена и ЕГН/ЛН/ЛНЧ)/служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя, основанието за сключване на трудовия договор или последното регистрирано допълнително споразумение, за „дата на сключване“ се попълва 01.04.2017 г., длъжностно наименование, код по НКПД, код по КИД (2008) и код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на лицето, при изпращане на уведомлението. Не се изпращат уведомления за трудови договори, които към датата на изпращането са прекратени.

В случаите, при които до 31.10.2017 г. е налице обстоятелство, водещо до подаване на уведомление за промяна на сключен преди 01.04.2017 г. трудов договор и работодателят все още не е декларирал код по ЕКАТТЕ, може да го направи едновременно с подаването на едно уведомление.

РАЗЯСНЕНИЕ от 7.02.2017 г. относно подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

чл. 43 ЗДДФЛ,

чл. 48 ЗДДФЛ,

чл. 50 ЗДДФЛ,

чл. 55 ЗДДФЛ,

чл. 67 ЗДДФЛ

Според изложеното в запитването, през 2016 г. физическо лице е работило като адвокат. Във връзка с авансовото облагане на получения доход за първо, второ и трето тримесечие са подадени декларации по чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ. За трето тримесечие е декларирана сума за внасяне в размер на ……… лв., която не е внесена.

Предвид горното се поставя въпроса следва ли да се внесе авансовия данък в размер на 80 лв. и в ГДД за 2016 г. да се посочи сумата като внесена или следва да се довнесе с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 98/2016 г.) изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. На основание ал. 2 от посочената правна норма декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Дължимият авансов данък за дохода, получен през трето тримесечие на 2016 г. се декларира до 31.10.2016 г. и се внася в същия срок на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за неплатените в законоустановените срокове авансови вноски, се дължи лихва. Конкретният размер на лихвата се изчислява в съответствие със Закона за лихвите върху данъци такси и други подобни държавни вземания.

На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка за годината се определя като общата годишна данъчна основа от всички източници на доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово внесен или удържан през данъчната година (чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ).

В настоящия случай не е внесен дължимият авансов данък за трето тримесечие на 2016 г. В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се посочи общата сума на внесените авансови вноски за първо и второ тримесечие на 2016 г. При това положение невнесеният авансов данък за трето тримесечие на 2016 г. в размер на ……… лв. ще участва при формиране на дължимия данък за довнасяне с ГДД.

РАЗЯСНЕНИЕ от 12.03.2017 г. относно прилагане на чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане

чл. 5 ЗКПО,

чл. 92 ЗКПО,

чл. 217 ЗКПО,

§ 1 ЗСч

Съгласно изложеното в запитването, на 07.01.2016 г. трима съдружници са регистрирали дружество с ограничена отговорност. Същото не е извършвало дейност през 2016 г., няма приходи и разходи.

Във връзка с горното е поставен въпроса трябва ли да се подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г.?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн., ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 97/2016 г.) изразяваме следното становище:

По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица, а съгласно чл. 3, ал. 2 от същия закон местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък.

На основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Съгласно чл. 217 от с. з. с годишната данъчна декларация следва да се декларира и данъкът върху разходите по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО (в случай, че са отчетени такива разходи). Местните търговски дружества и местните неперсонифицирани дружества попълват и подават данъчна декларация, независимо от това дали през съответната данъчна година са извършвали стопанска дейност. В случай, че не са извършвали дейност през годината и не са отчели приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство, тези лица следва да подадат годишна данъчна декларация образец 1010а.

В разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО във връзка с § 39 от ПЗР на същия закон е постановено, че с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Според § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО „годишен отчет за дейността“ е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката /ЗСт/. На основание чл. 20, ал. 5 от ЗСт редът, начинът и сроковете за подаване, както и образците на формулярите на годишния отчет за дейността се утвърждават със съвместна заповед на председателя на НСИ и изпълнителния директор на НАП, която се обнародва в „Държавен вестник“.

На основание чл. 92, ал. 4 от ЗКПО (изм., ДВ бр. 97/2016 г.) годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч).

Определение за предприятия, които не са осъществявали дейност, се съдържа в § 1, т. 30 от ЗСч (нова, ДВ бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г.), съгласно което за целите на чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 2 „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Предвид изложеното може да се обобщи, че дружеството трябва да подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО, дори да не е извършвало дейност през предходната година. Ако не е осъществявана стопанска дейност по смисъла на ЗСч (§ 1, т. 30 от ДР на ЗСч), то в този случай за 2016 г. следва да се подаде декларация образец 1010а.

Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице (чл. 92, ал. 2 от ЗКПО).

Извън горното е необходимо да се обърне внимание, че с тази декларация се предоставя и възможност на данъчно задължените лица, ако за 2017 г. извършат разходи в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване от работници, служители или наети лица по договор за управление и контрол, както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), да изберат да се облагат по реда на ЗКПО с данък върху разходите, а не като облагаем доход от трудово правоотношение на физическите лица по реда на ЗДДФЛ.

Правото на избор на лицата за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура за 2017 г. се декларира в част V на ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО образец 1010а.

Публикувано е изменение на -Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация, приета с Постановление № 233 на Министерския съвет от 2015 г.

В ДВ, бр. 28 от 04. 04. 2017 г. е обнародвано ПМС № 59 от 30. 03. 2017 г. за изменение на Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация, приета с Постановление № 233 на Министерския съвет от 2015 г.

Измененията в чл. 3 от наредбата целят привеждането на разпоредбата в съответствие с действащата от 1 януари 2017 г. редакция на чл. 6, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която върху средствата за социални разходи се дължат осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване, а не само за фонд „Пенсии“. Промяната е в сила от 01.01.2017 г.

Във връзка с промени в Закона за българските лични документи се предлагат  изменения в приложенията към чл. 4 от Наредбата, като се добавя идентификатора личен номер. Тази промяна влиза в сила от първо число на месеца, следващ месеца на обнародване на промяната в „Държавен вестник“, тоест от 01.05.2017 г.

РАЗЯСНЕНИЕ от 05.01.2017 г. относно ползване на данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност, предвидено в чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

чл. 18 ЗДДФЛ,

чл. 23 ЗДДФЛ,

чл. 49 ЗДДФЛ

Съгласно изложеното в запитването физическото лице е служител на …… ООД. Същият е с 58% трайно намалена работоспособност (ТНР) съгласно решение на ТЕЛК ЕР № 0099/08.01.2016 г. със срок на определения % ТНР 01.01.2017 г. На лицето е издадено ново решение на ТЕЛК ЕР № 0036/04.01.2017 г., като с него е определена 48% ТНР със срок 01.01.2020 г. за 3 години.

С оглед на това, че срокът на ЕР на ТЕЛК изтича на 01.01.2017 г., са поставени въпроси във връзка с правото на лицето да ползва данъчно облекчение по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г.

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 98/2016 г.) изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

При авансово облагане на доходите от трудово правоотношение на лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението /чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ/.

За да ползва данъчното облекчение лицето следва да разполага с валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК. За да е валидно експертното решение, то следва да обхваща част от годината на ползване на данъчно облекчение в срока на действието си, т. е. решението да е влязло в сила и да не е изтекъл срокът на определената с него ТНР, да е издадено с пожизнено определена степен на неработоспособност, нормативен акт да му придава такова действие по отношение на всички институции и лица или норма от данъчен закон да му делегира такова действие за целите на облагането.

Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет (чл. 101, ал. 7 от Закон за здравето (ЗЗ)). В случая това е Наредба за медицинската експертиза (ДВ, бр. 36/2011 г. посл. изм., ДВ, бр. 17 от март 2016 г.). Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 3 от същата експертизата за трайно намалена работоспособност включва определяне срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В чл. 69, ал. 2 от наредбата е предвидено, че крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.

Предвид изложеното при условие, че срокът на инвалидност не е изтекъл към 1 януари на съответната данъчна година, лицето ще има право на данъчно облекчение по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. В настоящия случай датата, на която изтича определеният срок на инвалидност е 01.01.2017 г., поради което за 2017 г. лицето ще има право на данъчното облекчение при определяне на годишната данъчна основа.

При авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения данъчното облекчение може да се ползва и за месеца на изтичане срока на валидност на решението. Следователно в случая лицето ще може да ползва данъчното облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ само за месец януари 2017 г., тъй като срокът изтича на 01.01.2017 г.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3 и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

При годишното преизчисляване на получения доход и определяне на годишния размер на данъка от работодателя следва да се вземе предвид облекчението на чл. 18, ал. 1 от същия закон в пълен размер, т. е. намаление на годишната данъчна основа със 7920 лв.

На основание чл. 49, ал. 4, т. 1 и т. 8 от ЗДДФЛ, за да ползва данъчното облекчение работникът/служителят следва да предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следните документи:

– копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК – за данъчното облекчение по чл. 18;

– писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация (ГДД, нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.).

Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания от работника/служителя през годината данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ).

По силата на ал. 7 от същия член, възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или други лица.

В случай, че лицето декларира пред работодателя по основно трудово правоотношение, че за данъчната 2017 г. ще подава ГДД, то следва да се има предвид, че с изменението на ЗДДФЛ, прието с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., към чл. 23 са създадени нови ал. 2 и 3, като съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчните облекчения се ползват при условие, че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

По силата на чл. 23, ал. 3 от ЗДДФЛ документите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 8 и 9 не се прилагат към годишната данъчна декларация, когато са представени пред работодателя по основното трудово правоотношение и облекченията по чл. 18, 20, 22, 22в и 22г ЗДДФЛ са ползвани в пълен размер по реда на чл. 49, ал. 3 и 4.

РАЗЯСНЕНИЕ от 07.01.2017 г. относно право на данъчен кредит при извършване на безвъзмездна услуга на служител или работник

чл. 69 ЗДДС,

чл. 70 ЗДДС

 Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество извършва услуги – шиене на ишлеме, като ползва услуга от транспортна фирма – абонаментни карти за пътуване за няколко от своите работници от местоживеене до месторабота.

Във връзка с гореизложеното сте поставили следният въпрос:

На лице ли е право на данъчен кредит за дружеството по фактурата, издадена от транспортната фирма за закупените абонаментни карти за работниците, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 70, ал. 3, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност?

Във връзка с изложената фактическа обстановка в запитването и поставения въпрос, и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане, изразявам следното принципно становище:

По смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато получените от регистрирано по същия закон лице стоки и услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка върху добавената стойност.

Независимо, че може да са изпълнени изискванията на чл. 69 от закона, съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия, правото на приспадане на данъчен кредит няма да бъде налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона, за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. В тази връзка, обръщам внимание, че цитираната норма не е приложима в случаите на безвъзмездно предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 9, ал. 4, т. 1 от закона, не се приравнява на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на услуга по транспортно обслужване на работниците в дружеството от същото от тяхното местоживеене до месторабота и обратно. Независимо от това, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 2 от материалния закон, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за получената услуга по транспортно обслужване от дружеството, което същото предоставя безвъзмездно на своите работници и служители от местоживеене до месторабота и обратно за целите на икономическата му дейност.

На основание гореизложеното, считам, че представляваното от Вас дружество има право на данъчен кредит по фактурата за закупените абонаментни карти от съответната транспортна фирма, с които карти осигурява безвъзмездно транспортно обслужване на своите работници и служители от местоживеенето им до местоработата и обратно за целите на дейността си.

Обръщам внимание, че условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в разпоредбата на чл. 71 от закона.

РАЗЯСНЕНИЕ от 21.03.2017 г. относно данъчно третиране на доставка, свързана със строително-монтажни услуги извън територията на страната

чл. 21 ЗДДС

 Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество има договор за извършване на строителна услуга за имот на територията на Германия, а именно, да построи масивна къща с материали, които закупува от България и транспортира до територията на Германия, като предоставя и работна ръка.

Във връзка с гореизложеното сте поставили следните въпроси:

1. Трябва ли българското дружество да се регистрира по ДДС в Германия и какъв е прагът за регистрация, когато извършва СМР за имоти на територията на Германия?

2. В случай, че българското дружество няма ДДС номер, издаден в Германия, но има подписан договор за СМР с немско дружество, което е регистрирано по ДДС в Германия, и българското дружество купува стоки и материали от България, които транспортира до Германия във връзка със строителните услуги, които извършва там, следва ли българските доставчици на стоките и материалите да му начисляват данък по доставките на стоки и материали?

3. В случай, че строителната дейност се извършва повече от 12 месеца на различни строителни обекти на територията на Германия, това означава ли, че за българското дружество има място на стопанска дейност в Германия, което води до облагане в Германия само на тази част от приходите, която касае услугите по СМР в Германия?

4. Относно наетия от българското дружество персонал, зает в Германия – необходимо ли е облагане на дохода получен от тях за осъществявана трудова дейност на територията на Германия, а именно данък общ доход, ако престоят им там е повече от 6 месеца?

Във връзка с изложената фактическа обстановка в запитването и поставените въпроси, и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по данъчно облагане, изразявам следното принципно становище:

По първи въпрос:

По смисъла на чл. 21, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имот, е мястото, където се намира същият този имот. Това се отнася и за услугите по строително-монтажни работи, свързани с недвижими имоти.

Тъй като в запитването сте посочили, че по договор, който имате с немско дружество, ще извършвате строително-монтажни услуги на територията на Германия, считам, че мястото на изпълнение на извършваните от българското дружество доставки на услуги ще е територията на страната, където се намира съответният недвижим имот, а именно – територията на Германия.

По отношение на задълженията на българското дружество за данък върху добавената стойност на територията на другата държава членка, в т. ч. и за прага за регистрация по ДДС съгласно там действащото законодателство, органите по приходите на НАП не са компетентни да изразяват становища или указания.

По втори въпрос:

Доставката на стоки или материали, извършвана от българско данъчно задължено лице, регистрирано по материалния закон с място на изпълнение на територията на страната, се счита за облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона.

Всяко българско данъчно задължено лице, което извършва облагаеми доставки на стоки или материали по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с получател по същите – друго българско данъчно задължено лице, каквото е представляваното от Вас дружество, има задължение в издаваните от него данъчни документи за същите доставки да начислява данък, чиято ставка, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт е двадесет на сто, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка на данъка.

Във връзка с гореизложеното и фактическата обстановка на запитването, считам, че доставките на стоки и/или материали, извършвани от други български данъчно задължени лица, по които сте получател, са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона с приложимата ставка на данъка по чл. 66, ал. 1, т. 1 от същия закон в размер на 20 на сто. В случая не е приложима ставката на данъка върху добавената стойност от нула на сто, тъй като не е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 от закона, независимо, че със стоките или материалите – предмет на доставката, представляваното от Вас дружество извършва последващи доставки на строително-монтажни услуги с място на изпълнение извън територията на страната.

По трети и четвърти въпрос:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, буква „а“ Място на стопанска дейност от действащата Спогодба между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, определя, че терминът „място на стопанска дейност“ включва също така строителна площадка, строителен или монтажен обект, само когато продължават за повече от девет месеца.

Разпределянето на данъчната тежест при облагане на доходите на физически лица, които полагат труд в Германия е регламентирано с чл. 14 Доходи от трудово правоотношение от цитираната спогодба.

Тълкуването на текстове от спогодбите е от компетентността на Дирекция СИДДО към ЦУ на НАП, поради което, запитването Ви в частта на въпрос № 3 и № 4 ще бъде изпратено за изразяване на становище.

РАЗЯСНЕНИЕ от 24.03.2017 г. относно прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

чл. 118 ЗДДС,

чл. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Във връзка с Ваше запитване  е изложена следната фактическа обстановка:

Дружествто е регистрирано по ЗДДС и е с предмет на дейност – извършване на електромонтажи, електроизграждане, строителство на сгради, съоръжения, специализирани строителни дейности. Същото възнамерява да закупи мобилна автоцистерна за зареждане на на течно гориво, което ще се използва само и единствено за собствени нужди.

В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/2006 г. се поставят следните въпроси:

1. Необходимо ли е монтиране на мобилната автоцистерна на нивомер или други измервателни устройства, при положение, че горивото ще се зарежда само за собствени нужди?

2. Какви задължения за подаване на данни произлизат от това, ако горивото се използва само за собствени нужди?

3. Има ли ограничения в количеството на зареденото гориво за собствени нужди от такъв тип цистерни?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразявам следното становище:

Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 /Наредба № Н-18/2006 г./.

Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Следва да се отбележи, че чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.

Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.

В описания от дружеството случай зареждането на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от подвижна цистерна / мобилна автоцистерна / попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която лицата подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредбата.

Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г., подвижната цистерна следва да бъде декларирана в НАП по реда на глава девета „б“ от наредбата.

РАЗЯСНЕНИЕ от 28.03.2017 г. относно данъчно третиране на приходи, получени след унищожаване на животни в резултат на констатирано заразно заболяване

 Постъпи Ваше запитване от 17.03.2017 г.

Въпросът е зададен от предприятие на едноличен търговец, което е регистриран земеделски производител. Предмет на дейност на предприятието е отглеждане на млечни крави. През месец май 2016 г. част от животните се разболяват от заразен нодуларен дерматит. Всички животни от стадото са унищожени и загробени по правилата на БАБХ. През месец септември 2016 г. е получено обезщетение от БАБХ.

Поставен е следния въпрос: при така създалата се ситуация, полученото обезщетение облагаем доход ли е по чл. 26 от ЗДДФЛ и трябва ли да се включи при облагане на доходите в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ?

В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки се с относимата нормативна уредба за 2017 година, изразявам следното становище:

Според разпоредбата на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.

Данъчното третиране по ЗКПО на полученото обезщетение във връзка с унищожаването на животните е обвързано с признаването на разходите от брака на същите. От своя страна признаването на разходите от брак на животните зависи от това дали същите представляват дълготрайни биологични активи или материални запаси. На основание чл. 28, ал. 1 от ЗКПО брака на дълготрайни активи не се посочва в увеличение на счетоводния финансов резултат. Според разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от закона на данъчна регулация подлежи само бракът на материални запаси, а съгласно чл. 28, ал. 3, т. 1 такава регулация не се прилага, когато разходите от брак се дължат на непреодолима сила.

Съгласно т. 5.2 от СС 41 „Селско стопанство” биологичните активи и селскостопанската продукция се класифицират и представят във финансовите отчети според своя вид и предназначение по раздели и групи, както следва:

а) в раздела на нетекущите активи и в групата на материалните дълготрайни активи, когато удовлетворяват определението за материални дълготрайни активи, като:

– продуктивни животни;

– родителски (репродуктивни) животни;

– работни животни;

б) в раздела за текущите активи и в групата на материалните запаси, като:

– млади подрастващи животни;

– животни, отглеждани за разплод;

– животни, отглеждани за угояване.

От приложения протокол за унищожаване на животни не може да се прецени в коя група попадат заболелите животни. С цел установяване необходимостта от данъчна регулация на разходите от брак на материални запаси трябва да се изследва дали тези разходи се дължат на непреодолима сила и ако това е така, то разходите ще бъдат данъчно признати.

В ЗКПО не е дадено определение на понятието “непреодолима сила”.

За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието “непреодолима сила”, следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, съгласно която “непреодолима сила” е “непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер”.

Съдебната практика квалифицира като “непреодолима сила” природните бедствия /Решение № 282/11.01.2005 г. на ВАС, Решение № 12041/19.12.2003 г. на ВАС и др./.

Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот – военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н.

Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.

Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на непреодолимата сила е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.

В конкретния случай с оглед установяване наличието на непреодолима сила следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за ветеринарното дело /ЗВД/, които въвеждат определени изисквания към собствениците на животни като например предоставяне на животните за идентификация и изпълнение на мерки по държавната профилактична програма, спазване ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни и т. н.

Доколкото в конкретния случай в приложения протокол липсва констатация за констатирани нарушения на ветеринарномедицинските изисквания и на предприятието на едноличния търговец е изплатено обезщетение за унищожените животни, следва да се приеме, че разходите от брак на животните, в т. ч. тези, които попадат в групата на материалните запаси, са причинени от непреодолима сила и съответно на основание чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО тези разходи не подлежат на данъчна регулация.

Съгласно чл. 29 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28. От съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че в конкретния случай същата не е приложима, тъй като разходите от брак на активите (както животните, попадащи в групата на дълготрайните материални активи, така и в групата на материалните запаси) са данъчно признати (не се регулират по реда на чл. 28, ал. 1, 2, 4 и 5 от ЗКПО).

Следователно счетоводните приходи от обезщетението за унищожените животни се признават за данъчни цели. Същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат при спазване на изискванията на счетоводното законодателство. Следователно те са част от облагаемия доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, който подлежи на деклариране с декларация по чл. 50 от същия закон.