РАЗЯСНЕНИЕ от 28.03.2017 г. относно данъчно третиране на приходи, получени след унищожаване на животни в резултат на констатирано заразно заболяване

 Постъпи Ваше запитване от 17.03.2017 г.

Въпросът е зададен от предприятие на едноличен търговец, което е регистриран земеделски производител. Предмет на дейност на предприятието е отглеждане на млечни крави. През месец май 2016 г. част от животните се разболяват от заразен нодуларен дерматит. Всички животни от стадото са унищожени и загробени по правилата на БАБХ. През месец септември 2016 г. е получено обезщетение от БАБХ.

Поставен е следния въпрос: при така създалата се ситуация, полученото обезщетение облагаем доход ли е по чл. 26 от ЗДДФЛ и трябва ли да се включи при облагане на доходите в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ?

В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки се с относимата нормативна уредба за 2017 година, изразявам следното становище:

Според разпоредбата на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.

Данъчното третиране по ЗКПО на полученото обезщетение във връзка с унищожаването на животните е обвързано с признаването на разходите от брака на същите. От своя страна признаването на разходите от брак на животните зависи от това дали същите представляват дълготрайни биологични активи или материални запаси. На основание чл. 28, ал. 1 от ЗКПО брака на дълготрайни активи не се посочва в увеличение на счетоводния финансов резултат. Според разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от закона на данъчна регулация подлежи само бракът на материални запаси, а съгласно чл. 28, ал. 3, т. 1 такава регулация не се прилага, когато разходите от брак се дължат на непреодолима сила.

Съгласно т. 5.2 от СС 41 „Селско стопанство” биологичните активи и селскостопанската продукция се класифицират и представят във финансовите отчети според своя вид и предназначение по раздели и групи, както следва:

а) в раздела на нетекущите активи и в групата на материалните дълготрайни активи, когато удовлетворяват определението за материални дълготрайни активи, като:

– продуктивни животни;

– родителски (репродуктивни) животни;

– работни животни;

б) в раздела за текущите активи и в групата на материалните запаси, като:

– млади подрастващи животни;

– животни, отглеждани за разплод;

– животни, отглеждани за угояване.

От приложения протокол за унищожаване на животни не може да се прецени в коя група попадат заболелите животни. С цел установяване необходимостта от данъчна регулация на разходите от брак на материални запаси трябва да се изследва дали тези разходи се дължат на непреодолима сила и ако това е така, то разходите ще бъдат данъчно признати.

В ЗКПО не е дадено определение на понятието “непреодолима сила”.

За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието “непреодолима сила”, следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, съгласно която “непреодолима сила” е “непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер”.

Съдебната практика квалифицира като “непреодолима сила” природните бедствия /Решение № 282/11.01.2005 г. на ВАС, Решение № 12041/19.12.2003 г. на ВАС и др./.

Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот – военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н.

Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.

Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на непреодолимата сила е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.

В конкретния случай с оглед установяване наличието на непреодолима сила следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за ветеринарното дело /ЗВД/, които въвеждат определени изисквания към собствениците на животни като например предоставяне на животните за идентификация и изпълнение на мерки по държавната профилактична програма, спазване ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни и т. н.

Доколкото в конкретния случай в приложения протокол липсва констатация за констатирани нарушения на ветеринарномедицинските изисквания и на предприятието на едноличния търговец е изплатено обезщетение за унищожените животни, следва да се приеме, че разходите от брак на животните, в т. ч. тези, които попадат в групата на материалните запаси, са причинени от непреодолима сила и съответно на основание чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО тези разходи не подлежат на данъчна регулация.

Съгласно чл. 29 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28. От съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че в конкретния случай същата не е приложима, тъй като разходите от брак на активите (както животните, попадащи в групата на дълготрайните материални активи, така и в групата на материалните запаси) са данъчно признати (не се регулират по реда на чл. 28, ал. 1, 2, 4 и 5 от ЗКПО).

Следователно счетоводните приходи от обезщетението за унищожените животни се признават за данъчни цели. Същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат при спазване на изискванията на счетоводното законодателство. Следователно те са част от облагаемия доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, който подлежи на деклариране с декларация по чл. 50 от същия закон.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.