РАЗЯСНЕНИЕ № 20-15-93 от 30.03.2017 г. относно прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004

чл. 11 от Регламент № 883/2004,

чл. 16 от Регламент 987/2009

 

Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. … с вх. № 20-15-93/17.03.2017 г., Ви уведомяваме за следното:

В запитването посочвате, че живеете със семейството си във Великобритания, където работите, плащате данъци и се осигурявате. Същевременно повече от десет години като собственик на търговско дружество (ЕООД) внасяте данъци и осигурителни вноски и в България. Във връзка с пребиваването Ви във Великобритания местните власти са Ви посъветвали да прекратите плащането на данъци и осигурителни вноски в България, тъй като с европейските регламенти е гарантирана възможността те да се заплащат само в една държава.

Поставяте следните въпроси:

  1. Какви действия трябва да предприемете, за да прекратите плащането на данъци и осигурителни вноски в България? Необходимо ли за тази цел да получите документ от Великобритания?
  2. По какъв начин и за какъв период могат да Ви бъдат възстановени заплатените в България суми за данъци и осигурителни вноски?

Предвид изложеното и с оглед действащото данъчно и осигурително законодателство, изразяваме следното принципно становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лице е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България лице, упражняващо дейност като собственик на ЕООД, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване за целите на определяне на приложимото законодателство се счита за самостоятелно заето лице.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris” ). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

Приложимото законодателство спрямо лица, осъществяващи дейност в две или повече държави – членки, се определя съгласно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) и чл. 13(4) от Регламент № 883/2004 от компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на осигуреното лице.

В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава–членка. В Регламент № 987/2009 не е определен срок за издаване на Удостоверение А1. Освен това с издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки. Предвид това не съществува пречка, това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.

При наличие на удостоверение, издадено от компетентната институция на друга държава-членка, неоснователно внесените осигурителни вноски в България подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 128 ДОПК подлежат на прихващане или възстановяване недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глобите и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване от НАП.

Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).

Относно данъчно облагане на физическо чуждестранно лице:

В запитването не посочвате годината, от която пребивавате трайно в чужбина. От общото съдържание на текста се разбира, че се считате за чуждестранно лице на Р. България за данъчни цели. Не сте посочили какъв е източникът на доход от Р. България, за който твърдите, че имате внасян данък и искате неговото възстановяване.

След справка в информационната система на НАП се установи, че сте подали Годишни данъчни декларации за 2010 г. и 2011 г., където сте декларирали доходи от наем. За 2014 г. първо и второ тримесечие, и 2015 г. второ и трето тримесечие има подадена информация чрез декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за дължим авансов данък за доход от наем.

Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателят на дохода е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето.

На основание чл. 4, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от същия закон, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем, които са начислени /изплатени от местни лица. В случаи, че платец на дохода от наем е фирма тези доходи се начисляват и изплащат на собственика от фирмата наемател. В случаи, че наемателят е физическо лице, което няма задължение за начисляване на доход, се говори за изплатен доход.

На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем на чуждестранни лица се облагат с окончателен данък, който съгласно чл. 46, ал. 1 от същия е 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи.

За доходите на чуждестранните лица, в т. ч. от наем се подава един и същи образец на декларация, съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ. В случаи, че платец на наема е фирма, същата удържа окончателния данък за начислените /изплатени доходи и подава декларацията по ал. 1 на чл. 55 от закона. Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, т. е. когато наемателя е физическо лице, декларацията се подава от лицето, придобило дохода/ ал. 2 на чл. 55 от закона/.

В данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията /ал. 3 на чл. 55 ЗДДФЛ/.

Между Република България и Обединеното кралство Великобритания има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Разпоредбата, която регламентира облагането с данък на доход от недвижимо имущество е чл. 6, ал. 1 от същата, съгласно която доход, получен от местно лице на едната договаряща се държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща се държава, може да бъде облаган в тази друга държава, т. е. и в качеството Ви на чуждестранно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, подлежите на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ за доход от източник в България. Следователно, за дохода от наем на имота в България в изпълнение на Спогодбата данъкът се дължи в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.