РАЗЯСНЕНИЕ № 94-Н-244 от 29.06.2017 г. относно данъчно третиране на стопанските дейности с виртуални валути / биткойн /

чл. 2 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра,

чл. 3 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра

Видно от изложеното в запитването Вашият доверител г-н …… има интерес към стартиране на бизнес, свързан с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ срещу български лева и други чуждестранни валути. Сделките, които доверителят Ви възнамерява да осъществява, според Вас наподобяват дейността на лицата, които извършат дейност като обменно бюро, съгласно реда и условията, регламентирани в Наредба № 4 от 8 август 2003 г.

Поставените във Вашето писмо въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. и на данъчното законодателство, са следните:

  1. Ще възникне ли за Вашия доверител задължение да се регистрира в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, по смисъла на чл. 1 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г.?
  2. Приложима ли е Наредба № 4 от 8 август 2003 г. към дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“?
  3. Влиза ли в противоречие с действащото законодателство дейността по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“, ако при упражняването на тази дейност се прилага Наредба № 4 от 8 август 2003 г., с оглед липсата на каквато и да е друга регулация?
  4. Съществува ли ограничение сделките с „биткойни“ да бъдат рекламирани, с оглед забраната, визирана в чл. 15, ал. 10 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г., като и ограниченията извън цитираната разпоредба?
  5. В случай, че дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ не попадат под разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. как следва да се извършва покупката, съответно продажбата на „биткойни“ от клиенти?

5.1. Какъв документ следва да бъде издаден, когато дружеството купува „биткойни“ срещу лева в брой от клиент физическо лице и обратно?

5.2. Какви данни за клиента следва да се снемат при покупка от клиента на „биткойни“ от него и обратно – при продажба от клиента на „биткойни“? Въпросът е относим за сделки под 10 000 лева, тъй като над тази сума клиентът следва да се идентифицира по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

5.3. Възниква ли задължение за доверителят Ви да подава справка по чл. 73 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с оглед разглежданата по-горе дейност?

  1. Попадат ли сделките с „биткойни“ към изключенията по чл. 2, т. 3 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ), и ако да, към кое от тях?
  2. Може ли клиент да плати за покупка на „биткойни“ по банков път?
  3. Можем ли за целите на търговията да разглеждаме дигиталните валути – „етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и други идентични с „биткойн“?
  4. По първия, втория, третия и четвърти въпроси от запитването:

В резюме на Европейският банков орган (ЕБО) – EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. изрично е посочено, че понастоящем се извършва „оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани“. Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани „офлайн“ или в „реалния живот“. Виртуалната валута „биткойн“ може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за биткойн, наричана „цифров портфейл“. Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута „биткойн“ може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

В писмо с изх. № БНБ–108809 от 19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изпратено по повод изискано от Софийски градски съд становище, е посочено, че виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, в който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата на „биткойн“ и извършване на операции по разплащане с „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г. сделки с валута в наличност по занятие като обменно бюро могат да извършват лицата, регистрирани по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство вписани в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. При обмяна на чуждестранна валута в наличност обменните бюра извършват финансова услуга, като стойността на сделката е равна на получените левове (чл. 3 от същата наредба).

С оглед на гореизложеното дейността по обмен на „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути не подлежи на регулиране по реда на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.

  1. По петия въпрос от запитването:

С оглед на обстоятелството, че липсва правна уредба в действащото законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути и доколкото в писмото си не сте посочили никакви подробности относно договорните правоотношения, техническите аспекти или начинът на осъществяване на стопанските операции, свързани с придобиването и покупко-продажбата на „биткойн“ от и на физически лица чрез заплащане в брой, приходната администрация не може да се ангажира с конкретно становище относно данъчното третиране, счетоводното отчитане или документирането на тези операции, както и дали същите са технически осъществими.

  1. По шестия, седмия и осмия въпроси от запитването:

С оглед на зададените от Вас въпроси, следва да се има предвид, че операциите, чрез които се извършват разплащания посредством „биткойн“ или други подобни виртуални валути на територията на страната не попадат в обхвата на ЗОПБ, тъй като същите не могат да бъдат квалифицирани, като „плащания в брой“ по смисъла на същия закон.

Необходимо е изрично да се отбележи, че всички плащания в български лева или чуждестранна валута на територията на страната, извършени в брой, които са свързани със сделки или престации по покупко-продажба на „биткойн“ или други подобни на тях виртуални валути, попадат в обхвата на ограниченията при плащанията в брой, регламентирани в ЗОПБ.

Моля да имате предвид, че при липсата на изрична регламентация в българското законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути („етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и др.), за целите на данъчното облагане на задължените лица, стопанските дейности с т. нар. виртуални валути следва да бъдат третирани предвид всички факти и обстоятелства, установени от органите по приходите в конкретните производства по реда на ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-87 от 15.06.2017 г. относно облагане на продажба на стоки чрез онлайн магазин

 

чл. 97а ЗДДС,

чл. 100 ЗДДС,

чл. 3 ЗКПО

 

Дружество желае да продава вина чрез онлайн магазин в България и Европа. В България фирмата ще закупува вино в стъклени бутилки от винарски изби и ще го продава чрез онлайн магазина си на физически лица – крайни потребители.

Поставени са следните въпроси:

  1. Как следва да се облага предприятието?
  2. Ако дружеството разполага със склад в Испания, където да съхранява стоката си и от който да я разпространява до крайните потребители, то това ще се третира ли като място на стопанска дейност в Испания и ако да, то как ще се обложи печалбата от тази дейност?
  3. Трябва ли фирмата да е регистрирана по ЗДДС?
  4. Ако реализира приходи от различни държави в ЕС и от България, как следва да облага приходите си от различни източници, като се има предвид, че ще се продава на физически лица?
  5. Има ли други специфични изисквания относно продажбата на вино?
  6. Ще трябва ли дружеството да плаща акциз?
  7. Има ли изискване за някаква специфична регистрация в тази насока?

Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По прилагане на ЗКПО:

Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от обикновената търговия. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.

Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи същата дейност чрез реални магазини /офлайн магазини/.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България /РБ/ и в чужбина.

Когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава/и се счита, че има място на стопанска дейност /МСД/. При преценката относно формирането на МСД следва да се вземат под внимание характеристиките, направени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Във всяка спогодба, по която РБ е страна е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило.

Доколкото въпросите в запитването са зададени на база предположения за извършване на определена дейност и не са ясни детайлите относно извършването й, какви документи ще се издават, ще има ли представител на българското дружество в склада в Испания, с каква продължителност ще се извършва дейността и други не може да се определи дали българското дружество ще има МСД в Испания.

Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне запитване /консултация/ до данъчната администрация на съответната чужда държава. Принципно от значение е: да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава, как и с каква цел ще се извършва складирането на стоките, ще има ли лице, което да представлява българското дружество в чуждата държава и други. При анализа и преценката дали ще се формира МСД в Испания/друга държава, българското дружество следва да вземе под внимание: кой и къде ще се издават фактурите за продажба; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се превозва от България за склад; документи за удостоверяване движението на стоките от доставчиците; документи за удостоверяване движението на стоките до клиентите; вътрешно фирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за постъпване на стоката в склада и последващото й предаване и прехвърляне на собствеността върху клиентите и други.

В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност в Испания или друга държава, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО – лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между чуждата държава и РБ.

При условие, че по силата на конкретна спогодба българското дружество ще формира МСД, то ще облага със съответния вид данък финансовият си резултат, формиран в съответната чужда държава. Приходите и разходите отчетени в съответната чужда държава от МСД са част от общите приходи и разходи на дружеството в РБългария и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат за 2017 г. в страната. Предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане е конкретизиран във всяка една спогодба и обичайно е освобождаване с прогресия. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на този метод на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци. Ако е приложим метод за освобождаване данъчен кредит се изисква представяне на документ от чуждата данъчна администрация за внесен в чуждата държава данък.

Когато не е налице място на стопанска дейност на българското дружество в Испания/друга чужда държава, всички приходи, независимо дали са от физически или юридически лица участват във формирането на счетоводната и данъчна печалба на дружеството. Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.

По прилагане на ЗДДС:

По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. А на основание ал. 2 на същата разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Видно от изложената фактическа обстановка, фирмата ще търгува със стоки – вино, като същите ще се продават чрез онлайн магазин. Стоките ще пътуват от България към клиенти – физически лица.

Доколкото стоките се намират на територията на страната към момента на тяхната продажба, на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваните от дружеството доставки е на територията на страната. Предвид и обстоятелството, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, то следва да се съобрази с разпоредбата за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Като допълнение към горното следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида – задължителна и по избор. Регистрацията по избор е уредена в чл. 100 от закона.

Необходимо е да се има предвид и специалната регистрация по ЗДДС за услуги.

Разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС указва, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Във фактическата обстановка към запитването е посочено, че дружеството ще продава чрез онлайн магазин. Ако чуждестранен доставчик извършва услуга на българската фирма, същата в качеството си на получател на услугата ще има задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от закона, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Следва да имате предвид, че в тези случаи става въпрос за данъчно задължени лица, които нямат регистрация по ЗДДС на друго основание.

Когато за лица, регистрирани на основание чл. 97а от закона, възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и чл. 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, те трябва да се регистрират по реда и сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор (чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС).

Ако фирмата разполага със склад в Испания и там съхранява стоката си, за целите на ДДС е необходимо да се съобрази нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Транспортирането на стока от територията на страната до склада в Испания се приравнява на доставка на стока. За възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това следва да се има предвид при определянето на облагаемия оборот от нерегистрирано по ЗДДС лице. Когато лицето се регистрира по ЗДДС, при такова движение на стоки за лицето възниква задължение за начисляване на данък.

По прилагане на други закони:

Предвид ограничената компетентност в рамките на чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ НАП не може да изразява становища относно прилагането на закони различни от данъчните /ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗМДТ/ и нормативните актове свързани със социалното и здравно осигуряване.