Архив на категория: Данъчни разяснения

Издаване на удостоверения за приложимото осигурително законодателство за командироване на наети лица и регистрирането на оборота от продажби на стоки и услуги, извън България

чл. 113,чл. 118,чл. 143,чл. 144, ЗДДС,ЗОПБ,чл. 89,чл. 90,чл. 94 ППЗДДС,чл. 3,чл. 25,1, Наредба № Н-18/2006 г.

 

 

Дружество извършва разнородна дейност търговия с дрехи и мебели втора употреба и комисионерство.

 

Ежегодно през летния сезон дружеството командирова горски и строителни работници в Кралство Швеция, на които са издадени удостоверения А1 за приложимото осигурително законодателство.

 

Договорите, сключени от дружеството с шведски контрагенти налагат същите работници да полагат труд и за други шведски дружества, различни от това, в което са командировани. В определени случаи работниците работят едновременно за различни шведски дружества (например едновременен ремонт на покриви на три сгради, собственост на различни дружества).

При договори с по малка стойност, възложителите заплащат на дружеството в брой цената на извършената услуга.

В обектите за търговия с мебели и дрехи втора употреба, внос от чужбина, дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа по глава 17 от ЗДДС. На основание чл. 89 от ППЗДДС, извършваните доставки се документират с фактури.

 

Поставени въпроси:

  1. Следва ли при едновременна работа по договори с различни шведски дружества за определен работник да се издават удостоверения А1 за всеки от договорите, въпреки че се отнасят за еднакъв период от време? При смяна на шведския контрагент и продължаване на дейността без работниците да се завръщат в България, следва ли да се връщат издадените удостоверения А1 и да се иска издаването на нови удостоверения при условие, че срокът на първоначално издадените удостоверения не е изтекъл?
  2. Налага ли се дружеството да издава фискална касова бележка от електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), при заплащане от възложителя в брой, на обект на територията на Кралство Швеция извършената услуга? Важат ли в случая ограниченията по Закона за ограничаване на плащанията в брой?

 

 

  1. Може ли при продажби на стоки втора употреба на физически лица да се издава само фискален бон, без да се документира доставката по реда на чл. 89 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)?

По първи въпрос:

Информация по въпросите, свързани с издаването на удостоверения за приложимото осигурително законодателство за командироване на наети лица, при промяна на условията на командировката можете да намерите в указание изх. № 24-00-4/23.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, публикувано в интернет страницата на НАП, копие от което Ви прилагаме.

По втори въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

Касовата бележка е хартиен документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.

Регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискална касова бележка от ФУ се извършва по ред, определен с Наредба № Н-18 на министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г.).

Изискването за използване на ФУ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че изискването за използване на ФУ, одобрени за разпространение в България, не се прилага за доставки реализирани извън територията на страната ни с изключение на случаите при разносна търговия.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от дружеството при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.

Легална дефиниция на „разносна търговия“ е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.

Отчитането на приходите от продажби на доставки на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството (ЗСч).

По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки и услуги, извън България, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава – във Вашия случай – на Кралство Швеция.

Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), обн. – ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г., въвежда рестрикция за плащания равни или надвишаващи 15 000 (петнадесет хиляди) лева, които са извършени на територията на страната, без значение дали са в местна или чуждестранна валута. Плащания в брой, които не се извършват на територията на Република България, независимо от техния размер, както и от това кой и в чия полза ги извършва (включително когато са изплатени от чуждестранни съконтрагенти в полза на местни юридически лица), не попадат в териториалния обхват на този закон. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата, свързани с пренасянето на парични средства през границата на страната за или от държава-членка на Европейския съюз, респ. за/от трета държава, както и извършването на парични преводи от/ към чужбина, са регламентирани във Валутния закон (обн. ДВ, бр. 83 от 21.09.1999, в сила от 01.01.2000 г., …посл. изм. и доп. ДВ, бр. 96 от 06.12.2011 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, като съответните контролни правомощия са възложени на органите на БНБ и Агенция Митници.

 

На електронната страница на Националната агенция за приходите е публикувано указание № УК-3 от 04.04.2011 г. на министъра на финансите относно прилагането на ЗОПБ.

По трети въпрос:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

 

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, разпоредбите на глава 17 от ЗДДС се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:

 

  1. данъчно незадължено лице;

 

 

  1. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;

 

 

  1. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;

 

 

  1. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

 

Съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗДДС, “ стоки втора употреба“ са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени.

 

Съгласно чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС, дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва „чл. 143 от закона“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък.

 

Съгласно чл. 113, ал. З, т. 1 от ЗДДС за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице фактура може да не се издава. Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването /чл. 113, ал. 6 от ЗДДС/. За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

 

По силата на чл. 144, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС начисляването на данъка се извършва с протокол, включващ информация, посочена в чл. 90, ал. 2 от ППЗДДС. Протоколите се описват в дневника за продажбите, като се попълват колони от 9 до 25 на Приложение № 10, предвид разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от правилника.

 

Според чл. 151, ал. 6 ЗДДС, когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за тях. За целта, за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава 17 ЗДДС, дилърът съставя отчет за извършените продажби (най-късно в последния ден на съответния данъчен период), който съдържа информацията по чл. 120, ал. 1 от закона. Този отчет не се включва в дневника за продажбите (чл. 94, ал. 2 ППЗДДС).

 

Доставките на стоки, различни от тези, за които е приложен редът за облагане на маржа на цената, се отчитат по общия ред на закона.

 

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-369 от 15.02.2018 г. относно прилагане на разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с подаване на данни за доставка на течни горива в обект с електронна система с фискална памет

 

Как да става заприхождаването в деня на доставката на горивото, както и в следващите дни, без да се нарушава разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС?

 

В чл. 118, ал. 8 от ЗДДС е регламентирано, че данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 от посочената норма, а именно по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

 

На основание чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, когато данъчно задълженото лице е доставчик/получател по доставка на течни горива, същото е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Данни по ал. 10 обаче не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет (чл. 118, ал. 11, т. 3 от ЗДДС).

 

Същевременно, в чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ изрично е регламентирано, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.

 

Електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС (чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ). Несъответствия в подадени ЕДД или ЕДП се отстраняват чрез подаване на нови ЕДД или ЕДП не по-късно от деня, следващ деня на първоначално подадените данни.

 

Ведомствените обекти, в които има монтирани ЕСФП, подават данни за доставката с въвеждане на данните от еАДД чрез клавиатурата на ЕСФП. Лицата, които имат монтирани ЕСФП в такива обекти не подават данните по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС през портала на НАП.

 

В Приложение № 1 „Функционални изисквания“, IIIб. „Дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни“ е посочено, че ЕСФП тип 31 за продажби на течни горива подава както данните от нивомерната система за доставка на горива, коригирани с продадените количества по време на доставката и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система), така и данните за доставени количества горива по документ, въведени ръчно през ЕСФП. Видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка са данните от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система) и данните за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.

 

В случая е важно да се отбележи, че по силата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., лице получател по доставка на течни горива:

 

  1. подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП;

 

  1. подава ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в еАДД/EАД или предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и няма смяна на собственост;

 

  1. подава ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа;

 

  1. подава ЕДД за промяна в превоза (превозвач, транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или предходен ЕДД.

 

Видно от изложената нормативна уредба е, че ако камионът (цистерната) е разтоварил горивото в рамките на 24 часа, не следва да се подава ЕДД за престой.

 

ЕДД за престой се подава, когато горивото престоява на място за повече от 24 часа без разтоварване. В този случай ЕДД се подава от настоящия собственик на горивото. В документа се посочва остатъчното количество, а не количеството в е-АДД, т. е. посочва се реалното налично количество гориво в превозното средство.

 

В конкретния случай съгласно изложената фактическа обстановка при закупуване на гориво, поради невъзможност за разтоварване в деня на покупката във ведомствената бензиностанция, същото престоява в камиона повече от 24 часа. След извършена служебна проверка в системата „Контрол на горивата“ се установи, че от страна на дружеството, освен ЕДД за престой на горивото, се подава и ЕДП за цялото количество гориво по доставката. Подаването на ЕДП в този случай е неправилно и води до отразяване на данни в системата, които не съответстват на фактическото положение, т. е. на реално полученото гориво от дружеството по дадената доставка.

 

РАЗЯСНЕНИЕ № 24-39-2 от 13.02.2018 г. относно попълване на данни за съставителя на годишния финансов отчет в годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане

  1. Не следва ли данните за съставителя на ГФО да бъдат служебно допълнени от служители на ТД на НАП, тъй като тази информация е достъпна и е на разположение в търговския регистър към Агенцията по вписванията?

 

  1. Физическо лице, което има пълна правоспособност, съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) за съставител на ГФО, отговаря на законовите изисквания и нормативи, но се намира в семейни и други лични отношения с дружеството, по какво правоотношение следва да се отбележи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО?

 

  1. Едноличен собственик и управител на дружество, който има пълна правоспособност, съгласно ЗСч за съставител на ГФО, отговаря на законови изисквания и нормативи, в качеството си на физическо лице – съставител на ГФО, по какво правоотношение следва да се отбележи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО?

 

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по зададените въпроси:

 

По първи въпрос

 

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗКПО, образците на декларации и на други документи по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник“. На основание чл. 7, във връзка с чл. 92 от ЗКПО, образецът на годишната данъчна декларация е утвърден със Заповед № ЗМФ-1267/19.12.2016 г. на министъра на финансите (ДВ, бр. 102/2016 г). В утвърдената форма на ГДД по чл. 92, образец 1010, се съдържат изисквания за попълване на част II – идентификационни данни на данъчно задълженото лице, в т. ч. данни за съставителя на ГФО. В част VI на ГДД по чл. 92 от ЗКПО е посочено деклариране на взаимоотношения със свързани лица. При подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на Глава тринадесета от ДОПК, освен ако в закона е предвидено друго (чл. 98 от ДОПК). Подаването и приемането на декларации е уредено в чл. 99 от ДОПК. Съгласно ал. 1 от същата разпоредба, декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго. С оглед на така действащите разпоредби данъчната декларация може да бъде определена като документ, който се подава задължително по утвърден образец, т. е. използването на действащия към момента образец също е от съществено значение за изпълнение на задължението за подаването й.

 

Следователно данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО по утвърдения от министъра на финансите за съответната година образец.

 

В глава шеста на ЗСч (чл. 38) е регламентирана публичността на финансовите отчети. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗСч, в срок до 30 юни на следващата година, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч, приети на общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, по определен ред. Определени са предприятията, които публикуват финансовите отчети чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър; чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерство на правосъдието, при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за годишни финансови отчети за 2016 г., а след 01.01.2018 г. – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията; чрез икономически издания или чрез интернет.

 

В чл. 38 от ЗСч са определени и предприятия, които не публикуват годишни финансови отчети, например еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит.

 

От изложеното е видно, че финансовите отчети могат да се публикуват чрез различни регистри, на различни места и в различен срок, несъвпадащ със срока за подаване на годишната данъчна декларация. Както бе вече посочено, не всички лица имат задължение за публикуване на финансовите отчети. Освен това информацията в регистрите на Агенцията по вписванията не е идентична с тази, изисквана в образеца на данъчната декларация, поради което данни за съставителите на финансовите отчети не биха могли да бъдат служебно събирани от органите по приходите.

 

По втори въпрос

 

В НАП е задаван сходен въпрос относно извършването на счетоводни услуги от свързани лица. Изразено е следното становище от дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство:

 

„ЗСч регламентира единствено изискванията за съставителите на финансови отчети и не поставя изисквания за оперативните счетоводители, извършващи текущото счетоводно отчитане на стопанските операции в предприятията.

 

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗСч междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение, или от счетоводни предприятия.

 

Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗСч това правило може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50000 лв. и които прилагат способа на едностранното счетоводно записване и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2 от ЗСч, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В този случай финансовите отчети може да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия.

 

Като изключим тези два случая, разпоредбите на ЗСч изискват съставителят на финансови отчети на предприятие да е физическо лице, което е в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или счетоводно предприятие и съответно да отговаря на изискванията на чл. 18 от ЗСч.

 

Когато страните в тези правоотношения изберат да сключат трудов договор, тогава положеният труд съгласно чл. 242 от Кодекса на труда се определя като възмезден. Също така трудовото законодателство предвижда регулиране на минималните трудови възнаграждения и определя минимален размер на работната заплата за страната съгласно чл. 244, т. 1 от КТ. Всичко това означава, че лицето не може да бъде съставител на финансови отчети по трудов договор без да получава възнаграждение за положения труд.

 

Когато характерът на споразумението е облигационно правоотношение, тогава така наречените „граждански договори“ се сключват съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според разпоредбите на ЗЗД гражданските договори могат да бъдат възмездни или безвъзмездни в зависимост от предмета на договора и уговорките между двете страни. Ако извършените услуги са предмет на договор за изработка, за труда се заплаща възнаграждение съгласно чл. 258 от ЗЗД и той е възмезден. Когато договорът за услуга по своята същност представлява договор за поръчка, съгласно чл. 286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. Следователно правоотношението може да бъде и безвъзмездно.

 

Относно това дали може съставител на финансови отчети да съставя и подписва отчети на дъщерно дружество без трудово и облигационно правоотношение, разпоредбите на ЗСч са ясни. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗСч междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.

 

Изискванията на ЗСч за задължително трудово, служебно или облигационно правоотношение съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗСч са насочени конкретно към съставителите на междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията и не са посочени друг вид счетоводни услуги. Осъществяването на всякакъв вид текуща счетоводна дейност се организира и преценява от ръководителя на предприятието при спазване на разпоредбите на ЗСч (чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗСч).“.

 

За целите на прилагане на данъчното законодателство е необходимо да се има предвид, че извършаването на услуги както за текущо счетоводно обслужване, така и за съставяне на финансови отчети (междинни, годишни или консолидирани) без уговорено възнаграждение, в общия случай би се третирало като сделка, сключена при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, без оглед на това дали страните по подобно правоотношение са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Спрямо подобен род взаимоотношения приложение намира разпоредбата на чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица във връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО.

 

По трети въпрос:

 

В НАП е задаван сходен въпрос. Становището на дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство, е следното:

 

„Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗСч финансовите отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието. Понятието „облигационно правоотношение“ не е дефинирано в закон. Терминът „облигация“ означава, освен ценна книга, и задължение. Същността на облигацията е в това да обвърже някой към нас да даде, да направи или да престира нещо. С други думи, това е правоотношение между две лица (страни), по силата на което, едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация, т. е. едно действие или бездействие, или един резултат. Източници на облигационното отношение могат да бъдат всякакви юридически факти, допустими от закона. При договорните и извън договорните източници критерий е определянето на съдържанието на облигационното отношение от волята на страните или поне една от тях. Договорните източници включват всички правни сделки: договорите, едностранните сделки, многостранните сделки, решенията. Източник на облигационно отношение е факт, който е предвиден в хипотезата на правната норма и с осъществяването му настъпват предвидените правни последици.

 

За вписване в търговския регистър на дружества с ограничена отговорност (ООД) се изисква да е назначен управител, без уточнение за вида на правоотношението (чл. 119, ал. 1, т. 12 от ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание на дружество с ограничена отговорност избира управителя, като съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ едноличният собственик на капитала при еднолично ООД (ЕООД) взема решение по въпроси, които са от компетентността на общото събрание на съдружниците. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. При учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност едноличният собственик взема решение за управлението и начина на представителство на дружеството. Решението се предоставя за вписване в търговския регистър съгласно изискванията на чл. 119 от ТЗ. Когато това решение е собственикът сам да управлява дружеството, това означава, че той, в качеството си на едноличен собственик на капитала, възлага изпълнението на задължението да управлява и представлява дружеството в качеството си на физическо лице. Съобразно нормата на чл. 147, във връзка с чл. 135 от ТЗ, управителят е един от органите на ООД (ЕООД), който по силата на чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява дружеството. Това правоотношение има облигационен характер, възникнал по силата на решение, с което, на основание чл. 147, във връзка с чл. 141 от ТЗ, на едно лице се възлага и то приема управлението на търговско дружество, т. е. задължава се да извършва действия за сметка на дружеството. Страни по този договор са, от една страна – физическото лице, на което се възлагат управленските функции, и от друга – търговското дружество, за чиято сметка управителят се задължава да упражнява възложените му функции.

 

От гореизложеното следва, че в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, едноличният собственик на капитала, който е и управител на дружеството, и отговаря на изискванията за съставител по ЗСч, следва да отбележи, че е в облигационно правоотношение с предприятието.“

РАЗЯСНЕНИЕ № 20-12-9 от 8.02.2018 г. относно задължения по данъчното и осигурителното законодателство за работодател, осъществяващ международен автомобилен транспорт

чл. 24 ЗДДФЛ,чл. 12 от Регламент № 883/2004,чл. 15 от Регламент № 987/2009,

Дружество „……“ ЕООД извършва дейност по международен автомобилен транспорт. Превозвате товари в страни от Европейския съюз /ЕС/ и не искате да сте в нарушение на непрекъснато променящите се изисквания на различните законодателства. В тази връзка задавате следните въпроси:

 

  1. Какви са задълженията на дружеството като работодател?

 

  1. Какви са минималните часови ставки в Германия, Франция, Австрия, Белгия, Италия, Люксембург?

 

Поставените въпроси са формулирани твърде общо, а фактическата обстановка, която описвате, е крайно недостатъчна, за да се определи коя норма от данъчното и осигурителното законодателство визирате в писмото си. Доколкото питате за задълженията на „……“ ЕООД в качеството му на работодател, може да се предположи, че въпросите Ви са свързани със задълженията на дружеството за удържане и внасяне на задължителни осигурителни вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ върху доходите, които изплащате на лицата, заети непосредствено в международния автомобилен превоз на товари на територията на държавите-членки на ЕС. Въпреки това, изчерпателното разглеждане на всички задължения, предвидени в данъчното и осигурително законодателство за работодателите (осигурителите), би засегнало много голяма нормативна уредба. Следва да се отбележи също така, че Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да предоставя становища само по прилагане на данъчното и осигурително законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и коментиране на разпоредби от други нормативни актове. В този смисъл, въпросът относно размерите на минималните часови ставки в страните от ЕС е извън компетентността на НАП.

 

С оглед гореизложеното, изразявам следното принципно становище:

 

По прилагане на осигурителното законодателство:

 

По отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.

 

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

 

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11, § 1 от Регламент № 883/2004).

 

В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

 

Съгласно чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

 

Работодател, установен в България, който изпраща заети лица, за да работят на територията на друга държава–членка, е задължен да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, институцията, при наличие на основание, издава удостоверението, посочено в чл. 19, § 2 от регламента по прилагане (А 1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, спрямо лицата се прилага основното правило – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда (“lex loci laboris”).

 

По отношение на членовете на екипажи на предприятия, които осъществяват международен транспорт, в Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 липсва специална разпоредба. Поради това, когато тези лица обичайно извършват дейност като заети лица в две или повече държави-членки, приложимото спрямо тях законодателство в сферата на социалната сигурност се определя въз основа на чл. 13, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то следва да уведоми за това положение компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Тази институция незабавно определя законодателството, приложимо спрямо лицето, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.

 

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки (основание чл. 13, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

 

Правна регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава–членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, е въведена с разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Изцяло съобразена със законодателството на ЕС, тази разпоредба обвързва определянето на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване с разпоредбите на Директива 96/71/ЕО по отношение на лица, които са командировани на територията на други държави–членки.

 

На основание чл. 6а, ал. 1 (посл. изм., ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

 

От текста на цитираната разпоредба е видно, че по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО се определя осигурителният доход за лицата, командировани по смисъла на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с Директива 96/71/ЕО. При определяне на приложимото законодателство спрямо лица, които работят на територията на две или повече държави-членки, приложение намират разпоредбите от Регламент (ЕО) № 883/2004, свързани с паралелна трудова активност (чл. 13 от регламента), а не разпоредбите относно командироване на заети лица (чл. 12, § 1 от регламента). Следователно чл. 6а, ал. 1 от КСО не би следвало да се прилага към лица, подчинени на българското законодателство в сферата на социалната сигурност, които работят на територията на две или повече държави-членки.

 

В заключение Ви уведомявам, че въпросите относно командироването от гледна точка на трудовото законодателство, включително за размера на трудовото възнаграждение, за определяне на работното време и за правото на пътни, дневни и квартирни пари са от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която осъществява цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда) и е централното звено за връзка по отношение прилагането на горепосочената директива.

 

По прилагане на данъчното законодателство:

 

Въпросът не е по повод възникнал конкретен казус и не изисква разяснение относно прилагането на конкретна норма от закона. Не сте посочили дали международният превоз се извършва изцяло на територията на други държави от ЕС или всеки курс тръгва от страната и завършва в страната, като наетите работници не пребивават повече от 183 дни извън страната. Не сте посочили наетите от Вас лица местни лица ли са на Р. България или чуждестранни и повече от 183 дни ли пребивават на територията на друга страна или не.

 

Ето защо изразявам общо и принципно становище:

 

В хипотезата на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, следва да имате предвид разпоредбите на чл. 24 от закона. Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба. С оглед подлежащите на авансово облагане доходи от трудови правоотношение следва да се съобразите с разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ. Изчисляването на годишната данъчна основа и определяне на годишния данък са уредени в чл. 49.

 

При условие, че сте наели чуждестранни лица или местни лица, които пребивават на територията на друга страна и са извън страната повече от 183 дни, през всеки 12 месечен период, следва да се съобразите със съответната Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с държавата където пребивават лицата или с държавата, на която са местни.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-273 от 5.02.2018 г. относно осигуряване на регистриран земеделски стопанин за период, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване

 

Член на Осигурителна каса е регистриран земеделски стопанин, който ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по КСО.

 

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

 

  1. Как следва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?

 

  1. В какъв размер следва да е здравноосигурителната вноска на лицето и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?

 

  1. Къде следва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО – в т. 16.3 или в т. 16.4 на декларация образец № 1?

 

  1. Ако лицето има стари задължения за здравно осигуряване по декларация образец № 7, следва ли всеки месец при внасяне на дължимите вноски като регистриран земеделски стопанин да подава заявление по чл. 2а от Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-8/2005 г. на МФ), с което да заявява кои задължения за здравноосигурителни вноски погасява?

 

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на КСО (обн., ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 7/2018 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 7/2018 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на МС (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ, бр. 21/2000 г., посл. изм., ДВ, бр. 29/2017 г.) и Наредба № Н-8/2005 г. на МФ (ДВ, бр. 1/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 7/2018 г.) е изразено следното становище:

 

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

 

По свое желание тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

 

Здравното осигуряване на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които упражняват трудова дейност се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

 

В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд „Общо заболяване и майчинство“ са във временна неработоспособност поради бременност и раждане, следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

 

Подобна разпоредба, съгласно която осигурителни вноски не се внасят за тези периоди се съдържа и в чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.

 

За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си (чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

 

За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която както за 2017 г., така и за 2018 г. е 4,8 %. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани съгласно ЗБДОО за 2017 г. е 300 лв., а за 2018 г. – 350 лв.

 

От изложеното следва, че ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, то този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за ДОО, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО. Същото дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. В тази връзка, при подаване на данни с декларация образец № 1 дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3., в която се попълват и дните без право на обезщетение по КСО, а именно: дните в отпуск за бременност и раждане и/или в отпуск по чл. 164б от Кодекса на труда при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и при настаняване на дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

 

Относно предоставената на самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО нормативна възможност да заявят кои задължения, конкретно за здравноосигурителни вноски погасяват при наличие на няколко публични задължения (чл. 41, ал. 2 от ЗЗО) следва да се има предвид, че лицата могат да осъществят това право с подаване на заявление съгласно приложение № 10 към чл. 2а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ. С разпоредбата на чл. 3а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ е предвидено, че заявлението по чл. 2а се подава в компетентната териториална дирекция на НАП на хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, преди внасяне на сумите, с които се погасяват задълженията. От текста на нормата става ясно, че лице, което има няколко публични задължения, за да се ползва от предвидената нормативна възможност на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, преди извършването на всяко плащане на дължими осигурителни вноски може да заяви кои задължения погасява с направената вноска.

РАЗЯСНЕНИЕ № 20-21-9 от 2.02.2018 г. относно прилагане на чл. 26 и чл. 28 от ЗКПО

На дружеството е извършена ревизия по прилагането на ЗДДС и ЗКПО за периоди 2012 – 2016 години. Ревизионният акт не е обжалван. Отказан е данъчен кредит по доставка на капачки, за която посочвате, че не е свързана с дейността. Дължимият данък върху добавената стойност по тази доставка е осчетоводен и внесен в приход на бюджета. Стойността на капачките е намалила счетоводния финансов резултат за 2017 г.

 

Зададен е следният въпрос:

 

Как и какъв финансов резултат да се формира, как да се приключи доставката на капачки при положение, че капачките не са налични, данък върху добавената стойност във връзка с доставката е внесен в бюджета след ревизията и че за тези стоки ще се търси отговорност от предишния собственик и управител?

 

В отговор на поставения от Вас въпрос, изразявам следното становище:

 

Въпросът, който се поставя, как следва да се приключат счетоводни сметки и да се формира счетоводен финансов резултат не е от компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/. Отговор на въпроси свързани с осчетоводяването на стопански операции правомощия да предоставя има Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите.

 

От данъчна гледна точка Вашият въпрос следва да се разгледа в зависимост от това дали през 2017 г. в предприятието ще се отчете счетоводен разход, предвид заявено в запитването намерение да бъде търсена отговорност от лице, което е било собственик и управител на дружеството. При решение да се търси отговорност и не се осчетоводи разход, а вземане от лицето, няма да има данъчно третиране за 2017 г.

 

Ще е налице данъчно третиране при условие, че дружеството осчетоводи стойността на капачките в разходна сметка и намали счетоводния финансов резултат за 2017 г.

 

Правилната преценка коя норма от данъчния закон следва да се приложи ще се направи в зависимост от съществуващите първичните счетоводни и други документи относими към стопанската операция и основанието въз основа, на които ще се вземе счетоводното записване.

 

Когато дружеството прецени, че въпросните капачки са липсващи и осчетоводи това като липса, ще е налице изискване да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според ал. 2 на цитираната норма не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Доколкото от посоченото в запитването не може да се направи извод, че са налице изключенията, изброени в ал. 3 на чл. 28 от закона, при липса на материални запаси се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат в година, в която е осчетоводена липсата.

 

При приемане, че органите по приходите са направили отказ от правото за ползване на данъчен кредит поради липса на доставка на капачки, ще е приложима нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като сделката не отговаря на изискванията за документална обоснованост и вярност на стопанската операция (чл. 10, ал. 1 от ЗКПО). Счетоводният разход представляващ стойността на капачките не е данъчно признат разход и следва да се посочи в увеличение при формирането на данъчния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от закона.

 

Осчетоводяване на разход в размер на стойността на капачките извън хипотезите посочени до тук може да бъде третирано като разход, несвързан с дейността /както е дадено като информация в запитването/ и в този случай следва да се приложи нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

 

На основа на изложеното следва да се има предвид разпоредбите на чл. 26, т. 3 и т. 4 от ЗКПО. Съгласно тези разпоредби:

 

– разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели,

 

– разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, не се признава за данъчни цели.

 

В конкретния случай след осчетоводяване на ревизионния акт и отчитането на счетоводния разход в резултат на неправилно прилагане на разпоредби на ЗДДС, същият не е признат за данъчни цели и с размерът му следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на едно от посочените правни основания в зависимост от конкретната фактическа обстановка.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-15 от 26.01.2018 г. относно определяне на минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

Ако, В ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. сте декларирали следните облагаеми доходи:

 

– В Приложение № 1 „Доходи от трудови правоотношения“ – облагаем доход в размер на 6000 лв. (4242 лв. след приспадане на задължителните осигурителни вноски), изплатен от „……“ ООД за положен личен труд в дружеството;

 

– В Приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност“, Таблица 2, с кодове 04 и 05 – облагаем доход в размер на 5400 лв. (9000 лв. преди приспадане на разходите за дейността) от продажба на произведени преработени и непреработени продукти от селско стопанство от нерегистриран земеделски стопанин.

 

С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. Вашият съдружник в „……“ ООД е декларирал същите доходи.

 

Интересувате се върху какъв минимален осигурителен доход е следвало да внасяте авансово осигурителни вноски като самоосигуряващи се лица през календарната 2015 г.

 

При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, изразявам следното становище:

 

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това са следните лица:

 

– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

 

– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

 

– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

 

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).

 

Окончателният размер на осигурителния доход на тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО, предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., посл. изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).

 

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО, предишна ал. 9 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).

 

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, в редакцията до 31.12.2017 г., със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) се определят:

 

максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;

 

(посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице.

 

С чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2015 г. са определени следните диференцирани минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2013 г. от упражняване на съответната трудова дейност като самоосигуряващи се лица:

 

а) до 5400 лв. – 420 лв.;

 

б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;

 

в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;

 

г) над 7500 лв. – 550 лв.

 

За регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е определен минимален месечен размер на осигурителния доход – 300 лв., независещ от облагаемия им доход като самоосигуряващи се лица (чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО за 2015 г.). Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2013 г., както и за започналите дейност през 2014 и 2015 г., е 420 лв. (чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО за 2015 г.).

 

От горецитираните разпоредби следва, че при определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната календарна година се вземат предвид доходите, които подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ и са придобити в резултат на упражняваната трудова дейност от лицата като самоосигуряващи се.

 

Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО (посл. изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

 

Поради това, физическо лице, което не е регистрирано по установения ред, определен с Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2105 г., в сила от 28.04.2015 г.), няма качеството на „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. За това лице не възниква основание за осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.

 

Следователно доходите Ви от продажба на произведени преработени продукти от селско стопанство, декларирани с код 05 в Таблица 2 от Приложение № 3 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., не вземат участие при определяне на минималния месечен размер на осигурителния Ви доход за 2015 г. По отношение на облагаемите доходи от продажба на произведена непреработена растителна и животинска продукция, поради това че тези доходи са изключени от годишния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, същите не вземат участие в преценката на минималния осигурителен доход, както за нерегистрираните, така и за регистрираните земеделски стопани.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-17 от 22.01.2018 г. относно подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО

Дружество извършва таксиметров превоз на пътници. Същото няма други дейности освен посочената. Предприятието иска да подаде годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, независимо че няма такова задължение.

 

Зададените въпроси са следните:

 

  1. Правилно ли е да се попълни декларация обр. 1010 като в Част V на ред 4 се посочи общо приходи и на ред 5 общо разходи?

 

  1. Следва ли дружеството да подава други декларации/документи свързани с дейността му във връзка с годишното приключване за 2017 г.?

 

В отговор на поставените от Вас въпроси, изразявам следното становище:

 

Съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дейността на местните юридически лица по таксиметров превоз на пътници се облага с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). За всички останали дейности тези лица се облагат по реда на ЗКПО.

 

В разпоредбата на чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ е постановено, че данъчно задължени лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози (ЗАвП). На основание ал. 1 на чл. 61у от ЗМДТ тези лица се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници, а съгласно ал. 2 на чл. 61у за всички останали дейности посочените лица се облагат по реда на ЗКПО.

 

От цитираните разпоредби следва, че дейността по таксиметров превоз на пътници, извършвана от 01.01.2017 г., не подлежи на облагане с корпоративен данък, а се облага с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ.

 

На основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават тези данъчно задължени лица, които се облагат с корпоративен данък. Годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО не подават данъчно задължените лица, когато подлежат на облагане само с данък за дейността, посочена в чл. 5, ал. 5 от закона. Това са лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, извършващи таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗКПО лицата, извършващи дейност по таксиметров превоз на пътници, се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности. В този случай те подават годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО – за дейността си, подлежаща на облагане с корпоративен данък.

 

В годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО обр. 1010, Част V на редове 4 и 5 се посочват счетоводните приходи/разходи от дейности, подлежащи на облагане с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ. Такъв подход е необходим, когато дружеството извършва и дейност, подлежаща на облагане с корпоративен данък, а не само с алтернативен данък. Попълването на декларацията изисква на предходните редове да се посочат всички приходи и разходи на дружеството, а сумите на ред 4 и 5 ще намалят общия размер. При положение, че дружеството отчита само приходи и разходи от дейност по таксиметров превоз на пътници, в годишната данъчна декларация няма да има данъчен резултат и ще се впише нула.

 

На основание изложеното дотук е ясно, че съгласно нормативните актове, свързани с облагането само на дейност таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ не се изисква подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

 

В данъчния закон не се съдържат методологични разяснения за попълването на годишна данъчна декларация. Поради това обстоятелство, правилното попълване на годишна данъчна декларация може да бъде проверено като се използва предоставената възможност на ел.адрес на НАП http://nap.bg/ чрез попълване на декларация с БАРКОД, при спазване на указанието за попълването ?.

 

Лицата, които не са задължени да подават годишна данъчна декларация, защото се облагат само с данък върху таксиметров превоз на пътници, са длъжни да представят годишен отчет за дейността за 2017 г. съгласно чл. 20, ал. 5, във връзка с ал. 1 и 4 от Закона за статистиката. Годишен отчет за дейността за 2017 г. се подава единствено в НСИ на електронен адрес на посочените институции.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-153 от 19.01.2018 г. относно услуги по възстановяване на ДДС, платен в държава членка на Европейския съюз

 

При извършваната от дружеството международна транспортна дейност и подписаните договори за извършване на транспортни услуги на територията на ЕС, са поставени следните въпроси:

 

  1. Може ли дружеството да ползва услуги за възстановяване на ДДС, платено в страна от ЕС, от повече от един агент платец на ДДС за конкретна държава при условие, че не се дублират представените фактури пред двамата агенти?

 

  1. В какъв срок и по какъв начин се прекратяват пълномощията на съществуващ агент платец на ДДС?

 

С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 97 от 05 декември 2017 г. ) и Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г.; посл. изм., ДВ, бр. 48/26.06.2012 г.) е изразено следното принципно становище:

 

В българското законодателство възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в държава членка на Общността е уредено в Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. на Министерство на финансите /МФ/ за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, издадена на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС. Тази наредба въвежда разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (OB, L 44/11 от 20 февруари 2008 г.).

 

Съгласно чл. 13, ал. 1 от наредбата, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата държава, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Алинея 2 на същата правна норма регламентира, че правата и задълженията на лицата, претендиращи за възстановяване на данъка, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.

 

Следва да се отбележи, че не е от компетентността на НАП да изрази становище по прилагане на законодателството на друга държава членка. Поради това запитванията относно условията за възстановяване на ДДС, платен в страна от ЕС, е необходимо да се отправят до компетентната административна структура на съответната държава. В случай, че дружеството е закупило стоки или е получило услуги на територията на друга държава-членка на ЕС, то може да упражни правото си на възстановяване чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата-членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП съгласно чл. 14, ал. 1, което следва да съдържа информацията, посочена в чл. 15 от Наредба Н-9/2009 г. на МФ.

РАЗЯСНЕНИЕ № 24-39-104 от 19.10.2017 г. относно действие на прихващането, извършено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

 

чл. 128 ДОПК,чл. 103 ЗЗД,чл. 92 ЗДДС,чл. 43 ЗДДФЛ,чл. 50 ЗДДФЛ,чл. 195 ЗКПО

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Прихващането се извършва по реда на чл. 129 – 130 от ДОПК.

 

  1. Характеристика на прихващането

 

Прихващането е институт на гражданското право, уреден с чл. 103 – 105 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). То е способ за погасяване на две насрещни еднородни задължения до размера на по-малкото от тях. Чрез него задължението се погасява чрез приспадане на насрещното вземаме, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е пълно, когато двете насрещни вземания имат еднакъв размер, и частично, когато размерът им е различен.

Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането съгласно ЗЗД се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от същия закон урежда обратното действие на компенсационното изявление: „Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.“. Нормата на чл. 105 от ЗЗД регламентира недопустимостта на прихващането без съгласието на кредитора на вземания за данъци.

 

Данъчното право заимства института на прихващането от гражданското право. Данъчните и осигурителни закони не дават своя легална дефиниция на прихващането. Когато клон от правото заимства институти, създадени в други клонове на правото и не ги преурежда изрично, те се прилагат със съдържанието и действието, което имат в правния клон, в който са възникнали. Доколкото правната уредба на прихващането, уредена с ДОПК, не регламентира изрично отклонения от същностните характеристики на прихващането, регламентирани в ЗЗД, то същите следва да намерят приложение и по отношение на данъчните и осигурителни вземания. Валидността на нормите на чл. 103 и 104 от ЗЗД и по отношение на данъчните и осигурителни вземания може да се изведе и от цитираната по-горе норма на чл. 105 от същия закон, която ограничава общия режим на прихващането по отношение на данъците. Същото не може да се извърши с едностранно изявление на данъчния длъжник, без съгласието на кредитора.

 

  1. Отклоненията в режима на прихващане по ДОПК спрямо този по ЗЗД

 

Различията (отклоненията) в режима на прихващане по ДОПК спрямо този по ЗЗД са в две посоки.

 

– по отношение на условията за прихващане – за публичните вземания е достатъчно само да бъдат изискуеми (с настъпил падеж), без да е необходимо да бъдат ликвидни (безспорно установени по основание и размер). Вземанията на лицата към фиска могат до бъдат прихванати и срещу техни задължения по оспорен от тях ревизионен акт;

 

– по отношение на формата на прихващането – докато по ЗЗД за компенсаторното изявление не е регламентирана специална форма, то съгласно ДОПК формата е акт за прихващане или възстановяване (чл. 129, ал. 3 от ДОПК) или с ревизионен акт (чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК). Това е формата, чрез която се изявява изискуемото от чл. 105 на ЗЗД „съгласие“ на кредитора – Националната агенция за приходите.

 

Безспорно по отношение на публични задължения прихващане чрез едностранно изявление на длъжника е недопустимо. Когато обаче са налице условията, регламентирани в ДОПК:

 

– недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, и

 

– изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите,

 

органът по приходите е длъжен в указаните от ДОПК срокове, след проверка или ревизия, да извърши прихващането.

 

Възможността на органа по приходите за преценка се ограничава до способа на проверка на твърдените от лицето основания за прихващане – чрез проверка или ревизия. Когато в резултат на тях се установи основание за прихващане, органът по приходите е задължен да извърши прихващането. Тъй като ДОПК не съдържа разпоредба, дерогираща нормата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, прихващането има същото действие както в гражданското право: двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Погасяването настъпва по силата на акта за прихващане или възстановяване, но има обратно действие – от датата, на която двете вземания се срещупоставят, годни за компенсиране. След тази дата, ако в резултат на прихващането публичното задължение е погасено изцяло, не следва да се начислява лихва. В случай че същото е погасено частично, лихва се начислява върху непогасената част на данъчното или осигурително задължение, считано от деня, следващ изтичането на съответния срок за внасяне.

 

В този смисъл е издадено указание № 24-00-1394/05.07.2004 г., което, независимо че разяснява прихващането при действието на Данъчния процесуален кодекс (ДПК (отм.), предвид аналогичната уредба на материята по двата процесуални закона (ДПК и ДОПК), е актуално.

 

  1. Момент на погасяване на насрещните задължения

 

4.1. Изискуемост и изпълняемост

 

Предвид обстоятелството, че ЗЗД регламентира погасителния ефект на прихващането „от деня, в който прихващането е могло да се извърши“, възниква въпросът могат ли, как и с ефект към коя дата, да се прихващат изпълняеми, но все още неизискуеми вземания.

 

– Изискуемост

 

Изискуемо е едно вземане, на което падежът е настъпил – настъпил е крайният ден, до който същото следва да се изпълни. В аспект на данъчното и осигурително законодателство това е определеният от закона краен срок, до който публичното задължение следва да се изпълни. Това може да стане както чрез плащане, така и чрез прихващане по правилата на чл. 128 – 130 от ДОПК. След този ден, ако задължението е установено с декларация, която е изпълнителен титул, може да се пристъпи и към принудително изпълнение на същото. Насрещното вземане (задължението на НАП за възстановяване на суми на лицето) става изискуемо от деня на падежа – денят на крайния срок, в рамките на който съгласно материалния данъчен закон (например чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС или чл. 92, ал. 3 от ЗДДС) следва сумата да се възстанови на лицето, а ако в материалния данъчен закон такъв срок не е указан – на деня, в който изтича 30-дневният срок по чл. 129, ал. 5 от ДОПК.

 

– Изпълняемост

 

В същото време, преди да може да се изисква от лицето плащане, обичайно съществува период, който предхожда изискуемостта на задължението, но през който лицето може да извърши правно валидно плащане с погасителен по отношение на това задължение ефект. Този период започва от началния момент, към който едно задължение е декларирано от лицето, и завършва на датата, предшестваща датата на неговия падеж. Насрещното вземане (задължението на НАП за възстановяване на суми на лицето) става изпълняемо от момента на постъпване в НАП на искането на лицето за възстановяване на сума или на декларация по материалните данъчни закони с посочена сума за възстановяване, до деня, предшестващ деня на неговата изискуемост. През този период задължението не е изискуемо, но е изпълняемо.

 

– Правно значение на срока

 

В данъчните и осигурителни правоотношения сроковете за изпълнение на задълженията са определени от закона. При преценката за изпълняемост на едно задължение, когато за него е определен срок, са относими разпоредбите на чл. 70 от ЗЗД, уреждащ правния режим и последици на действието на срока. Съгласно цитираната норма срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

 

Видно от цитираната норма, длъжникът има правна възможност да изпълни задължението си предсрочно – преди настъпване на падежа му, т. е. преди същото все още да е изискуемо. Това право е аргумент в посока, че щом Националната агенция за приходите като длъжник може да изпълни по-рано от крайния, посочен в закона срок, то може също така да прихване изискуемото публично задължение на лицето срещу вземане на същото от бюджета, което е изпълняемо, но не е все още изискуемо. Аналогично, по аргумент от чл. 70 на ЗЗД, допустимо е прихващане по реда на чл. 128 – 130 от ДОПК, когато лицето изрази изрично съгласие за прихващане на публично вземане със свое изпълняемо задължение.

 

4.2. Примери за датите, към които настъпва изпълняемост и изискуемост по съответните материални закони:

 

4.2.1 По Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

 

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода. В същия срок се внася и дължимият по декларацията данък, ако има такъв.

 

От датата на подаването на декларацията до 29 април задължението за данък е изпълняемо. Считано от 30 април същото става изискуемо.

 

Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно чл. 56 от същия закон, се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, които се декларират в нея. Например при задължение за авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ от упражняващо свободна професия самоосигуряващо се лице, последното е задължено само да определя и внася дължимия авансово данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. В същия срок лицето трябва да подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. В този смисъл за дължимия по чл. 43 от ЗДДФЛ авансов данък за второто тримесечие на годината срокът за внасяне е 31 юли. Когато лицето декларира дължимия от него размер на авансовия данък на 10 юли, от 10 юли до 30 юли включително задължението е изпълняемо. От 31 юли същото става изискуемо.

 

Когато в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е деклариран данък за възстановяване, отбелязано е конкретното поле за искане за възстановяване и е посочена банкова сметка, по която да бъде извършено – вземането на лицето (задължението на Националната агенция за приходите) е изпълняемо от датата на подаване на декларацията, и става изискуемо на 30-ия ден от подаването й, на основание чл. 129, ал. 5 от ДОПК.

 

 

4.2.2. По Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

 

– По отношение на корпоративния данък

 

Предвид обстоятелството, че крайният срок както за подаване на годишна данъчна декларация, така и за внасяне на дължимия корпоративен данък след приспадане на направените авансови вноски е до 31 март на следващата календарна година, следва да се приеме, че на датата на подаване на годишна данъчна декларация данъкът става изпълняем, а на 31 март – изискуем.

 

– По отношение на авансови вноски за корпоративен данък

 

Предвид обстоятелството, че авансовите вноски се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година и сроковете им за внасяне:

 

– месечните авансови вноски – за месеците януари, февруари и март – до 15 април, а за месеците от април до декември – до 15-о число на текущия месец, следва да се приеме, че същите са изпълняеми в зависимост от периода, за който се отнасят – примерно: месечна авансова вноска от м. януари до м. март става изпълняема от първо число на следващия месец, а за месеците от април до декември – от първо число на текущия месец. Изискуеми стават за месеците януари, февруари и март от 15 април, а за месеците от април до декември – от 15-о число на текущия месец.

 

– тримесечните авансови за първо и второ тримесечие стават изпълняеми от първо до 14-о число на месеца, следващ тримесечието (м. април и м. юли), а за трето тримесечие – от 1 октомври до 14 декември. Изискуеми стават на 15-о число съответно на месец април, юли и декември.

 

– По отношение на данък при източника

 

Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Задължението става изпълняемо към датата на декларирането му, а изискуемо на датата на падежа.

 

4.2.3. По Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

 

Задължението на лицата за внасяне на ДДС става изискуемо на 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася задължението, а е изпълняемо от датата на подаване на СД до 13-о число включително на същия месец, когато същата е подадена от първо до 13-о число включително на същия месец.

 

Относно подлежащия на възстановяване данък задължението на Националната агенция за приходите става изпълняемо от датата на подаване на справката – декларация с посочения данък за възстановяване, а изискуемо на 30-ия ден от подаването й, независимо дали в тази връзка е възложено извършването на проверка или ревизия. В случай че АПВ или РА е издаден извън 30-дневния срок от подаване на справката – декларация, прихващането би имало обратно действие към 30-тия ден от подаването й, независимо от чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, тъй като падежът на задължението за възстановяване на ДДС не се променя. В този смисъл е и становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-60 от 10.03.2014 г.

 

Например: На 14.01 е подадена СД с резултат ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС в размер на 10 000 лв. Към тази дата лицето има изискуеми данъчни задължения по ревизионен акт в размер на 8 000 лв. На 10.02 е издадена ЗВР. На 13.02 е издаден АПВ за прихващане на 2 000 лв. ЗВР е връчена на лицето на 20.02. На 20.05 е издаден РА с установен резултат за периода ДДС за възстановяване на основание чл. 92, ал. 3 от ЗДДС 5 000 лв. С ревизионния акт е извършено прихващане на сумата от 3000 лв. (установената сума за възстановяване от 5 000 лв., намалена с вече прихванатата сума от 2 000 лв.) срещу остатъка от задължението на лицето. Актът има обратно действие към 13.02 – датата на изискуемост на задължението с по-късен падеж (в случая вземането на лицето).

 

4.2.4. По Кодекса за социално осигуряване (КСО)

 

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за осигурените лица по чл. 4, ал. 1 от КСО се дължат от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В същия срок – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, осигурителите имат задължение да подадат декларация обр. 1 и декларация обр. 6.

 

В случай че осигурителят подаде декларация обр. 6 в периода от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, от датата на подаване на декларацията до 24-о число включително на този месец, задължението за осигурителните вноски е изпълняемо, а от 25-о число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът, същото е изискуемо.

 

Предвид обстоятелството, че обсъжданият въпрос пряко обуславя извода до кой момент следва да се начисляват лихви за забава, следва да се разгледат различните хипотези, възникващи в данъчно-осигурителната практика.

 

4.3. Погасителен ефект към датата, на която и двете насрещни вземания са изискуеми

 

Основното правило е, че прихващането има погасителен ефект към датата на изискуемост и на двете насрещни вземания. Предвид обстоятелството, че обичайно падежите на двете насрещни задължения не съвпадат, това би била датата, на изискуемост на задължението с по-късен падеж. Когато тази дата предхожда издаването на АПВ или РА, с който се извършва прихващане, се проявява обратното действие на прихващането. В този случай двете задължения се считат погасени на датата на падежа на задължението с по-късен падеж.

 

4.4. Погасителен ефект към датата на издаване на АПВ или РА, с който се извършва прихващане

 

Органът по приходите би могъл да извърши прихващане и към по-ранна дата – когато вземането на лицето от бюджета е изпълняемо, но все още не е изискуемо. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че прихващането, както плащането, е способ за погасяване на публични задължения. Плащане преди датата на изискуемост на едно задължение, когато същото е изпълняемо, е допустимо и валидно, без да е задължително. В същото време, щом едно задължение може да бъде изпълнено от органа по приходите чрез плащане, то очевидно би могло да бъде „изпълнено“ (погасено) и чрез прихващане. В този случай обаче погасителният ефект на прихващането ще настъпи към датата на издаване на АПВ или РА, с който се извършва прихващането. Когато издаването на АПВ или РА предхожда датата на взаимната изискуемост, прихващането не би имало обратно действие, тъй като се прилага общият принцип, че волеизявлението действа занапред.

 

4.5. Примерни хипотези

 

На 14.08 лицето подава справка-декларация с резултат сума за възстановяване. Срокът за възстановяване е 30 дни – до 13.09. Към 14.08 лицето има и изискуеми (с настъпил преди тази дата падеж) данъчни задължения.

 

Когато АПВ се издаде на 30.08 (преди датата на изискуемост на вземането на лицето) прихващането ще прояви погасителния си ефект на датата на издаване на АПВ. В този случай прихващането няма обратно действие.

 

В случай че АПВ се издаде на 20.09 (след датата на изискуемост на вземането на лицето), прихващането ще има обратно действие – към 13.09, тъй като това е датата на взаимна изискуемост на двете насрещни задължения.

 

  1. Прихващане срещу задължения на данъчнозадълженото лице, които все още не са изискуеми

 

Независимо от изричната разпоредба на ДОПК, че за да бъдат обект на прихващане, публичните задължения на данъчнозадълженото лице следва да бъдат изискуеми, следва да се приеме, че може да бъде извършено прихващане и с изпълняеми, но все още неизискуеми публични задължения. В този случай обаче това не може да стане само по силата на едностранното изявление на органа по приходите, т. е. по силата на издадения от него АПВ или РА. За да бъде този акт законосъобразен, следва лицето да е изразило съгласие вземанията му да бъдат прихванати срещу негови задължения, които са изпълняеми, но все още не са изискуеми. Съгласието следва да е изявено писмено. В случая това съгласие ще демонстрира волята на лицето предсрочно да изпълни своето задължение.

 

Основанието за допустимост за извършване на такова прихващане е, че сроковете за плащане на данъчните задължения, определени в материалните данъчни закони, по силата на чл. 70 от 33Д са от вида срокове в полза на лицето, поради което от волята на същото зависи плащането преди срока. В този случай прихващането има погасителен ефект отново към датата на издаване на АПВ, съответно РА, защото тогава се отправя изявлението за прихващането, а все още не са налице условията за срещане на двете насрещни задължения към тяхната изискуемост.

 

 

  1. Добри административни практики

 

Възможни са случаи, при които падежът на задължението на лицето предхожда падежа на вземането му с непродължителен период от време – няколко дни. В случай че с проверката не са установени основания за отказ, добра административна практика би била към датата на изискуемост на задължението на лицето органът по приходите да издаде АПВ, въпреки че вземането на лицето все още не е изискуемо (но е изпълняемо – лицето е подало справка-декларация или искане за прихващане или възстановяване) и да прихване насрещните задължения. В случай че към този момент по някакви причини не може да бъде издаден АПВ, добра практика би било лицето да бъде уведомено, че следва реално да внесе задължението си, като в противен случай, от датата на падежа на задължението му до датата на издаване на АПВ, или на изискуемостта на вземането му, ако е по-ранна, се дължат лихви.

 

Например: Лицето е подало искане за прихващане или възстановяване на сума, като същата е изискуема на 30.09. На 25.09 е падежът на задължението му за осигурителни вноски. В случай че няма основание за отказ, добра административна практика би била органът по приходите да издаде АПВ и извърши прихващането до 25.09. В случай че има пречка да извърши това и издаде АПВ, например на 05.10, от 26.09 до 30.09 данъчнозадълженото лице ще дължи лихви за забава. Когато АПВ бъде издаден на 29.09, лихва следва да се начисли от 26.09 до 28.09 включително.

 

В случай че вземането на лицето предхожда датата на неговото задължение, с писмено съгласие на лицето или по негово искане може да се извърши прихващане преди датата на изискуемост на неговото задължение. В тази хипотеза датата на издаване на акта ще е датата, към която се погасяват насрещните вземания.

 

Например: В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ самоосигуряващо се физическо лице е декларирало данък за възстановяване след приспадане на внесения от него авансов данък. При определяне на окончателния размер на осигурителните си вноски лицето е определило допълнително осигурителни вноски, които следва да внесе в срок до 30 април. Годишната данъчна декларация и декларация обр. 6 са подадени от лицето преди крайния срок – например на 20 март. Когато лицето е посочило, че желае посочената в годишната данъчна декларация сума за възстановяване да се прихване за дължимите осигурителни вноски, установени след изравняването на осигурителния доход, следва прихващането да се извърши до 19 април, въпреки че задължението на лицето е само изпълняемо. Когато АПВ е издаден преди тази дата, насрещните задължения ще се погасят на датата на издаване на акта. В случай че актът е издаден след 19 април, прихващането ще прояви обратното си действие към тази дата.

 

  1. Задължения за лихви

 

В случай че задължението на лицето предхожда датата, към която настъпва погасителният ефект на прихващането, от деня, следващ датата на падежа на задължението, до датата на изискуемост на насрещното му вземане или до датата на издаване на АПВ или РА, с който се извършва прихващането, ако тя предхожда изискуемостта на вземането му, се начисляват лихви за забава (виж по-горе т. 6).

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-144 от 16.10.2017 г. относно данъчно облагане на доходи от продажба на биткойни от физическо лице

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ гр. П……… с вх. № ……… от 25.09.2017 г., Ви уведомявам за следното:

Според изложеното в запитването, Вие сте физическо лице за данъчни цели и нямате фирма. През м. 05.2017 г. в личната Ви банкова сметка постъпват около 10 000 лв. от българска фирма „Е Ж К“ ЕООД, реализирани от продажбата на криптовалута – Биткойн. Тези Биткойн сте ги придобил в течение на няколко години чрез търгуване на борси само за криптовалути. Сега ги продавате срещу реални пари (лева), които са постъпили в личната Ви банкова сметка. За последните 12 месеца преди текущия, нямате други приходи от продажба на криптовалута.

До началото на месец септември 2017 г. в банковата Ви сметка са постъпили и около 20 000 лв., които са придобити от сделки по Договори за разлика (ДЗР) на финансови инструменти във финансова борса Plus500CY Ltd, регистрирана в Кипър.

В месец септември 2017 г. общо постъпленията по банковата Ви сметка, реализирани по горните т. 1.1 и т. 1.2 надхвърлят оборот от 50 000 лв. (основно приходи по договори за разлика на финансови инструменти) за период от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Във връзка с изложените факти, поставяте следните въпроси:

1. Какво представляват горепосочените приходи според българското законодателство /ЗДДФЛ и ЗДДС/?

2. Как се определя и изчислява дължимия данък на тези приходи и по кой закон?

3. Ако за в бъдеще придобиете дигитални валути чрез „добиване“ или „копаене“, как ще се формира цената на придобиване, тъй като ще сте извършили разходи за амортизация на компютърната техника и на заложения в нея софтуер, разходи за електрическа енергия и други?

4. Приложим ли е режимът за нормативно признаване на разходи за дейността?

5. Приходите от тези финансови дейности освободени ла са от ДДС и на какво основание, по кой член от ЗДДС?

6. Трябва ли да се регистрирате по ДДС във връзка с т. 1.3 при положение, че нямате доходи от друга стопанска дейност, а оборотът от тези финансови сделки е надхвърлил 50 000 лв.?

7. Възможно е горепосочените приходи да са с инцидентен характер, т. е. повече да нямате такъв тип приходи. Това променя ли начина на облагане съгласно ЗДДС?

8. Малка част от дигиталната валута, предмет на продажбите са придобити чрез „добиване“ извършено на територията на нашата страна. При условие че не може да се установи и докаже пряка връзка между предоставените услуги „добиване“ и полученото заплащане, между Вас и получателя, то дейностите по придобиване на дигитална валута третират ли се като облагаема доставка съгласно ЗДДС?

9. Ако извършвате бъдещи продажби следва ли да издавате някакви документи?

10. Трябва ли на тези доходи да се плащат някакви осигуровки (за пенсия, болест или здравни), като се има предвид, че работите на 4-часов трудов договор в българска частна фирма, където сте осигурен за всички случаи?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗДДФЛ:

На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Следователно определянето на вида на дохода за целите на данъчното му облагане има изключително важно значение. Доходите от дейност по създаване (добиване) и търгуване с „биткойни“ не са обособени като отделен вид доход, т. е. облагането следва да е съобразено с общите правила и принципи на данъчния закон.

В най-общ смисъл по своята характеристика и предназначение виртуалната валута „биткойн“ може да се определи като финансов актив. На основание чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ). При формирането на данъчната основа за този вид доходи не се предвиждат нормативно признати разходи.

Следва да имате предвид обаче, че цитираните разпоредби не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва.

Закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на биткойни с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т. е. имате намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. В тези случаи на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя по реда на ал. 1-6, т. е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Представяме Ви принципно становище, тъй като Националната агенция за приходите не може да се ангажира със становище относно „евентуални дейности“, които могат да бъдат извършвани от Вас.

ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗДДС:

В ЗДДС няма законодателна уредба на т. нар. виртуална валута като биткойн или други подобни. Относно статута на т. нар. виртуални валути, тяхното придобиване и обмяна не са установени особени правила и при обсъждането на зададените въпроси следва да се изхожда от общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС.

Създаването на биткойн се осъществява чрез специализирани компютърни системи посредством изчисляване на дадени алгоритми. Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразеното по-долу становище, относно третирането по ЗДДС на процеса на добиване на биткойн, е принципно.

Процесът на придобиване на биткойн чрез изчислителна работа се нарича „добиване“. Доколкото „добивните“ дейности на биткойн може да бъдат определяни като дейности, свързани с обработка на данни или предоставяне на информация, следва да се прецени дали е налице доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.

Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в т. 13 от Решение на СЕС по Дело C-16/93 Tolsma, понятието за доставка на услуги, осъществена възмездно, по смисъла на чл. 2, § 1 от Шеста директива предполага съществуване на пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане. Според съда, една доставка на услуга е възмездна само ако между доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като полученото възнаграждение от доставчика представлява ефективната насрещна престация за доставената услуга на получателя.

Предвид изложеното следва да се отбележи, че ако съществува пряка връзка между доставената услуга – извършена изчислителна работа и получената насрещна престация под формата на платежни единици биткойн в рамките на правоотношение между доставчик и получател, „добивните“ дейности на биткойн биха могли да се определят като доставка на услуга. Предвид обстоятелството, че доставката на тази услуга не попада в обхвата на глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС, би била налице облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.

При условие, че не е налице пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане и между доставчика и получателя не съществува правоотношениe, в рамките на което се разменят реципрочни престации, „добивните“ дейности на биткойн биха били извън обхвата на ДДС.

По отношение на въпроса за третирането по ЗДДС на продажбата на биткойн, следва да се имат предвид правните и икономически характеристики на тази виртуална валута (вж. в този смисъл решение Комисия/Германия, C-427/98, EU:C:2002:581, точка 57 и цитираната съдебна практика).

Виртуалната валута биткойн не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т. нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута биткойн следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка относно това, дали е налице освободена доставка.

Съгласно практиката на Съда, понятията, употребени при посочване на случаите на освобождаване по чл. 13 от Шеста директива, представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различията в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (решение Nordea Pankki Suomi, C-350/10, EU:C:2011:532, точка 22 и цитираната съдебна практика), и подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуга, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС (решения Stichting Uitvoering Financiele Acties, 348/87, EU:C:1989:246, точка 13 и Skandinaviska Enskilda Banken, C-540/09, EU:C:2011:137, точка 20).

В тази връзка следва да се прецени дали тези дейности попадат в обхвата на понятията „други прехвърляеми инструменти“, употребени съответно в чл. 13, Б, буква г), точки 5 и 3 от Шеста директива.

Съгласно чл. 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива държавите членки освобождават от ДДС сделките, засягащи по-специално „депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти“. Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива, съответно с чл. 135, § 1, б. „г“ от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно посочената разпоредба държавите-членки освобождават сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове.

За да се определи дали виртуална валутата биткойн попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“, употребени в чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива, следва да се анализира по-специално текстът на посочената разпоредба, контекстът, в който се вписва това понятие, както и целта на предвидените в разпоредбата случаи на освобождаване (вж. по-специално в този смисъл решения Merck, 292/82, EU:C:1983:335, точка 12, ebookers.com Deutschland, C-112/11, EU:C:2012:487, точка 12 и RVS Levensverzekeringen, C-243/11, EU:C:2013:85, точка 23).

По отношение на контекста на тази разпоредба следва да се припомни практиката на Съда, съгласно която доставките, освободени от ДДС по силата на чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително, тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки, да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги (вж. в този смисъл решение Velvet & Steel Immobilien, C-455/05, EU:C:2007:232, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика). В Решение по дело С-461/12 СЕС уточнява, че „чл. 13, Б, буква г, точка 3 от Шеста директива се отнася по- специално до платежните инструменти като чековете“.

Що се отнася до въпроса дали в конкретния случай трябва да се приеме, че виртуална валутата биткойн са „други прехвърляеми инструменти“ по смисъла на чл. 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, следва да се отбележи, че това ще е така, в случай че същата може да бъде дефинирана като платежен инструмент и начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Въпреки, че т. нар. виртуална валута няма номинална стойност, тя може да бъде заменяна срещу пари или стоки. При тези обстоятелства продажбата на такава виртуална валута по естеството си е доставка на финансови услуги по смисъла на практиката на Съда по чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива (вж. в този смисъл решения Velvet & Steel Immobilien, EU:C:2007:232, точки 22 и 23, както и Nordea Pankki Suomi, EU:C:2011:532, точки 24—27). Ако виртуалната валута може да бъде препродадена на определена цена, начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Предвид обстоятелството, че виртуалната валута биткойн материализира право на определена парична сума, следва да се приеме, че попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“. Данъчната основа на сделка с виртуална валута, като вид сделка, представляваща доставка на „други прехвърляеми инструменти“, е цената, платена от потребителите при придобиване на виртуална валута биткойн.

Сделки от договори за разлики на финансови инструменти:

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) „договори за разлики“ са деривативен финансов инструмент, който изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане, на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти и предварително фиксираната им в договора цена.

Предвид това, че при сделките, свързани с търговия с договори за разлики е налице право за получаване, съответно задължение за заплащане, на разликата между пазарната стойност на определен брой финансови инструменти и предварително фиксираната им в договора цена, и същите не водят до реална доставка на финансовите инструменти, считам, че е налице доставка на услуги, свързани с търговия с договори за разлики върху финансови инструменти.

На основание чл. 46, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 от ЗДДС освободена доставка е:

-сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

-сделката, включително договарянето, свързана с акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене, като това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

– сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

Предвид изложеното, при условие, че извършваните от Вас доставки на услуги, свързани с търговия с договори за разлики върху финансови инструменти, могат да се определят като попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, същите биха имали характер на освободени доставки.

Данъчен статут на физическо лице, което извършва сделки:

Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В този смисъл, изречение второ на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност “е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”.

В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието „дейност, извършвана редовно или по занятие“. „Редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно.

Видно от посоченият законов текст, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат и физическите лица, в случаите, при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.

Предвид посоченото по-горе, ако физическото лице системно и с цел придобиване на доход извършва сделки, свързани с търговия с договори за разлики и продажба на криптовалута, като не се ограничава до обикновено управление на имуществото си, а предприема активни действия на пазара (по търговски начин), дейността му, за целите на ЗДДС има характеристиките на „независима икономическа дейност“, и лицето е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

Относно регистрация по ЗДДС:

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по същия закон. Съгласно ал. 2 на чл. 96 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.

По смисъла на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот, не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3 от същата разпоредба, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

Следва да се има предвид, че при формиране на оборота за задължителна регистрация се включват само доставките с място на изпълнение на територията на страната.

В ЗДДС липсва легално определение на понятието „основна дейност“. В т. ІІ на писмо изх. № 91-00-114 от 18.04.2008 г. на МФ и НАП, относно съдържанието на понятието „основна дейност“ за целите на чл. 96 от ЗДДС, са дадени насоки за определяне на обстоятелството, дали доставките по чл. 96, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДДС (финансови и застрахователни услуги) са свързани с основната дейност. Същото е публикувано на страницата на НАП – www.nap.bg. При определяне на „основна дейност“ за целите на чл. 96 от ЗДДС се включват и извършваните от данъчно задълженото лице освободени доставки по смисъла на същия закон, които са с място на изпълнение извън територията на страната.

Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали извършваните от Вас доставки на услуги формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС следва да се определи характерът на тези доставки, т. е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС и които биха формирали облагаем оборот по реда на ЗДДС или същите представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, които биха формирали облагаем оборот за регистрация по реда на ЗДДС при условие, че са с място на изпълнение на територията на страната и са свързани с основната Ви дейност.

Ако горната хипотеза е налице, за Вас възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В случай, че след регистрацията по ЗДДС се осъществяват доставки по чл. 46 от ЗДДС, доколкото същите са освободени няма да възникне задължение за ДДС. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка. Задължение за начисляване на данък ще възникне за доставките, които попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

При преустановяването на доставките, лицето може да направи прекратяване на регистрацията по ЗДДС съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от закона. Основание за дерегистрация по избор възниква за лице, регистрирано на основание чл. 96, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация.

Документиране на доставки по ЗДДС:

Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Изключение от горните правила са предвидени в чл. 113, ал. 2, т. 2 от ЗДДС и фактура може да не се издава за доставки на финансови услуги по чл. 46.

По смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

ПО ПРИЛАГАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.

Сред изброените в чл. 4 от КСО са самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители).

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).

Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за периода през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Лицата, родени след 31.12.1959 г., които се осигуряват във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, подлежат на задължително осигуряване и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Когато лицата упражняват дейности на различни основания по чл. 4 от КСО подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т. ч. доходи от трудови правоотношения);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

От цитираните разпоредби следва, че за Вас би възникнало задължение да се осигурявате като самоосигуряващо се лице, само ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).

От Вашето запитване става ясно, че в качеството Ви на физическо лице сте придобили доходи от търгуване на борси с криптовалута-биткойн и че нямате регистрация като търговец. Следователно, доколкото получените от Вас доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

РАЗЯСНЕНИЕ № 20-15-103 от 11.03.2011 г. относно издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в Германия

Според изложената фактическа обстановка, дружеството, което представлявате, е с основна дейност – ресторантьорство в България и извършване на ремонт на морски и речни плавателни съдове в Германия. През периода 2007-2010 г. същото бележи постоянен ръст в приходите от дейността и увеличение броя на заетите лица, което е видно от приложената към писмото Ви справка.

Предвид икономическата ситуация в България, договорите, които сте сключили през 2011 г. за работа в страната, не могат да гарантират необходимия процент от общите приходи на дружеството, така както се изисква от българското законодателство при командироване на работници в чужбина. Тъй като за 2011 г. вече имате сключени договори за извършване на строително-ремонтни услуги на кораби с германски фирми, се опасявате, че ако Ви се откаже издаването на удостоверение А1, ще бъдете принудени да извършите съкращение на персонала, дружеството ще претърпи огромни загуби от неизпълнение на договорите с германските фирми, което ще доведе до фалит на фирмата и неплащане на дължимите данъци към бюджета за 2010 г.

Ето защо, бихте желали горепосочените съображения да бъдат взети предвид в бъдеще при поискване на разрешителни А1 за работа в Германия на Ваши работници.

Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище:

Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово-активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на гражданите на Европейския съюз (ЕС) в рамките на Общността, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване, чието основно предназначение е предотвратяване на конфликти между национални законодателства на държави-членки при трансгранични ситуации.

Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.

От 1 май 2010 г. са в сила нови координационни регламенти в областта на социалната сигурност – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.

Принципът за прилагане законодателството само на една единствена държава е утвърден и в новите регламенти, като е запазено основното правило да се определя за приложимо законодателството на държавата-членка, където лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице. В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост. Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според координационните разпоредби на Регламент /ЕО/ № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.

В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени императивни разпоредби, предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

Съгласно чл. 12/1/ от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя следните задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава-членка:

 

1) командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;

 

2) командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;

 

3) поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;

 

4) предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;

 

5) лицето да не е изпратено да замества друго лице.

Относно изпълнението на второто поставено условие, следва да се има предвид, че извършването на част от дейността в изпращащата държава не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на въпросната държава (чл. 14/2/ от Регламент /ЕО/ № 987/2009).

За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии, характеризиращи осъществяваната дейност, част от които са:

– къде се намира седалището и администрацията на работодателя;

– броят на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;

– къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;

– къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;

– реализираният от дружеството оборот на територията на България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;

– икономическата дейност на работодателя, осъществявана на територията на изпращащата държава;

– броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава;

– периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава.

Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да се приложат и други критерии.

Липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава-членка изключва обичайно извършване на съществена част от дейността му на нейна територия. При индивидуално разглеждане на критерия, оборот, реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25 % от общо реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като достатъчен индикатор. Въпреки това в определени случаи, при реализиран оборот под 25 % (например 20 %) също може да се приеме, че работодателят извършва съществени дейности на територията на изпращащата държава след разглеждане (и изпълнение) на всички критерии в тяхната съвкупност. Освен това въпросният критерий може да се разглежда и за по-голям период назад от предходните 12 месеца.

Съответствието между икономическата дейност на работодателя, осъществявана на територията на изпращащата и приемащата държава, не е задължително условие, за да се приложи чл. 12/1/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004. Самата разпоредба не предвижда допълнително налагане и съблюдаване на подобно изискване. Въпреки това наличието на такова несъответствие би могло да се разглежда като индикатор, който предполага извършването на задълбочена проверка за изпълнението на условията, при които изпратените наети лица могат да останат подчинени на законодателство на изпращащата държава.

В случаите по чл. 12/1/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и на основание чл. 88-90 от ДОПК въз основа на подадено искане по утвърден образец /ОКд-236/ се издава удостоверение А1 за приложимо законодателство. Искане може да се подаде от наетото лице и/или от неговия работодател. Издаденият формуляр удостоверява, че за периода, посочен в него, който не може да бъде по-дълъг от 24 месеца и да бъде удължаван с допълнителен период, наетото лице остава подчинено на българското законодателство.

След постъпване на искането в компетентната териториална дирекция на НАП органът по приходите, определен да издаде удостоверението, извършва проверка на данните, представени в искането и извършва анализ на приложените към него доказателства. При установяване на несъответствия или в случаите на недостатъчна информация и/или доказателства такива могат да бъдат изискани допълнително. Въз основа на установеното при анализа органът по приходите издава удостоверение А1 или се произнася с мотивиран отказ. От изложеното следва, че обстоятелството, дали са изпълнени или не задължителните условия за издаване на удостоверение А1, се преценява само по конкретна фактическа обстановка и самостоятелно от органа по приходите, на когото е възложено да издаде документа. Въз основа на прогласените принципи за самостоятелност, независимост и обективност, единствено в правомощията на съответния орган по приходите е след анализиране на конкретните факти и обстоятелства да издаде искания формуляр или да откаже издаването му.

Удостоверение А1 не представлява разрешително за работа в ЕС и отказът за издаването му не означава, че работодателят не може да изпрати съответното наето лице да извършва работа за него на територията на друга държава-членка, а че същото не може да остане подчинено на българското законодателство. В съответствие с основното правило на чл. 11/3//а/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004, за периода, през който наетото лице полага труд на територията на друга държава-членка, за него ще бъде приложимо осигурителното законодателство на тази държава-членка. В тази връзка, Ви обръщаме внимание на разпоредбата на чл. 21 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, която въвежда следните задължения за работодателите:

 

1) Работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка;

 

2) Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка.

 

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1938 от 29.08.2017 г. относно дължимост на осигурителни вноски и данък върху добавената стойност от наследниците на починал едноличен търговец

 

чл. 5 КСО,
чл. 50 ЗДДФЛ,
чл. 111 ЗДДС,
чл. 125 ЗДДС,
чл. 119а ППЗДДС

Във връзка със смъртта на физическо лице, регистрирано като ЕТ, се поставят следните въпроси:
1. Кои от задълженията на едноличния търговец се дължат от наследниците, тъй като фирмата има задължения за самоосигуряващо се лице, за данъци върху доходите на работници и ДДС по справки декларации?
2. Дължи ли се ДДС на непродадените стоки в магазина?
3. Ако някой от наследниците наследи фирмата, след отказ от другите, за да я влее в собствена фирма, преди да е получил уведомлението ли внася задълженията?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн., ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 62/2017 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ, бр. 70/1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 98/2016 г.), ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.), ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр.63 от 4 август 2017 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г.) e изразeно следното становище:
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН). В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран. Наследниците могат да подадат и заявление за заличаването на едноличния търговец от търговския регистър съгласно чл. 60а, т. 2 от ТЗ. Това не означава обаче, че при непоемане предприятието на ЕТ от наследниците му настъпват правни последици, сходни с тези при отказ от наследство.
Когато се прекрати дейността на физическо лице като едноличен търговец, който не е субект, различен от физическото лице, предприятието на починалото лице, регистрирано като ЕТ, се наследява по реда на ЗН независимо от факта, че наследниците не са пожелали да продължат търговската дейност на наследодателя си и партидата му като едноличен търговец е заличена в търговския регистър. Те наследяват задълженията и вземанията на техния праводател от прекратената търговска дейност.
В зависимост от волята на наследника са налице две принципни възможности:
1. Наследникът приема наследството, като по този начин наследява и предприятието на починалото лице, т. е. става носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице. Както бе отбелязано предприятието на ЕТ е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. Правилата на ТЗ са специални спрямо тези на ЗН, отнасящи се до отношенията между наследниците на едноличния търговец. Предвид специалната по отношение на ЗН нормативна уредба в Решение № 491/22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г. ВКС е приел, че поемането на фирмата, наред с предприятието е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик. Следователно правата и задълженията и отговорността за задълженията следва да се реализира спрямо този приобретател. Съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. На основание чл. 60 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
2. Наследникът се отказва от наследството по реда на чл. 52 от ЗН във връзка с чл. 49 от ЗН. Отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като отказът се вписва в особена за това книга. По своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса.
I. По отношение на задълженията за осигурителни вноски
1. Относно задълженията за самоосигуряващото се лице.
Физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци имат качеството на самоосигуряващи се лица (чл. 5, ал. 2 от КСО) и внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка. Аналогична е разпоредбата и на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО, според която „самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. Осигурителните правоотношения на самоосигуряващото се лице за осигурителните рискове имат личен характер, което означава, че както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице за задължителни осигурителни вноски се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците.
По отношение осигуряването на самоосигуряващо се лице, което е починало, единствено е предвидена възможност, когато поради смърт на самоосигуряващо се лице декларация образец № 1 за месеца, предхождащ месеца на смъртта, не е подадена в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, наследникът или упълномощен представител на наследниците може да подаде декларацията в срок до края на шестия месец, следващ месеца на смъртта; декларацията се подава на хартиен или електронен носител заедно с протокол, подписан от наследника или упълномощения представител на наследниците, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация към датата на смъртта на самоосигуряващото се лице /чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/.
За починалото лице не следва да се подава декларация образец № 6 за дължими осигурителни вноски за 2017 г.
2. Относно задълженията към наети лица.
Както бе посочено в настоящото изложение, без значение е дали наследникът е продължил търговската дейност на наследодателя или ЕТ е заличен в търговския регистър. С приемането на наследството ще се наследят и задълженията за данък и осигурителни вноски на наетите лица, които е имал праводателят в качеството му на осигурител.
II. По отношение на задълженията за данък върху доходите на физическите лица на починалото физическо лице
Следва да се има предвид, че на основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2017 г./ годишната данъчна декларация за доходите на починалите лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Необходимо е да се отбележи, че за доходите на починало лице се подава декларация образец 2001в със съответните приложения според вида на получения доход. В декларацията се посочват само доходи, които са придобити от наследодателя до датата на смъртта му и които, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация. Освен това е важно да се посочи, че подаването на годишна данъчна декларация за доходите на починалото лице е регламентирано като възможност, а не като задължение.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. По силата на ал. 3 на същата правна норма, в случаите по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация може да се подаде и след срока по ал. 1, но не по-късно от 6 месеца след откриването на наследството. В тази връзка е необходимо да се поясни, че съгласно чл. 1 от ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия.
III. По отношение на дължимостта на данък върху добавената стойност
Освен изложеното във връзка с наследственото правоприемство и наследяване на дължимите задължения, по отношение на ДДС върху наличните активи е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Същата постановява, че към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
Разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2017 г./ предвижда, че алинея 1 не се прилага при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е ползвало данъчен кредит, е до 25000 лв. включително; когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 25 000 лв., данък се начислява върху общата сума на данъчните основи на стоките и услугите.
На следващо място ал. 2, т. 2, б. „б“ на същата законова разпоредба предвижда, че чл. 111, ал. 1 от ЗДДС не се прилага когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 25 000 лв. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което е едноличен търговец, ако предприятието му е поето по наследство или по завет и независимата му икономическа дейност бъде продължена от лице, което е регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за стоките и услугите, налични към датата на регистрация.
Също така следва да се отбележи, че нормата на чл. 125, ал. 13 от ЗДДС регламентира, че при смърт на физическо лице или на физическо лице – едноличен търговец, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 за последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 се подават от наследниците или заветниците в срок 2 месеца от приемане на наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. Допълнително узнати обстоятелства се декларират, като в едномесечен срок от узнаването наследниците подадат нови декларации по ал. 1 и 2 и отчетни регистри по ал. 3. Подадена декларация от един наследник ползва и другите наследници.
В сила от 21.03.2017 г. в ППЗДДС се създава чл. 119а, съгласно който:
– в случаите по чл. 125, ал. 13 от закона справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на наследодателя, като се прилагат правилата за отчитане и деклариране по тази глава;
– заедно със справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията се прилагат и данни, неразделна част от справка-декларацията, за наследствените дялове на наследниците/заветниците по образец – приложение № 37, което се подава само на хартиен носител;
– за целите на чл. 125, ал. 13 от закона последният данъчен период обхваща и данъчния период, предшестващ датата на дерегистрацията, по отношение на който срокът за подаване на справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията не е изтекъл към датата на дерегистрацията и същите не са подадени от регистрираното лице.
Извън горното следва да се има предвид, че на основание чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-1950 от 31.08.2017 г. относно данъчно облагане на място на стопанска дейност, разкрито от българско юридическо лице във Федерална Република Германия, съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и данъчно третиране на доставки, свързани с недвижим имот, съгласно Закона за данък върху добавената стойност

 

чл. 3 ЗКПО,
чл. 13 ЗКПО,
чл. 14 ЗКПО,
чл. 92 ЗКПО,
чл. 13 ЗДДС,
чл. 17 ЗДДС,
чл. 21 ЗДДС,
чл. 111а ЗДДС,
чл. 124 ЗДДС,
чл. 79 ППЗДДС

„А“ ЕООД е регистрирано в РБългария като юридическо лице и има регистрация и по ЗДДС. Една от основните му дейности е отдаване под наем на недвижимо имущество. Дружеството има намерение да закупи земя в Германия с цел строеж на къща, която впоследствие ще отдава под наем.
От това, следва ли :
1. Сделките по закупуването на земята и изграждането на къщата могат ли да се считат за вътреобщностно придобиване и как ще се отразят в дневника за покупките?
2. Тъй като дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в Германия, има ли право да получи фактури за описаните по-горе доставки от германска фирма без да му се начислява ДДС в тях? Как следва да бъдат описани тези документи в дневник за покупките и дали са данъчно признат разход?
3. Сделката по отдаване под наем на жилищната сграда в Германия как ще бъде третирана по ЗКПО и ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн., ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 58/2017 г.), ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г.) e изразено следното принципно становище:
I. Данъчно третиране по ЗКПО
Общото правило, дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъци за печалбите и доходите си, реализирани, както от източници в Република България, така също и от източници в чужбина. Това означава, че местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от МСД, разкрито в чужбина.
От друга страна разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО указва, когато в международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на българския закон, да се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. В случая, между Република България и Федерална Република Германия има подписана Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (обн. ДВ, бр. 6 от 18 януари 2011 г.). В чл. 5 от Спогодбата е дефинирано понятието „място на стопанска дейност“, според което това е определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. Терминът „място на стопанска дейност“ включва по-специално място на управление, клон, офис, фабрика, работилница и мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства. Терминът „място на стопанска дейност“ включва също така строителна площадка, строителен или монтажен обект само когато продължават за повече от девет месеца, и инсталация или съоръжение, използвани за изследване на природни богатства, или сонда или кораб, използвани за изследване на природни богатства, само когато това използване продължи повече от девет месеца.
Разпоредбата на чл. 7 от Спогодбата определя, че печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. Всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия резултат на дружеството по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство на страната, в която е установено това МСД.
Разпоредбите на българското законодателство, регламентиращи избягване на двойно данъчно облагане, се съдържат в ЗКПО, в глава ІІІ Международно облагане.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, когато не се прилагат разпоредбите на международен договор по чл. 13, задълженото лице има право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.
Данъчен кредит по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗКПО е правото на юридическото лице при определените по закона условия да приспада вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на метода за премахване на двойното данъчно облагане, заложен в съответната Спогодба, се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, в която се включват както данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Република България, така също и от мястото на стопанска дейност в чужбина, и следващото се данъчно облагане върху общия данъчен финансов резултат за отчетния период. Ако дружеството реализира дейност само чрез МСД, то декларацията по чл. 92 от ЗКПО ще включва само резултата от дейността на МСД.
Съгласно чл. 92, ал. 6 от ЗКПО, данъчно задължените лица, чиито печалби са обложени в друга държава, прилагат към годишната данъчна декларация по чл. 92 от закона, доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Тази разпоредба не се прилага спрямо печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.
Следва да се има предвид, че ако в хода на реализиране дейността на МСД в Германия възникнат въпроси, свързани с прилагане разпоредбите на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и имуществото между Република България и Федерална Република Германия, дружеството може да отправи въпросите си към Дирекция СИДДО при Централно управление на Националната агенция за приходите, в чиято компетенция са отговорите на тези въпроси.
II. Данъчно третиране по ЗДДС
1. По отношение на покупката на земя на територията на Германия:
Съгласно чл. 5 от ЗДДС, стока по смисъла на законa е всяка движима и недвижима вещ. Нормата на чл. 6 от ЗДДС регламентира като доставка на стока прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, поради което прехвърлянето на право на собственост върху недвижими имоти, както и учредяването на вещни права върху недвижими имоти имат характер на доставка на стока.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е указано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и това е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Вътреобщностно придобиване /ВОП/ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
От изложеното в запитването е видно, че мястото на изпълнение на доставката на земя с получател българското дружество е на територията на Германия и тази доставка не попада в обхвата на ВОП на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия. Мястото на изпълнение на доставката на земя се определя по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и е там, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото й предоставяне.
Следователно, при покупката на земя на територията на Германия по отношение на издаването на фактура и облагането с ДДС ще се прилага законодателството на тази държава. В този случай протокол по чл. 117 от ЗДДС за извършената от дружеството покупка не следва да се съставя.
2. По отношение на услугите, свързани с изграждането на сграда върху закупената земя на територията на Германия:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност).
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Като се има предвид обстоятелството, че в настоящия случай недвижимият имот се намира на територията на Германия, то следва, че мястото на изпълнение на услугите, свързани с него, включително на услугите, свързани с изграждането на сграда върху същия, ще бъде на територията на Германия. За дружеството получател не възниква задължение за самооблагане на тези доставки по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като по този ред се облагат получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, както и не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС за начисляване на ДДС.
В този смисъл, по отношение изискуемостта на данъка за доставките на услугите, по които получател е българското дружество, което не е установено на територията на другата държава членка /Германия/, са възможни следните хипотези:
– при условие, че доставчикът на услугите е данъчно задължено лице, установено на територията на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката – данъкът по доставката е изискуем от доставчика на услугите (по аргумент на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО);
– при условие, че доставчикът на услугите не е установен в държавата, където е мястото на изпълнение на доставката, следва да се имат предвид разпоредбите на данъчното законодателство на съответната държава, с оглед необходимостта българското дружество – получател по доставката на услуги, да се идентифицира за целите на ДДС в съответната държава членка (чл. 196 и чл. 199 от Директива 2006/112/ЕО).
На основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупките най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са:
– Фактура;
– Известие към фактура;
– Протокол.
Предвид цитираните правни норми документи, издадени по реда на германското законодателство не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри на ЗДДС. Въпреки, че не е налице задължение, при желание от страна на дружеството фактурите могат да бъдат отразени в дневника за покупките в колона 9 – „ДО и данък на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и внос без право на данъчен кредит и без данък“.
3. По отношение на доставките по отдаване под наем на сграда, намираща се на територията на Германия:
По силата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а” от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при предоставянето на права за ползване. Предвид това, доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот, който се намира в Германия, е на територията на тази държава членка.
В този случай, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от закона на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на глава единадесета от закона – „Документиране на доставките“, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
В § 1, т. 10 и т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС са дадени определения на понятията „постоянен обект” и „лице, установено на територията на страната”.
Предвид изложеното, в настоящия случай, при положение, че съгласно германското законодателство, данъкът за доставката по отдаване под наем е изискуем от получателя и българското дружество не е установено на територията на Германия съгласно същото законодателство, то последното следва да издаде фактура по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване”, както и основанието за това – чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
По силата на чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС при доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Следователно, документирането на услугите по чл. 21, ал. 4 от ЗДДС следва да се извърши по правилата на държавата членка по местонахождението на недвижимия имот /в случая Германия/, когато получателят няма регистрация за целите на ДДС в тази държава и за него не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Издадените от дружеството фактури във връзка с посочените доставки следва да се отразят в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. В дневника за продажби тези доставки се посочват в колона 23 – „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС …“, съответно в справката-декларация – в кл. 18.
В заключение информираме, че с оглед данъчното третиране на получените услуги, свързани с построяването на сградата, находяща се на територията на Германия и използването й за последващи облагаеми доставки по отдаване под наем, е необходимо дружеството да се запознае със съответното законодателство на Германия с оглед евентуалното изискване за регистрация за целите на ДДС в държавата членка.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-182 от 29.06.2017 г. относно право на данъчен кредит при грешно третирана доставка

чл. 72, aл. 1 ЗДДС

Изложена е следната фактическа обстановка: През м.11.2014 г. и през м.02.2016 г. са закупени поземлени имоти за строеж. Доставката е третирана от доставчика като освободена. Документите, издадени от доставчика са включени в дневниците за покупки, като е спазен срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. През 2017 г. е установено грешно данъчно третиране на доставката на земя за строеж и доставчикът ще издаде документи, с които ще коригира сделката от освободена на облагаема и ще начисли ДДС.
Поставен е следния въпрос: Допустимо ли е упражняването на право на данъчен кредит при корекция на грешно данъчно третиране на сделката, след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
В случаите, когато е налице грешно данъчно третиране, следва да се коригира грешно издаденият документ, като се издаде коректен документ.
Когато се установи, че има грешно данъчно третиране на доставката като освободена по Гл.Четвърта от ЗДДС, следва да се приеме, че корекцията може да се извърши и след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, ако в рамките на същия срок получателят по доставката е отразил некоректно издадената фактура в дневника за покупки. В този случай, срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС ще се смята спазен от правоимащото лице, което ще го упражни въз основа на коректно издадения данъчен документ.
В случаите, когато получател по една доставка не е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит съгласно изискванията на закона поради грешно данъчно третиране на доставката, в резултат на което данъчно задълженото лице не разполага с коректна фактура с начислен данък, наличието на което е основна предпоставка за упражняването му, срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит следва да се смята за спазен, независимо от обстоятелството, че коректния данъчен документ е издаден след изтичане на 12 месечния срок, предвид факта, че получателят е отразил погрешно издаденият документ в рамките на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
Независимо от горното, право на данъчен кредит на лицето може да бъде отказано, ако въз основа на обективни данни се установи участие в измама.

РАЗЯСНЕНИЕ № 24-38-28 от 29.06.2017 г. относно доходи от youtube и дължими данъци и осигурителни вноски при изплащане на суми

В запиването сте посочили, че „……..“ ЕООД е компания, занимаваща се с рекламна дейност в интернет среда, управление на интернет сайтове, канали и други. Дружеството има сключени рамкови договори за срок от една година с няколко физически лица, които притежават популярни YOUTUBE канали в интернет платформата YOUTUBE. В каналите на лицата се публикуват авторски произведения на техните собственици. Физическите лица са абонирани за услугата ADsence онлайн, която им носи доходи на база на периодична извадка за осъществени кликове, получавана от GOOGLE. Доходите от тази услуга се получават единствено когато кликовете са осъществени върху уникален авторски продукт.
Дружеството използва CMS софтуер (Content Management System), който позволява на „……………“ ЕООД да управлява и менажира различни интернет платформи, канали и др. Съгласно сключените рамкови договори каналите на описаните по-горе физически лица са включени в кръга на управляваните от дружеството интернет потребителски канали и приложения, като лицата запазват изцяло контрола и авторските права върху публикуваните от тях произведения. Доходите от услугата ADsence се изплащат от GOOGLE на „…………“ ЕООД, а дружеството от своя страна изплаща същите суми на физическите лица, собственици на описаните канали. Към запитването сте приложили копие на договор за партньорство. В тази връзка са поставени въпроси относно данъчното и осигурително третиране на изплащаните на физическите лица възнаграждения.
Предвид така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
По прилагането на данъчното законодателство:
Определящо значение за коректното облагане на физическите лица има квалифицирането на доходите според източника им. Това е така, тъй като на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.
Следва да се има предвид, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните физически лица – за придобити доходи само от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Облагането на придобитите от физическите лица доходи ще бъде в зависимост от начина, по който те осъществяват дейността, свързана с функционирането на творческия канал.
По силата на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
По отношение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане, където в §1, т. 8 от на ДР на закона е указано, че „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Следователно, ако възнаграждението на физическите лица в конкретния случай се определя като авторско или като доход от продажба на произведения на изкуството от техните автори, облагаемият доход ще се определи по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ. В тази връзка Ви уведомявам, че по въпроса относно наличието на авторски права, компетентна е Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министерство на културата.
В случай че възнаграждението не може да се определи като авторско или като доход от продажба на произведения на изкуството от техните автори, следва да имате предвид, че за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто в съответствие с чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:
1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО);
2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;
3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му, което произтича от разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тази разпоредба не се прилага, когато физическото лице, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода. В тези случаи размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода, което в този случай е задължено да подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължими данъци (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължими данъци.
По прилагане на осигурителното законодателство:
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използването му на трети лица.
Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начини:
1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;
2. Да бъде възложено с договор за поръчка, или
3. В рамките на трудово правоотношение.
Следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.
Предвид изложеното авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на авторското право по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).
Следователно само в случай че доходите, които “………….” ЕООД изплаща на физически лица, са за отстъпено право на използване на публикуваните от лицата авторски произведения и в изплатените суми не са включени и възнаграждения за полагания труд по тяхното създаване, върху същите не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски от дружеството в качеството му на платец на доходите. Въпреки това в зависимост от начина, по който осъществяват дейността, свързана с функционирането на творческия канал, от който получават доходи, за лицата може да възникне задължение за осигуряване по съответния ред на КСО и ЗЗО.

УКАЗАНИЕ № УК-2 от 5.06.2017 г. относно прилагане на глава шеста „Публичност на финансовите отчети“ от Закона за счетоводството

чл. 15 ЗСч,

чл. 38 ЗСч

 

Настоящото Указание се издава на основание чл. 15, т. 2 от Закона за счетоводството.

Целта на Указанието е да даде разяснения и насоки за единното прилагане на разпоредбите на чл. 38 от Закона за счетоводството относно публикуването на годишните финансови отчети и годишните доклади от предприятията за 2016 г.

  1. Предприятия, които публикуват годишни финансови отчети, консолидирани финансови отчети и годишни доклади.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, в срок до 30 юни на следващата

година, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от Закона за счетоводството (ЗСч), приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:

  1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър;
  2. юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерство на правосъдието, при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за годишни финансови отчети за 2016 г., а след 01.01.2018 г. – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията.;
  3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.

 

  1. Предприятия, които могат да ползват облекчения при съставяне на годишните финансови отчети по чл. 29 от ЗСч.
  2. Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. Годишният финансов отчет се съставя в пълен комплект от:

– средните и големите предприятия;

– предприятията от обществен интерес;

– микро- и малки предприятия – по избор.

Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Годишните финансови отчети на микропредприятията и малките предприятия могат да се състоят само от:

– Отчет за приходите и разходите – за едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи па задължителен независим финансов одит;

– Съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите – за микропредприятията;

– Съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение – за малките предприятия.

Структурата и съдържанието на съкратените форми на баланс и отчет за приходите и разходите са определени в Национален счетоводен стандарт № 1 – Представяне на финансовите отчети. Съкратените форми не са позволени за предприятия, прилагащи международните счетоводни стандарти.

  1. Съгласно чл. 31 – 33 от ЗСч, консолидиран финансов отчет се съставя от предприятието майка по правилата и изискванията на приложимите счетоводни стандарти при изготвянето на индивидуалния финансов отчет на предприятието майка.

Формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти.

Консолидиран финансов отчет:

– се съставя от предприятие майка независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните й предприятия;

– може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.

 

III. Публикуване на годишните финансови отчети и годишните доклади по глава седма (чл. 38 от ЗСч).

  1. Предприятия, които не публикуват годишни финансови отчети са:

– еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит;

– бюджетни предприятия.

  1. Микропредприятия, които не подлежат на независим финансов одит могат да публикуват само:

– баланс – за предприятия, прилагащи национални счетоводни стандарти; или

– отчет за финансовото състояние – за предприятия, прилагащи международни счетоводни стандарти.

  1. Малки предприятия, които не подлежат на независим финансов одит могат да публикуват само:

– баланс и приложение – за предприятия, прилагащи национални счетоводни стандарти; или

– отчет за финансовото състояние и пояснителни приложения – за предприятия, прилагащи международни счетоводни стандарти.

  1. Предприятия, които подлежат на независим финансов одит публикуват пълният текст на одиторския доклад и годишните си финансови отчети във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си.
  2. Заедно с годишните финансови отчети капиталовите дружества публикуват Решението на Общото събрание за приемане на годишните финансови отчети. Предприятията могат да публикуват извлечение от Решението на Общото събрание, което отразява само една точка от дневния ред – приемане на годишен финансов отчет. Решението на Общото събрание на акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес трябва да съдържа и информация относно разпределянето на печалбата или за покриване на загуби от минали години.
  3. Когато към 31.12.2016 г. производството по ликвидация или несъстоятелност на предприятието не е приключило, то съставя и публикува годишен финансов отчет в съответствие с § 4.6 от Счетоводен стандарт № 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност. На всички заглавни страници на елементите на годишния финансов отчет след наименованието на предприятието се добавя „в ликвидация“ или съответно „в производство по несъстоятелност“.
  4. Годишният финансов отчет на предприятията в ликвидация или в производство по несъстоятелност се състои от:

– счетоводен баланс, съгласно приложение № 1 към СС № 13;

– отчет за приходите и разходите, съгласно приложение № 2 към СС № 13;

– отчет за приходите и разходите, съгласно СС № 1, в случай че предприятието в процеса на ликвидация или несъстоятелност е извършвало стопанска дейност;

– отчет за паричния поток, съгласно приложение № 3 към СС № 13;

– приложение (оповестяване), съгласно изискванията на СС № 1. Допълнително към оповестяванията по СС № 1 предприятията в ликвидация оповестяват задълженията към кредиторите и сумите, които са изплатени към края на отчетния период.

  1. Предприятие майка, което съставя консолидиран финансов отчет, публикува заедно с индивидуалните си финансови отчети:

– консолидиран баланс/консолидиран отчет за финансовото състояние;

– консолидиран отчет за приходите и разходите/консолидиран отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;

– консолидиран отчет за паричните потоци;

– консолидиран отчет за собствения капитал/консолидиран отчет за промените в собствения капитал;

– приложение/пояснителни приложения;

– консолидиран годишен доклад за дейността;

– одиторски доклад.

  1. Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни на следващата година консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава (държава, която не е членка на Европейския съюз), консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
  2. Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период публикуват годишните си финансови отчети съгласно разпоредбите на ЗСч и настоящото указание.

Предприятие, което не е осъществявало дейност през 2016 г. публикува елементите на годишния финансов отчет в съответствие с определената категория предприятие към 1 януари 2016 г.

  1. Когато предприятието има задължение да изготвя годишен и консолидиран доклад за дейността или годишен и консолидиран доклад за плащанията към правителствата, тези доклади се публикуват заедно с годишния или консолидиран финансов отчет.
  2. Когато отчетите и докладите на предприятията се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им, и при поискване да предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

 

  1. Административнонаказателни разпоредби при непубликуване на годишните финансови отчети:

Съгласно чл. 74 от ЗСч, санкциите за непубликуване на финансовите отчети в сроковете по чл. 38 са:

– за ръководителя на предприятието – глоба в размер от 200 до 3000 лв.;

– за предприятието – имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Когато първоначално финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и е постановен отказ за публикуване по реда на Закона за търговския регистър, ако в 14-дневен срок от влизането на отказа в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята че финансовият отчет е подаден в срок и не се налагат санкции.

В срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в законоустановените срокове. Списъкът съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по публикуването на годишните отчети.

  1. Държавни такси, събирани от Агенцията по вписвания за публикуване на годишни финансови отчети.

За публикуването на годишните си финансови отчети предприятията дължат такси съгласно чл. 16б от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписвания, както следва:

– по заявление за обявяване на актове в търговския регистър (на хартиен носител) – такса в размер на 40 лв.;

– по заявление за обявяване на актове в търговския регистър, подадено по електронен път – такса в размер на 20 лв.

Допълнителна информация относно изискванията на Агенцията за вписване за заявяване за публикуване на годишни финансови отчети е публикувана на следния сайт: http://www.registryagency…

МИНИСТЪР: Вл. Горанов

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-988 от 9.05.2017 г. относно прилагането на чл. 29а от Закона за данъците върху доходите на физически лица

 

чл. 29а ЗДДФЛ

 

В запитването лицето е изразило желание да му бъде разяснено прилагането на чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за земеделските стопани, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и не са имали право на избор за облагане с данък върху общата годишна данъчна основа съгласно чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ през 2011 г., а са били задължени да се облагат по реда на чл. 26 от с. з. с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Същите, във връзка с изменението на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ (ред. от 01.01.2014 г.), през месец януари 2014 г. са подали декларация по реда на чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, че желаят да продължат да се облагат по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ като еднолични търговци.

Във връзка с това се поставя въпроса кога тези земеделски стопани придобиват право да преминат към облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 98/2016 г.) изразяваме следното становище:

На основание нормата на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2011 г., облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Съгласно редакцията на чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ към същия период, физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по ЗДДС, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага по реда на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Видно от цитираните разпоредби, новият ред за облагане задължително се прилага от лицата, които са регистрирани за целите на ЗДДС, а право на избор е предоставен само на лицата, които не са регистрирани по ЗДДС.

Правото на избор се упражнява от лицата чрез подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година.

В случай, че са подали такава декларация, нерегистрираните по ЗДДС лица, прилагат този ред на облагане за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години – чл. 29а, ал. 5 от ЗДДФЛ.

Разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ е изменена с ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Същата предвижда, че физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходите от стопанската им дейност да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, като според ал. 2 облагаемият доход на тези лица се формира по реда на чл. 26 от същия закон. Следователно от 01.01.2014 г. е дадена възможност за избор като отпада задължението на физическите лица – регистрирани земеделски производители, които са регистрирани по ЗДДС, да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Това означава, че регистрацията по ЗДДС е без правно значение при определянето на реда за данъчно облагане на доходите, придобити от стопанска дейност като регистриран земеделски стопанин.

Правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година (чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ). На основание § 11 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г., декларацията по чл. 29а, ал. 4, с която се упражнява правото на избор от регистрираните по ЗДДС лица по чл. 29а, ал. 1, за 2014 г. се подава в срок до 31 януари 2014 г.

В настоящия случай, според изложеното в запитването земеделските стопани, които са регистрирани по ЗДДС, са подали декларации в законоустановения срок през м.януари 2014 г., с което са упражнили правото си на избор по реда на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Данъчното облагане на доходите от стопанска дейност на тези лица ще се осъществява като предприятие на едноличен търговец, което означава, че ще формират облагаем доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

Избраният ред на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години (чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ). Необходимо е да се отбележи, че в настоящия случай тези лица са направили доброволно избора си за облагане с данък върху годишната данъчна основа с подаване на декларацията по чл. 29а, ал. 4 от закона през 2014 г., поради което за тях 5 годишният срок започва да тече от 01.01.2014 г. като този ред на облагане ще се прилага до данъчната 2018 година включително.

Съгласно разпоредбата на новата ал. 6 на чл. 29а, в сила от 01.01.2016 г., след изтичането на срока по ал. 3 лицето може да:

  1. продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по ал. 4;
  2. избере да се облага по реда на чл. 29, като упражни правото си на избор в декларацията по ал. 4 в срок до 31 декември на предходната година.

Следователно съгласно действащата нормативна уредба, ако лицата желаят да променят реда на облагане с данък върху годишната данъчна основа по реда на чл. 29а, ал. 1 с облагане по общия ред по чл. 29, ал. 1, т. 1, могат да направят това, като подадат декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31.12.2018

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-861 от 21.04.2017 г. относно здравно осигуряване на лице за сметка на държавния бюджет

чл. 33 ЗЗО,

чл. 40 ЗЗО

 

Според изложеното в запитването, лице е безработно и полага грижи за баба си, която е инвалид.

В тази връзка е поставен въпроса следва ли здравното осигуряване на лицето да е за сметка на държавния бюджет и ако е така, как да заяви това обстоятелство?

На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Здравноосигурителната вноска на осигурените лица се определя всяка година със Закона за бюджета на НЗОК като за 2017 г. размерът й е 8 на сто. Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи лица, подлежащи на задължително здравно осигуряване, са определени в чл. 40 от ЗЗО.

В чл. 40 от ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които са здравноосигурени за сметка на държавния бюджет, а именно:

– пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО);

– лицата, получаващи обезщетения за безработица (чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО);

– ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, които не са здравно осигурени по друг ред; инвалидите, пострадали при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана и държавните служители (чл. 40, ал. 2 от ЗЗО);

– лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст (чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО);

– студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка (чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО);

– чуждестранните студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (чл. 40, ал. 3, т. 3 от ЗЗО);

– гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове (чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО);

– задържаните под стража или лишените от свобода (чл. 40, ал. 3, т. 6 от ЗЗО);

– лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище (чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО);

– родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ (чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО);

– лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението (чл. 40, ал. 3, т. 10 от ЗЗО).

За всички категории лица, посочени в чл. 40, ал. 3 от ЗЗО е поставено условието да не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон.

В случай, че лице притежава някое от посочените качества, ще подлежи на здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет.

Лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 5 и 7 от ЗЗО, както и за тези, които не подлежат на здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО след подаване в съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) на Декларация образец № 7 в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на това основание на хартиен носител или по електронен път чрез издаден от офис на НАП персонален идентификационен код (ПИК).

По данни от Информационната система на НАП, лицето към момента е здравно осигурено за сметка на държавния бюджет като лице, получаващо обезщетения за безработица.

Поради това след приключване на периода, през който същото има право да получава обезщетение за безработица, по отношение на приложението на чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО, следва да има предвид, че ако продължи да полага грижи за инвалид и за него ще бъде пречка да бъде трудово ангажиран, може да се обърне за повече информация към съответното териториално поделение на Агенцията за социално подпомагане относно възможността за предоставяне на такова.

В тази връзка трябва да се каже, че тълкуването на разпоредбите, касаещи условията за отпускане на социални помощи и изискванията за изплащането им, както и включване към програмите за социални услуги са от компетентността на Агенцията за социално подпомагане и териториалните й поделения.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-91 от 10.04.2017 г. относно право на данъчен кредит за разходите за гориво и консумативи при експлоатация и поддръжка на лек автомобил

 

чл. 10 ЗКПО,

чл. 70 ЗДДС

 

Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество има за основна дейност търговия с козметични продукти. Закупили сте от частно лице лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ за нуждите на разносната търговия с козметични продукти, тъй като продуктите са леки и малки по обем.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Имате ли право на данъчен кредит за разхода за гориво и консумативи на закупения от Вас автомобил?

Съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил и стоките и услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Изключенията от това правило са регламентирани с ал. 2 на същата законова разпоредба, като според текста й алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

– превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, или стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства;

– превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба;

– стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба, включително след преработка;

– превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват за дейности, различни от посочените по-горе, в случаите, когато една или повече от изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. „Основна дейност“ по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените по-горе дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по същия закон.

Предвид цитираните по-горе разпоредби на материалния закон, за начислен данък върху добавената стойност за придобит или внесен лек автомобил по смисъла на Параграф Първи, т. 18 от ДР на ЗДДС, както и за стоките или услугите – предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леките автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, в общия случай правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице.

Следва да имате предвид, че в случаите, когато се установи, че автомобилът не попада в обхвата на дефиницията по Параграф Първи, т. 18 от ДР на ЗДДС за „лек автомобил“, за начисления данък върху добавената стойност за стоките и услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на автомобил, в т. ч. за закупеното гориво и консумативи за същия, по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тези случаи, обаче, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта (съответния автомобил) за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила. Тъй като при употребата на автомобил това е много често срещана хипотеза, в тази връзка и за целите на начисляване на дължимия данък следва да се анализира наличието на пътни листове, разходо-оправдателни документи за използвано гориво, товарителници и други с цел да се установи реалното ползване на автомобила.

По ЗКПО:

Данъчното третиране на разходите свързани с използването на собствено превозно средство на дружеството се подчинява на основните изисквания за документална обоснованост на разходите и тяхната свързаност с предмета на дейност.

Когато с превозното средство се извършва само стопанска дейност разходите свързани с използването му следва да са данъчно признати за дейността при условие, че е налице документалната обоснованост, определена с чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка/.