Архив на категория: НАП

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-9 от 18.01.2018 г. относно дължимите данъци и осигуровки за получено възнаграждение по сключен договор за управление и контрол, когато се получава от чуждестранно физическо лице – съдружник в българско юридическо лице

Съдружник в българско юридическо лице има сключен договор за управление и контрол с определено възнаграждение. Посочва, че е немски гражданин и местно лице на Федерална република Германия за данъчни цели.

 

Също така ще извършва и управление на товарен автомобил, с който ще се превозват товари освен в Р. България и в други страни от ЕС, но за тази дейност няма да получавате възнаграждение.

 

Поставяте въпроса: Какво е данъчното и осигурителното третиране на доходите, изплатени по сключения договор за управление и контрол?

 

С оглед на описаната фактическа обстановка и приложимо данъчно законодателство за Р. България, изразявам следното становище относно данъчното третиране:

 

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).

 

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).

 

От описаната в запитването фактическа обстановка е видно, че лицето е чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България, поради което то ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България.

 

Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ, възнагражденията по договори за управление и контрол, начислени/изплатени от местни лица, се считат за доходи от източник в България. Изключение от това правило е разписано в нормата на чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ, когато възнагражденията са начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната – в тези случаи, възнагражденията по договори за управление и контрол не са от източник в България.

 

В случай, че физическото лице е чуждестранно по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон. На това основание доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ако доходите по договора за управление и контрол, изплатени на лицето в конкретния случай, попадат в обхвата на цитираната разпоредба, предприятието – платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за удържания данък. С новото изменение на закона в сила от 01.01.2018 г. се задължават предприятията – платци на доходи, да подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път. Това важи и за деклариране на удържан данък през 2017 г., ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г. Ставката на данъка е 10 на сто за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ.

 

Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 1 – 9 и по чл. 8, ал. 11 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи /чл. 37, ал. 2 /.

 

Съгласно чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал. 1 предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината.

 

Видно от гореизложеното, задължението за данъци по ЗДДФЛ не е обвързано с обстоятелствата имащи отношение към осигуряването на въпросното лице.

 

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Необходимо е да имате предвид, че между България и Федерална република Германия е сключена спогодба за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото. В този смисъл, по отношение облагането на физическото лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на упоменатата Спогодба.

 

В случая чл. 15 от СИДДО предвижда, че: „Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите (включително управителен съвет или надзорен орган или подобен по функции орган) на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава“.

 

Следователно не е налице противоречие между вътрешното законодателство и разпоредбите на Спогодбата.

РАЗЯСНЕНИЕ № 24-28-2029 от 17.10.2017 г. относно приложение на разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

чл. 74 ДОПК

Имат ли право служителите на НАП да предоставят данъчна и осигурителна информация във връзка с искане на частен съдебен изпълнител, депозирано от помощник-частен съдебен изпълнител?

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ДОПК данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, се предоставят само по писмено искане на съдебни изпълнители – във връзка с образувано пред тях дело. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), помощник-частният съдебен изпълнител може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. Отношенията между частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител се уреждат с договор. Съгласно ал. 2 от горецитираната разпоредба, помощник-частният съдебен изпълнител използва служебния архив и печата на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението „помощник“. За вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител, частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него. Доколкото липсват особени правила, за помощник-частния съдебен изпълнител се прилагат правилата за частния съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЧСИ в Камарата се води регистър на частните съдебни изпълнители, като в него се вписват частните съдебни изпълнители, помощник-частните съдебни изпълнители и обстоятелства, свързани с тях.

 

Видно от гореизложеното ЗЧСИ приравнява правомощията на частния съдебен изпълнител с тези на помощник-частните съдебни изпълнители, които разполагат с право да извършват всички възложени им с договор действия от компетентността на частния съдебен изпълнител. Следва да се отбележи, че за целите на изпълнителното производство по реда на Гражданския процесуален кодекс, помощник-частният съдебен изпълнител разполага с еднакви с частния съдебен изпълнител правомощия по обезпечаване и принудително събиране на дълговете на взискателя.

Що се отнася до обхвата на лицата, имащи право на достъп до данъчна и осигурителна информация по чл. 74, ал. 1, т. 4 от ДОПК следва да се отбележи, че разпоредбата борави с понятието съдебни изпълнители, което следва да се тълкува разширително и обхваща както държавните съдебни изпълнители, така и частните съдебни изпълнители и техните помощници. След като законодателят е приравнил правомощията на частния съдебен изпълнител с тези на помощник-частния съдебен изпълнител в пълен обем, то на това основание помощник-частният съдебен изпълнител разполага и със съответното право на достъп до цялата документация по изпълнителното дело, както и до инструментариума за нейното събиране, съответно има право на достъп до информацията, която е достъпна за частния съдебен изпълнител.

В заключение следва да се отбележи, че предоставянето на данъчна и осигурителна информация на помощник-частен съдебен изпълнител е допустимо и е в съответствие с разпоредбите на ДОПК и ЗЧСИ.

 

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-144 от 16.10.2017 г. относно данъчно облагане на доходи от продажба на биткойни от физическо лице

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ гр. П……… с вх. № ……… от 25.09.2017 г., Ви уведомявам за следното:

Според изложеното в запитването, Вие сте физическо лице за данъчни цели и нямате фирма. През м. 05.2017 г. в личната Ви банкова сметка постъпват около 10 000 лв. от българска фирма „Е Ж К“ ЕООД, реализирани от продажбата на криптовалута – Биткойн. Тези Биткойн сте ги придобил в течение на няколко години чрез търгуване на борси само за криптовалути. Сега ги продавате срещу реални пари (лева), които са постъпили в личната Ви банкова сметка. За последните 12 месеца преди текущия, нямате други приходи от продажба на криптовалута.

До началото на месец септември 2017 г. в банковата Ви сметка са постъпили и около 20 000 лв., които са придобити от сделки по Договори за разлика (ДЗР) на финансови инструменти във финансова борса Plus500CY Ltd, регистрирана в Кипър.

В месец септември 2017 г. общо постъпленията по банковата Ви сметка, реализирани по горните т. 1.1 и т. 1.2 надхвърлят оборот от 50 000 лв. (основно приходи по договори за разлика на финансови инструменти) за период от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Във връзка с изложените факти, поставяте следните въпроси:

1. Какво представляват горепосочените приходи според българското законодателство /ЗДДФЛ и ЗДДС/?

2. Как се определя и изчислява дължимия данък на тези приходи и по кой закон?

3. Ако за в бъдеще придобиете дигитални валути чрез „добиване“ или „копаене“, как ще се формира цената на придобиване, тъй като ще сте извършили разходи за амортизация на компютърната техника и на заложения в нея софтуер, разходи за електрическа енергия и други?

4. Приложим ли е режимът за нормативно признаване на разходи за дейността?

5. Приходите от тези финансови дейности освободени ла са от ДДС и на какво основание, по кой член от ЗДДС?

6. Трябва ли да се регистрирате по ДДС във връзка с т. 1.3 при положение, че нямате доходи от друга стопанска дейност, а оборотът от тези финансови сделки е надхвърлил 50 000 лв.?

7. Възможно е горепосочените приходи да са с инцидентен характер, т. е. повече да нямате такъв тип приходи. Това променя ли начина на облагане съгласно ЗДДС?

8. Малка част от дигиталната валута, предмет на продажбите са придобити чрез „добиване“ извършено на територията на нашата страна. При условие че не може да се установи и докаже пряка връзка между предоставените услуги „добиване“ и полученото заплащане, между Вас и получателя, то дейностите по придобиване на дигитална валута третират ли се като облагаема доставка съгласно ЗДДС?

9. Ако извършвате бъдещи продажби следва ли да издавате някакви документи?

10. Трябва ли на тези доходи да се плащат някакви осигуровки (за пенсия, болест или здравни), като се има предвид, че работите на 4-часов трудов договор в българска частна фирма, където сте осигурен за всички случаи?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗДДФЛ:

На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Следователно определянето на вида на дохода за целите на данъчното му облагане има изключително важно значение. Доходите от дейност по създаване (добиване) и търгуване с „биткойни“ не са обособени като отделен вид доход, т. е. облагането следва да е съобразено с общите правила и принципи на данъчния закон.

В най-общ смисъл по своята характеристика и предназначение виртуалната валута „биткойн“ може да се определи като финансов актив. На основание чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ). При формирането на данъчната основа за този вид доходи не се предвиждат нормативно признати разходи.

Следва да имате предвид обаче, че цитираните разпоредби не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва.

Закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на биткойни с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т. е. имате намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. В тези случаи на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя по реда на ал. 1-6, т. е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Представяме Ви принципно становище, тъй като Националната агенция за приходите не може да се ангажира със становище относно „евентуални дейности“, които могат да бъдат извършвани от Вас.

ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗДДС:

В ЗДДС няма законодателна уредба на т. нар. виртуална валута като биткойн или други подобни. Относно статута на т. нар. виртуални валути, тяхното придобиване и обмяна не са установени особени правила и при обсъждането на зададените въпроси следва да се изхожда от общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС.

Създаването на биткойн се осъществява чрез специализирани компютърни системи посредством изчисляване на дадени алгоритми. Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразеното по-долу становище, относно третирането по ЗДДС на процеса на добиване на биткойн, е принципно.

Процесът на придобиване на биткойн чрез изчислителна работа се нарича „добиване“. Доколкото „добивните“ дейности на биткойн може да бъдат определяни като дейности, свързани с обработка на данни или предоставяне на информация, следва да се прецени дали е налице доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.

Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в т. 13 от Решение на СЕС по Дело C-16/93 Tolsma, понятието за доставка на услуги, осъществена възмездно, по смисъла на чл. 2, § 1 от Шеста директива предполага съществуване на пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане. Според съда, една доставка на услуга е възмездна само ако между доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като полученото възнаграждение от доставчика представлява ефективната насрещна престация за доставената услуга на получателя.

Предвид изложеното следва да се отбележи, че ако съществува пряка връзка между доставената услуга – извършена изчислителна работа и получената насрещна престация под формата на платежни единици биткойн в рамките на правоотношение между доставчик и получател, „добивните“ дейности на биткойн биха могли да се определят като доставка на услуга. Предвид обстоятелството, че доставката на тази услуга не попада в обхвата на глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС, би била налице облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.

При условие, че не е налице пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане и между доставчика и получателя не съществува правоотношениe, в рамките на което се разменят реципрочни престации, „добивните“ дейности на биткойн биха били извън обхвата на ДДС.

По отношение на въпроса за третирането по ЗДДС на продажбата на биткойн, следва да се имат предвид правните и икономически характеристики на тази виртуална валута (вж. в този смисъл решение Комисия/Германия, C-427/98, EU:C:2002:581, точка 57 и цитираната съдебна практика).

Виртуалната валута биткойн не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т. нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута биткойн следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка относно това, дали е налице освободена доставка.

Съгласно практиката на Съда, понятията, употребени при посочване на случаите на освобождаване по чл. 13 от Шеста директива, представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различията в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (решение Nordea Pankki Suomi, C-350/10, EU:C:2011:532, точка 22 и цитираната съдебна практика), и подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуга, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС (решения Stichting Uitvoering Financiele Acties, 348/87, EU:C:1989:246, точка 13 и Skandinaviska Enskilda Banken, C-540/09, EU:C:2011:137, точка 20).

В тази връзка следва да се прецени дали тези дейности попадат в обхвата на понятията „други прехвърляеми инструменти“, употребени съответно в чл. 13, Б, буква г), точки 5 и 3 от Шеста директива.

Съгласно чл. 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива държавите членки освобождават от ДДС сделките, засягащи по-специално „депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти“. Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива, съответно с чл. 135, § 1, б. „г“ от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно посочената разпоредба държавите-членки освобождават сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове.

За да се определи дали виртуална валутата биткойн попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“, употребени в чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива, следва да се анализира по-специално текстът на посочената разпоредба, контекстът, в който се вписва това понятие, както и целта на предвидените в разпоредбата случаи на освобождаване (вж. по-специално в този смисъл решения Merck, 292/82, EU:C:1983:335, точка 12, ebookers.com Deutschland, C-112/11, EU:C:2012:487, точка 12 и RVS Levensverzekeringen, C-243/11, EU:C:2013:85, точка 23).

По отношение на контекста на тази разпоредба следва да се припомни практиката на Съда, съгласно която доставките, освободени от ДДС по силата на чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително, тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки, да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги (вж. в този смисъл решение Velvet & Steel Immobilien, C-455/05, EU:C:2007:232, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика). В Решение по дело С-461/12 СЕС уточнява, че „чл. 13, Б, буква г, точка 3 от Шеста директива се отнася по- специално до платежните инструменти като чековете“.

Що се отнася до въпроса дали в конкретния случай трябва да се приеме, че виртуална валутата биткойн са „други прехвърляеми инструменти“ по смисъла на чл. 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, следва да се отбележи, че това ще е така, в случай че същата може да бъде дефинирана като платежен инструмент и начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Въпреки, че т. нар. виртуална валута няма номинална стойност, тя може да бъде заменяна срещу пари или стоки. При тези обстоятелства продажбата на такава виртуална валута по естеството си е доставка на финансови услуги по смисъла на практиката на Съда по чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива (вж. в този смисъл решения Velvet & Steel Immobilien, EU:C:2007:232, точки 22 и 23, както и Nordea Pankki Suomi, EU:C:2011:532, точки 24—27). Ако виртуалната валута може да бъде препродадена на определена цена, начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Предвид обстоятелството, че виртуалната валута биткойн материализира право на определена парична сума, следва да се приеме, че попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“. Данъчната основа на сделка с виртуална валута, като вид сделка, представляваща доставка на „други прехвърляеми инструменти“, е цената, платена от потребителите при придобиване на виртуална валута биткойн.

Сделки от договори за разлики на финансови инструменти:

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) „договори за разлики“ са деривативен финансов инструмент, който изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане, на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти и предварително фиксираната им в договора цена.

Предвид това, че при сделките, свързани с търговия с договори за разлики е налице право за получаване, съответно задължение за заплащане, на разликата между пазарната стойност на определен брой финансови инструменти и предварително фиксираната им в договора цена, и същите не водят до реална доставка на финансовите инструменти, считам, че е налице доставка на услуги, свързани с търговия с договори за разлики върху финансови инструменти.

На основание чл. 46, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 от ЗДДС освободена доставка е:

-сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

-сделката, включително договарянето, свързана с акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене, като това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

– сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

Предвид изложеното, при условие, че извършваните от Вас доставки на услуги, свързани с търговия с договори за разлики върху финансови инструменти, могат да се определят като попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, същите биха имали характер на освободени доставки.

Данъчен статут на физическо лице, което извършва сделки:

Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В този смисъл, изречение второ на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност “е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”.

В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието „дейност, извършвана редовно или по занятие“. „Редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно.

Видно от посоченият законов текст, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат и физическите лица, в случаите, при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.

Предвид посоченото по-горе, ако физическото лице системно и с цел придобиване на доход извършва сделки, свързани с търговия с договори за разлики и продажба на криптовалута, като не се ограничава до обикновено управление на имуществото си, а предприема активни действия на пазара (по търговски начин), дейността му, за целите на ЗДДС има характеристиките на „независима икономическа дейност“, и лицето е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

Относно регистрация по ЗДДС:

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по същия закон. Съгласно ал. 2 на чл. 96 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.

По смисъла на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот, не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3 от същата разпоредба, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

Следва да се има предвид, че при формиране на оборота за задължителна регистрация се включват само доставките с място на изпълнение на територията на страната.

В ЗДДС липсва легално определение на понятието „основна дейност“. В т. ІІ на писмо изх. № 91-00-114 от 18.04.2008 г. на МФ и НАП, относно съдържанието на понятието „основна дейност“ за целите на чл. 96 от ЗДДС, са дадени насоки за определяне на обстоятелството, дали доставките по чл. 96, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДДС (финансови и застрахователни услуги) са свързани с основната дейност. Същото е публикувано на страницата на НАП – www.nap.bg. При определяне на „основна дейност“ за целите на чл. 96 от ЗДДС се включват и извършваните от данъчно задълженото лице освободени доставки по смисъла на същия закон, които са с място на изпълнение извън територията на страната.

Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали извършваните от Вас доставки на услуги формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС следва да се определи характерът на тези доставки, т. е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС и които биха формирали облагаем оборот по реда на ЗДДС или същите представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, които биха формирали облагаем оборот за регистрация по реда на ЗДДС при условие, че са с място на изпълнение на територията на страната и са свързани с основната Ви дейност.

Ако горната хипотеза е налице, за Вас възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В случай, че след регистрацията по ЗДДС се осъществяват доставки по чл. 46 от ЗДДС, доколкото същите са освободени няма да възникне задължение за ДДС. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка. Задължение за начисляване на данък ще възникне за доставките, които попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

При преустановяването на доставките, лицето може да направи прекратяване на регистрацията по ЗДДС съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от закона. Основание за дерегистрация по избор възниква за лице, регистрирано на основание чл. 96, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация.

Документиране на доставки по ЗДДС:

Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Изключение от горните правила са предвидени в чл. 113, ал. 2, т. 2 от ЗДДС и фактура може да не се издава за доставки на финансови услуги по чл. 46.

По смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

ПО ПРИЛАГАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.

Сред изброените в чл. 4 от КСО са самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители).

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).

Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за периода през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Лицата, родени след 31.12.1959 г., които се осигуряват във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, подлежат на задължително осигуряване и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Когато лицата упражняват дейности на различни основания по чл. 4 от КСО подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т. ч. доходи от трудови правоотношения);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

От цитираните разпоредби следва, че за Вас би възникнало задължение да се осигурявате като самоосигуряващо се лице, само ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).

От Вашето запитване става ясно, че в качеството Ви на физическо лице сте придобили доходи от търгуване на борси с криптовалута-биткойн и че нямате регистрация като търговец. Следователно, доколкото получените от Вас доходи не са резултат от извършвана трудова дейност като самоосигуряващо се лице, те не се считат за доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-Н-244 от 29.06.2017 г. относно данъчно третиране на стопанските дейности с виртуални валути / биткойн /

чл. 2 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра,

чл. 3 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра

Видно от изложеното в запитването Вашият доверител г-н …… има интерес към стартиране на бизнес, свързан с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ срещу български лева и други чуждестранни валути. Сделките, които доверителят Ви възнамерява да осъществява, според Вас наподобяват дейността на лицата, които извършат дейност като обменно бюро, съгласно реда и условията, регламентирани в Наредба № 4 от 8 август 2003 г.

Поставените във Вашето писмо въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. и на данъчното законодателство, са следните:

  1. Ще възникне ли за Вашия доверител задължение да се регистрира в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, по смисъла на чл. 1 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г.?
  2. Приложима ли е Наредба № 4 от 8 август 2003 г. към дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“?
  3. Влиза ли в противоречие с действащото законодателство дейността по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“, ако при упражняването на тази дейност се прилага Наредба № 4 от 8 август 2003 г., с оглед липсата на каквато и да е друга регулация?
  4. Съществува ли ограничение сделките с „биткойни“ да бъдат рекламирани, с оглед забраната, визирана в чл. 15, ал. 10 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г., като и ограниченията извън цитираната разпоредба?
  5. В случай, че дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ не попадат под разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. как следва да се извършва покупката, съответно продажбата на „биткойни“ от клиенти?

5.1. Какъв документ следва да бъде издаден, когато дружеството купува „биткойни“ срещу лева в брой от клиент физическо лице и обратно?

5.2. Какви данни за клиента следва да се снемат при покупка от клиента на „биткойни“ от него и обратно – при продажба от клиента на „биткойни“? Въпросът е относим за сделки под 10 000 лева, тъй като над тази сума клиентът следва да се идентифицира по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

5.3. Възниква ли задължение за доверителят Ви да подава справка по чл. 73 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с оглед разглежданата по-горе дейност?

  1. Попадат ли сделките с „биткойни“ към изключенията по чл. 2, т. 3 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ), и ако да, към кое от тях?
  2. Може ли клиент да плати за покупка на „биткойни“ по банков път?
  3. Можем ли за целите на търговията да разглеждаме дигиталните валути – „етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и други идентични с „биткойн“?
  4. По първия, втория, третия и четвърти въпроси от запитването:

В резюме на Европейският банков орган (ЕБО) – EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. изрично е посочено, че понастоящем се извършва „оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани“. Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани „офлайн“ или в „реалния живот“. Виртуалната валута „биткойн“ може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за биткойн, наричана „цифров портфейл“. Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута „биткойн“ може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

В писмо с изх. № БНБ–108809 от 19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изпратено по повод изискано от Софийски градски съд становище, е посочено, че виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, в който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата на „биткойн“ и извършване на операции по разплащане с „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г. сделки с валута в наличност по занятие като обменно бюро могат да извършват лицата, регистрирани по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство вписани в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. При обмяна на чуждестранна валута в наличност обменните бюра извършват финансова услуга, като стойността на сделката е равна на получените левове (чл. 3 от същата наредба).

С оглед на гореизложеното дейността по обмен на „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути не подлежи на регулиране по реда на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.

  1. По петия въпрос от запитването:

С оглед на обстоятелството, че липсва правна уредба в действащото законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути и доколкото в писмото си не сте посочили никакви подробности относно договорните правоотношения, техническите аспекти или начинът на осъществяване на стопанските операции, свързани с придобиването и покупко-продажбата на „биткойн“ от и на физически лица чрез заплащане в брой, приходната администрация не може да се ангажира с конкретно становище относно данъчното третиране, счетоводното отчитане или документирането на тези операции, както и дали същите са технически осъществими.

  1. По шестия, седмия и осмия въпроси от запитването:

С оглед на зададените от Вас въпроси, следва да се има предвид, че операциите, чрез които се извършват разплащания посредством „биткойн“ или други подобни виртуални валути на територията на страната не попадат в обхвата на ЗОПБ, тъй като същите не могат да бъдат квалифицирани, като „плащания в брой“ по смисъла на същия закон.

Необходимо е изрично да се отбележи, че всички плащания в български лева или чуждестранна валута на територията на страната, извършени в брой, които са свързани със сделки или престации по покупко-продажба на „биткойн“ или други подобни на тях виртуални валути, попадат в обхвата на ограниченията при плащанията в брой, регламентирани в ЗОПБ.

Моля да имате предвид, че при липсата на изрична регламентация в българското законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути („етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и др.), за целите на данъчното облагане на задължените лица, стопанските дейности с т. нар. виртуални валути следва да бъдат третирани предвид всички факти и обстоятелства, установени от органите по приходите в конкретните производства по реда на ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-87 от 15.06.2017 г. относно облагане на продажба на стоки чрез онлайн магазин

 

чл. 97а ЗДДС,

чл. 100 ЗДДС,

чл. 3 ЗКПО

 

Дружество желае да продава вина чрез онлайн магазин в България и Европа. В България фирмата ще закупува вино в стъклени бутилки от винарски изби и ще го продава чрез онлайн магазина си на физически лица – крайни потребители.

Поставени са следните въпроси:

  1. Как следва да се облага предприятието?
  2. Ако дружеството разполага със склад в Испания, където да съхранява стоката си и от който да я разпространява до крайните потребители, то това ще се третира ли като място на стопанска дейност в Испания и ако да, то как ще се обложи печалбата от тази дейност?
  3. Трябва ли фирмата да е регистрирана по ЗДДС?
  4. Ако реализира приходи от различни държави в ЕС и от България, как следва да облага приходите си от различни източници, като се има предвид, че ще се продава на физически лица?
  5. Има ли други специфични изисквания относно продажбата на вино?
  6. Ще трябва ли дружеството да плаща акциз?
  7. Има ли изискване за някаква специфична регистрация в тази насока?

Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По прилагане на ЗКПО:

Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от обикновената търговия. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.

Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи същата дейност чрез реални магазини /офлайн магазини/.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България /РБ/ и в чужбина.

Когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава/и се счита, че има място на стопанска дейност /МСД/. При преценката относно формирането на МСД следва да се вземат под внимание характеристиките, направени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Във всяка спогодба, по която РБ е страна е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило.

Доколкото въпросите в запитването са зададени на база предположения за извършване на определена дейност и не са ясни детайлите относно извършването й, какви документи ще се издават, ще има ли представител на българското дружество в склада в Испания, с каква продължителност ще се извършва дейността и други не може да се определи дали българското дружество ще има МСД в Испания.

Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне запитване /консултация/ до данъчната администрация на съответната чужда държава. Принципно от значение е: да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава, как и с каква цел ще се извършва складирането на стоките, ще има ли лице, което да представлява българското дружество в чуждата държава и други. При анализа и преценката дали ще се формира МСД в Испания/друга държава, българското дружество следва да вземе под внимание: кой и къде ще се издават фактурите за продажба; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се превозва от България за склад; документи за удостоверяване движението на стоките от доставчиците; документи за удостоверяване движението на стоките до клиентите; вътрешно фирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за постъпване на стоката в склада и последващото й предаване и прехвърляне на собствеността върху клиентите и други.

В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност в Испания или друга държава, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО – лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между чуждата държава и РБ.

При условие, че по силата на конкретна спогодба българското дружество ще формира МСД, то ще облага със съответния вид данък финансовият си резултат, формиран в съответната чужда държава. Приходите и разходите отчетени в съответната чужда държава от МСД са част от общите приходи и разходи на дружеството в РБългария и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат за 2017 г. в страната. Предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане е конкретизиран във всяка една спогодба и обичайно е освобождаване с прогресия. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на този метод на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци. Ако е приложим метод за освобождаване данъчен кредит се изисква представяне на документ от чуждата данъчна администрация за внесен в чуждата държава данък.

Когато не е налице място на стопанска дейност на българското дружество в Испания/друга чужда държава, всички приходи, независимо дали са от физически или юридически лица участват във формирането на счетоводната и данъчна печалба на дружеството. Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.

По прилагане на ЗДДС:

По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. А на основание ал. 2 на същата разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Видно от изложената фактическа обстановка, фирмата ще търгува със стоки – вино, като същите ще се продават чрез онлайн магазин. Стоките ще пътуват от България към клиенти – физически лица.

Доколкото стоките се намират на територията на страната към момента на тяхната продажба, на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваните от дружеството доставки е на територията на страната. Предвид и обстоятелството, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, то следва да се съобрази с разпоредбата за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Като допълнение към горното следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида – задължителна и по избор. Регистрацията по избор е уредена в чл. 100 от закона.

Необходимо е да се има предвид и специалната регистрация по ЗДДС за услуги.

Разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС указва, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Във фактическата обстановка към запитването е посочено, че дружеството ще продава чрез онлайн магазин. Ако чуждестранен доставчик извършва услуга на българската фирма, същата в качеството си на получател на услугата ще има задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от закона, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Следва да имате предвид, че в тези случаи става въпрос за данъчно задължени лица, които нямат регистрация по ЗДДС на друго основание.

Когато за лица, регистрирани на основание чл. 97а от закона, възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и чл. 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, те трябва да се регистрират по реда и сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор (чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС).

Ако фирмата разполага със склад в Испания и там съхранява стоката си, за целите на ДДС е необходимо да се съобрази нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Транспортирането на стока от територията на страната до склада в Испания се приравнява на доставка на стока. За възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това следва да се има предвид при определянето на облагаемия оборот от нерегистрирано по ЗДДС лице. Когато лицето се регистрира по ЗДДС, при такова движение на стоки за лицето възниква задължение за начисляване на данък.

По прилагане на други закони:

Предвид ограничената компетентност в рамките на чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ НАП не може да изразява становища относно прилагането на закони различни от данъчните /ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗМДТ/ и нормативните актове свързани със социалното и здравно осигуряване.

РАЗЯСНЕНИЕ от 07.01.2017 г. относно право на данъчен кредит при извършване на безвъзмездна услуга на служител или работник

чл. 69 ЗДДС,

чл. 70 ЗДДС

 Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество извършва услуги – шиене на ишлеме, като ползва услуга от транспортна фирма – абонаментни карти за пътуване за няколко от своите работници от местоживеене до месторабота.

Във връзка с гореизложеното сте поставили следният въпрос:

На лице ли е право на данъчен кредит за дружеството по фактурата, издадена от транспортната фирма за закупените абонаментни карти за работниците, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 70, ал. 3, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност?

Във връзка с изложената фактическа обстановка в запитването и поставения въпрос, и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане, изразявам следното принципно становище:

По смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато получените от регистрирано по същия закон лице стоки и услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка върху добавената стойност.

Независимо, че може да са изпълнени изискванията на чл. 69 от закона, съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия, правото на приспадане на данъчен кредит няма да бъде налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона, за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. В тази връзка, обръщам внимание, че цитираната норма не е приложима в случаите на безвъзмездно предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 9, ал. 4, т. 1 от закона, не се приравнява на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на услуга по транспортно обслужване на работниците в дружеството от същото от тяхното местоживеене до месторабота и обратно. Независимо от това, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 2 от материалния закон, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за получената услуга по транспортно обслужване от дружеството, което същото предоставя безвъзмездно на своите работници и служители от местоживеене до месторабота и обратно за целите на икономическата му дейност.

На основание гореизложеното, считам, че представляваното от Вас дружество има право на данъчен кредит по фактурата за закупените абонаментни карти от съответната транспортна фирма, с които карти осигурява безвъзмездно транспортно обслужване на своите работници и служители от местоживеенето им до местоработата и обратно за целите на дейността си.

Обръщам внимание, че условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в разпоредбата на чл. 71 от закона.

Деклариране на ДДС

Деклариране на ДДС при ползване на служебни активи за лични нужди

Данъчно задължените лица, регистрирани по ЗДДС, които използват стока, включена в стопанските им активи, и за лични нужди, могат да ползват следните алтернативни правни възможности:

1) да не приспадат данъчен кредит за стоката и за съпътстващите ползването й разходи и да не начисляват данък за доставката за лични нужди, или

2) да упражнят правото на данъчен кредит за стоката и за съпътстващите ползването й разходи в пропорция, съответстваща на пропорцията на използването на стоката за стопанската дейност и за лични нужди и да не начисляват данък за доставката за лични нужди, или

3) да приспадат данъчен кредит за стоката и/или за съпътстващите ползването й разходи и да начисляват данък за доставката за лични нужди.

В случай, че лицето е избрало да прилага първата възможност, същото следва да отрази получените данъчни документи за придобиването на стоката и съпътстващите ползването й разходи в дневника за покупки като посочи в колона 9 “Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС и вноса без право на данъчен кредит или без данък” общата сума на данъчната основа и ДДС за всяка доставка поотделно, съответно в клетка 30 от справка-декларацията за ДДС.

В случай, че лицето е избрало да прилага втората възможност, същото следва да отрази получените данъчни документи за придобиването на стоката и съпътстващите ползването й разходи в дневника за покупки като посочи:

– в колона 10 “Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС, вносът, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит” стойността на данъчната основа и в колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит” размерът на данъка върху добавената стойност за всяка доставка поотделно в пропорция, съответстваща на използването на актива за стопанската дейност, съответно в клетка 31 и в клетка 41 от справка-декларацията за ДДС и

– в колона 9 “Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС и вноса без право на данъчен кредит или без данък” общата сума на данъчната основа и ДДС за всяка доставка поотделно, съответстваща на пропорцията на използването на актива за лични нужди, съответно в клетка 30 от справка-декларацията за ДДС.

В случай, че лицето е избрало да прилага третата възможност, същото следва да отрази:

– в дневника за покупки – получените данъчни документи за придобиването на стоката и съпътстващите ползването й разходи като посочи в колона 10 “Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС, вносът, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит” стойността на данъчната основа и в колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит” размера на данъка върху добавената стойност за всяка доставка поотделно, съответно в клетка 31 и в клетка 41 от справка-декларацията за ДДС;

– в дневника за продажби:

а) за данъчни периоди до месец януари 2016 г., включително – протоколът, с който е начислило данък за доставката за лични нужди като посочи в колона 16 “Начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи” размера на начисления данък, съответно в клетка 23 “Начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи” на справка-декларацията за ДДС;

б) за данъчни периоди месец февруари 2016 г. и следващите – протоколът, с който е начислило данък за доставката за лични нужди като посочи в колона 16 “Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди” се посочва размера на начисления данък, съответно в клетка 23 “Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди” на справка-декларацията за ДДС.

Когато данъчно задължено лице до началото на 2016 г. е упражнило данъчен кредит както за стока, която до този момент е ползвало за стопанска дейност и за лични нужди, така и за извършените преки разходи, свързани с използването й, и не е начислявало данък върху добавената стойност за доставката за лични нужди, може, съобразно посочените по-горе възможности, и след 01 януари 2016 г.:

– да направи корекция на упражненото право на данъчен кредит за стока и разходите, свързани с използването й, като приложи съответната пропорция на ползването за стопанската дейност и за личните нужди. Протоколът се включва в дневника за покупките като се посочва в колона 10 “Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС, вносът, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит” стойността на данъчната основа и в колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит” размера на данъка върху добавената стойност за частта съответстваща на ползването за лични нужди с отрицателен знак, съответно в клетка 31 и в клетка 41 от справка-декларацията за ДДС, или

– да начисли данък пропорционално на размера на ползването. Протоколът, с който е начислен данъка за доставката за лични нужди се отразява в дневника за продажби по посочения по-горе начин относно третата възможност.

Декларирането на начисления данък за доставки за лични нужди и корекцията на данъчен кредит при използването и отделянето на стоки за лични нужди се извършва само със справка-декларация за ДДС като лицата нямат задължение за подаване на други декларации и справки във връзка с това пред НАП.

Данъчното третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите е разяснено в указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-15/22.01.2016 г.

Ползване на служебни активи за лични нужди се декларира до 14 февруари

ДДС при ползване на служебни активи за лични нужди се декларира до 14 февруари

До 14 февруари регистрираните по ДДС компании трябва да декларират данъка за ползваните за лични нужди служебни активи с подаване на месечната справка декларация и дневниците за покупки и продажби пред НАП. Указанието за прилагането на този режим ще бъде изпратено на всяка фирма, която е част от ДДС системата.

Указанието третира и случаите, в които при покупката на даден актив е известно, че той ще се използва единствено за лични нужди и за покупката на стоката не е ползван данъчен кредит. В тази хипотеза от компаниите не се очаква да начисляват ДДС месечно, след като не са ползвали данъчен кредит.

В случаите в които стоките ще бъдат използвани едновременно за фирмени и за лични цели, съществуват 2 възможности:

  • Приспадане на данъчния кредит изцяло, като ДДС се начислява за личното ползване на стоката;
  • Ползване на данъчен кредит в пропорция, съответстваща на съотношението лично-служебно ползване на стоката.

Регистрираните по ДДС компании могат да създадат собствен механизъм за разпределяне на разходите в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди. Важно е да се отбележи, че фирмите имат свобода да изберат критериите за прилагане на този механизъм, но това трябва да стане предварително, като документът, който регламентира механизмите на разпределение на разходите, трябва да е достъпен при извършване на проверки и ревизии от страна на НАП. При едновременна употреба за фирмени и лични цели на недвижим имот, например, база за разпределяне на направените преки разходи би могла да бъде площта в квадратни метри или време на използване, отчетено в часове/дни или комбинирана между двете бази – например стая в хотел, която се използва както за настаняване на гости на хотела, така и за лични нужди на собственика.

Подаване декларация за дължими данъци за четвъртото тримесечие на 2015 г

Фирмите подават декларация за дължими данъци за четвъртото тримесечие на 2015 г., ако са удържали авансов данък

Документите се представят пред НАП до 1 февруари 2016 г.

Всяко предприятие или самоосигуряващо се лице, което изплаща на физически лица доходи извън тези по трудов договор и е задължено да удържа данък, трябва да подаде декларация за дължими данъци. Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

Декларацията трябва да се подаде от фирми и самоосигуряващи се лица, които през четвъртото тримесечие на 2015 година са платили на физически лица доходи по извънтрудови правоотношения или наем и са удържали авансов данък върху тези доходи. Дължимите авансови данъци се декларират в НАП до 31 януари, но тъй като той е почивен ден, лицата ще могат да подават декларация до 1 февруари 2016 г.

Декларацията за дължими данъци (образец 4001) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци дължими от местни и чуждестранни физически лица като например върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове и др. Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни дружества, които не са търговци, включително общините.

От НАП напомнят също, че предприятията и самоосигуряващите се лица-платци на доходи от наем или от управление и контрол, които се облагат с окончателен данък, начислени и/или изплатени в полза на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, предоставят на НАП информация за тези доходи с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, подавана за четвъртото тримесечие на годината.

Промяна на осигуряването до 1 февруари 2016 г.

До 1 февруари може да се променя вида на осигуряването1374492999_1_0

До 1 февруари тази година самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, напомнят от НАП. Срокът изтича на 31 януари, но тъй като той е почивен ден, лицата ще могат да подадат декларация до 1 февруари 2016 г.

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”. Самоосигуряващите се лица  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.   могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.

В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

Декларациите се подават в офисите на НАП лично или чрез  упълномощено лице или по пощата с обратна разписка.

Корпоративните декларации

                                        Корпоративните декларации вече се подават по електронен път    123456

14 Януари 2016

Годишните декларации за облагане с корпоративен данък вече могат да се подават по електронен път, съобщават от НАП. Услугата функционира от началото на седмицата, а до момента чрез интернет са подадени 1 278 корпоративни декларации. Най-много подадени е-декларации за облагане с корпоративни данъци има от София – 325, следва ги Пловдив със 164.

Срокът за подаване на годишните декларации за облагане с корпоративни данъци е 31 март. Това е и срокът, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 31 март 2016 г.

Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.

Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Подаване на информация от лицензираните складодържатели

Лицензираните собственици на данъчни складове подават информация и в НАП

13 Януари 2016

От 1 февруари 2016 г. влиза в сила промяна относно подаване на информация от лицензираните складодържатели. Новостите в Закона за акцизите и данъчните складове (чл.47, ал.1, т.9) изискват всички лицензирани собственици на данъчни складове самостоятелно и за своя сметка да осигурят интернет достъп до автоматизираните системи за отчетност и на органите по приходите на НАП. Достъпът трябва да позволява извършването в реално време на контрол на суровините, материалите, произведените или складираните акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с единен идентификационен код и да гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.

Приходната агенция информира всички лицензирани складодържатели, че следва да подадат в Централно управление на НАП, в непрозрачен плик идентификационни данни за електронен адрес, на който може да се достъпи автоматизираната система за отчетност, потребителско име и парола за достъп.

Годишни данъчни декларации 2016 г.

Новите годишни данъчни декларации вече са достъпни на сайта на НАП123456

Новите годишни декларации за облагане на доходите на физическите лица и за корпоративните данъци вече са публикувани на сайта на НАП.

От приходната агенция напомнят, че срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите изтича на 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден – Великден). Най-лесно и бързо формулярите могат да се подадат по електронен път без електронен подпис. За целта е необходим персонален идентификационен код (ПИК), който се издава безплатно в офиса на НАП по постоянен адрес.

Ако подадат декларациите си по електронен път до 31 март 2016 г., физическите лица могат да ползват и 5% отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация. Допълнително условие е и да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне в срок до 3 май 2016 г.

Облагане доходите на земеделските стопани през 2016 г.

До края на декември земеделците избират как да се облагат доходите им през 2016 г.

 

Физическите лица, които са регистрирани като земеделски стопани имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2016 г. В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци (с данък върху годишната данъчна основа), трябва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

Правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа се упражнява чрез подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година. Веднъж подадена декларацията важи за целия петгодишен период, през който лицето е избрало да се облага по реда, предвиден за едноличните търговци.

За 2016 срокът за подаване на декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ е 31 декември 2015 г. Образецът може да бъде намерен на сайта на приходната агенция www.nap.bg и в офисите за обслужване на НАП в цялата страна.

Декларацията се подава лично от земеделския стопанин или негов упълномощен представител в местния офис на Агенцията по постоянен адрес на физическото лице. Декларацията може да се подаде и чрез пощенски оператор.

 

Възстановяваме двойно по-евтино здравни права

Възстановяваме двойно по-евтино здравни права до 23 декември---_1_~1

09 Декември 2015

Хората с прекъснати здравноосигурителни права ще могат да ги възстановяват двойно по-евтино до 23 декември. След влизането в сила на промените в Закона за здравното осигуряване, здравните права ще се възстановяват при условие, че се заплатят всички дължими вноски за последните 5 години (60 месеца), а не както е сега – три години.

Така например ако човек, който сам внася вноските си за здраве и е с прекъснати здравноосигурителни права (не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца), е пожелал през август 2015 г. да ги възстанови, е трябвало да плати всички дължими осигурителни вноски за периода от 01.07.2012 г. – 30.06.2015 г. (36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). В случай, че същият човек пожелае да възстанови здравноосигурителните си права през февруари 2016 г., ще трябва да плати вноските за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. (60 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). Трябва да се има предвид също, че когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права.

Промяната в Закона за здравното осигуряване беше публикувана в Държавен вестник в края на юни, но влиза в сила шест месеца по-късно – от 28 декември. Затова, за да възстановят здравните си права два пъти по-евтино, хората трябва да преведат здравните си вноски до 23 декември – последния работен ден преди влизането в сила на разпоредбата.

От НАП напомнят също, че преди да платят дължимите си вноски, хората с прекъснати здравноосигурителни права трябва да са подали и  Декларация образец 7. Не трябва да се забравя също и че, ако те имат по-стари задължения, преди да платят дължимите вноски, трябва да подадат заявление, в което да опишат поредността на погасяване на дълговете си за здраве. В противен случай преведените пари ще отидат за покриване на най-старите задължения.

В същото време приходната администрация напомня, че няма промяна в условията, при които се прекъсват здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка. Това става, ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,  предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. До края на 2015 г. правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски за период от 36 месеца, а от началото на 2016 г. – за период от 60 месеца.

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравноосигурителния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях.