Архив на категория: НАП

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-Н-244 от 29.06.2017 г. относно данъчно третиране на стопанските дейности с виртуални валути / биткойн /

чл. 2 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра,

чл. 3 Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра

Видно от изложеното в запитването Вашият доверител г-н …… има интерес към стартиране на бизнес, свързан с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ срещу български лева и други чуждестранни валути. Сделките, които доверителят Ви възнамерява да осъществява, според Вас наподобяват дейността на лицата, които извършат дейност като обменно бюро, съгласно реда и условията, регламентирани в Наредба № 4 от 8 август 2003 г.

Поставените във Вашето писмо въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. и на данъчното законодателство, са следните:

  1. Ще възникне ли за Вашия доверител задължение да се регистрира в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, по смисъла на чл. 1 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г.?
  2. Приложима ли е Наредба № 4 от 8 август 2003 г. към дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“?
  3. Влиза ли в противоречие с действащото законодателство дейността по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“, ако при упражняването на тази дейност се прилага Наредба № 4 от 8 август 2003 г., с оглед липсата на каквато и да е друга регулация?
  4. Съществува ли ограничение сделките с „биткойни“ да бъдат рекламирани, с оглед забраната, визирана в чл. 15, ал. 10 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г., като и ограниченията извън цитираната разпоредба?
  5. В случай, че дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ не попадат под разпоредбите на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. как следва да се извършва покупката, съответно продажбата на „биткойни“ от клиенти?

5.1. Какъв документ следва да бъде издаден, когато дружеството купува „биткойни“ срещу лева в брой от клиент физическо лице и обратно?

5.2. Какви данни за клиента следва да се снемат при покупка от клиента на „биткойни“ от него и обратно – при продажба от клиента на „биткойни“? Въпросът е относим за сделки под 10 000 лева, тъй като над тази сума клиентът следва да се идентифицира по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

5.3. Възниква ли задължение за доверителят Ви да подава справка по чл. 73 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с оглед разглежданата по-горе дейност?

  1. Попадат ли сделките с „биткойни“ към изключенията по чл. 2, т. 3 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ), и ако да, към кое от тях?
  2. Може ли клиент да плати за покупка на „биткойни“ по банков път?
  3. Можем ли за целите на търговията да разглеждаме дигиталните валути – „етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и други идентични с „биткойн“?
  4. По първия, втория, третия и четвърти въпроси от запитването:

В резюме на Европейският банков орган (ЕБО) – EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. изрично е посочено, че понастоящем се извършва „оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани“. Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани „офлайн“ или в „реалния живот“. Виртуалната валута „биткойн“ може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за биткойн, наричана „цифров портфейл“. Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута „биткойн“ може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

В писмо с изх. № БНБ–108809 от 19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изпратено по повод изискано от Софийски градски съд становище, е посочено, че виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, в който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата на „биткойн“ и извършване на операции по разплащане с „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2003 г. сделки с валута в наличност по занятие като обменно бюро могат да извършват лицата, регистрирани по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство вписани в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. При обмяна на чуждестранна валута в наличност обменните бюра извършват финансова услуга, като стойността на сделката е равна на получените левове (чл. 3 от същата наредба).

С оглед на гореизложеното дейността по обмен на „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути не подлежи на регулиране по реда на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.

  1. По петия въпрос от запитването:

С оглед на обстоятелството, че липсва правна уредба в действащото законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути и доколкото в писмото си не сте посочили никакви подробности относно договорните правоотношения, техническите аспекти или начинът на осъществяване на стопанските операции, свързани с придобиването и покупко-продажбата на „биткойн“ от и на физически лица чрез заплащане в брой, приходната администрация не може да се ангажира с конкретно становище относно данъчното третиране, счетоводното отчитане или документирането на тези операции, както и дали същите са технически осъществими.

  1. По шестия, седмия и осмия въпроси от запитването:

С оглед на зададените от Вас въпроси, следва да се има предвид, че операциите, чрез които се извършват разплащания посредством „биткойн“ или други подобни виртуални валути на територията на страната не попадат в обхвата на ЗОПБ, тъй като същите не могат да бъдат квалифицирани, като „плащания в брой“ по смисъла на същия закон.

Необходимо е изрично да се отбележи, че всички плащания в български лева или чуждестранна валута на територията на страната, извършени в брой, които са свързани със сделки или престации по покупко-продажба на „биткойн“ или други подобни на тях виртуални валути, попадат в обхвата на ограниченията при плащанията в брой, регламентирани в ЗОПБ.

Моля да имате предвид, че при липсата на изрична регламентация в българското законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути („етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и др.), за целите на данъчното облагане на задължените лица, стопанските дейности с т. нар. виртуални валути следва да бъдат третирани предвид всички факти и обстоятелства, установени от органите по приходите в конкретните производства по реда на ДОПК.

РАЗЯСНЕНИЕ № 94-00-87 от 15.06.2017 г. относно облагане на продажба на стоки чрез онлайн магазин

 

чл. 97а ЗДДС,

чл. 100 ЗДДС,

чл. 3 ЗКПО

 

Дружество желае да продава вина чрез онлайн магазин в България и Европа. В България фирмата ще закупува вино в стъклени бутилки от винарски изби и ще го продава чрез онлайн магазина си на физически лица – крайни потребители.

Поставени са следните въпроси:

  1. Как следва да се облага предприятието?
  2. Ако дружеството разполага със склад в Испания, където да съхранява стоката си и от който да я разпространява до крайните потребители, то това ще се третира ли като място на стопанска дейност в Испания и ако да, то как ще се обложи печалбата от тази дейност?
  3. Трябва ли фирмата да е регистрирана по ЗДДС?
  4. Ако реализира приходи от различни държави в ЕС и от България, как следва да облага приходите си от различни източници, като се има предвид, че ще се продава на физически лица?
  5. Има ли други специфични изисквания относно продажбата на вино?
  6. Ще трябва ли дружеството да плаща акциз?
  7. Има ли изискване за някаква специфична регистрация в тази насока?

Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По прилагане на ЗКПО:

Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от обикновената търговия. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.

Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи същата дейност чрез реални магазини /офлайн магазини/.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България /РБ/ и в чужбина.

Когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава/и се счита, че има място на стопанска дейност /МСД/. При преценката относно формирането на МСД следва да се вземат под внимание характеристиките, направени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Във всяка спогодба, по която РБ е страна е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило.

Доколкото въпросите в запитването са зададени на база предположения за извършване на определена дейност и не са ясни детайлите относно извършването й, какви документи ще се издават, ще има ли представител на българското дружество в склада в Испания, с каква продължителност ще се извършва дейността и други не може да се определи дали българското дружество ще има МСД в Испания.

Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне запитване /консултация/ до данъчната администрация на съответната чужда държава. Принципно от значение е: да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава, как и с каква цел ще се извършва складирането на стоките, ще има ли лице, което да представлява българското дружество в чуждата държава и други. При анализа и преценката дали ще се формира МСД в Испания/друга държава, българското дружество следва да вземе под внимание: кой и къде ще се издават фактурите за продажба; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се превозва от България за склад; документи за удостоверяване движението на стоките от доставчиците; документи за удостоверяване движението на стоките до клиентите; вътрешно фирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за постъпване на стоката в склада и последващото й предаване и прехвърляне на собствеността върху клиентите и други.

В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност в Испания или друга държава, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО – лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между чуждата държава и РБ.

При условие, че по силата на конкретна спогодба българското дружество ще формира МСД, то ще облага със съответния вид данък финансовият си резултат, формиран в съответната чужда държава. Приходите и разходите отчетени в съответната чужда държава от МСД са част от общите приходи и разходи на дружеството в РБългария и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат за 2017 г. в страната. Предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане е конкретизиран във всяка една спогодба и обичайно е освобождаване с прогресия. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на този метод на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци. Ако е приложим метод за освобождаване данъчен кредит се изисква представяне на документ от чуждата данъчна администрация за внесен в чуждата държава данък.

Когато не е налице място на стопанска дейност на българското дружество в Испания/друга чужда държава, всички приходи, независимо дали са от физически или юридически лица участват във формирането на счетоводната и данъчна печалба на дружеството. Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.

По прилагане на ЗДДС:

По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. А на основание ал. 2 на същата разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Видно от изложената фактическа обстановка, фирмата ще търгува със стоки – вино, като същите ще се продават чрез онлайн магазин. Стоките ще пътуват от България към клиенти – физически лица.

Доколкото стоките се намират на територията на страната към момента на тяхната продажба, на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваните от дружеството доставки е на територията на страната. Предвид и обстоятелството, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, то следва да се съобрази с разпоредбата за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Като допълнение към горното следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида – задължителна и по избор. Регистрацията по избор е уредена в чл. 100 от закона.

Необходимо е да се има предвид и специалната регистрация по ЗДДС за услуги.

Разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС указва, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Във фактическата обстановка към запитването е посочено, че дружеството ще продава чрез онлайн магазин. Ако чуждестранен доставчик извършва услуга на българската фирма, същата в качеството си на получател на услугата ще има задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от закона, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Следва да имате предвид, че в тези случаи става въпрос за данъчно задължени лица, които нямат регистрация по ЗДДС на друго основание.

Когато за лица, регистрирани на основание чл. 97а от закона, възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и чл. 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, те трябва да се регистрират по реда и сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор (чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС).

Ако фирмата разполага със склад в Испания и там съхранява стоката си, за целите на ДДС е необходимо да се съобрази нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Транспортирането на стока от територията на страната до склада в Испания се приравнява на доставка на стока. За възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това следва да се има предвид при определянето на облагаемия оборот от нерегистрирано по ЗДДС лице. Когато лицето се регистрира по ЗДДС, при такова движение на стоки за лицето възниква задължение за начисляване на данък.

По прилагане на други закони:

Предвид ограничената компетентност в рамките на чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ НАП не може да изразява становища относно прилагането на закони различни от данъчните /ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗМДТ/ и нормативните актове свързани със социалното и здравно осигуряване.

РАЗЯСНЕНИЕ от 07.01.2017 г. относно право на данъчен кредит при извършване на безвъзмездна услуга на служител или работник

чл. 69 ЗДДС,

чл. 70 ЗДДС

 Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество извършва услуги – шиене на ишлеме, като ползва услуга от транспортна фирма – абонаментни карти за пътуване за няколко от своите работници от местоживеене до месторабота.

Във връзка с гореизложеното сте поставили следният въпрос:

На лице ли е право на данъчен кредит за дружеството по фактурата, издадена от транспортната фирма за закупените абонаментни карти за работниците, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 70, ал. 3, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност?

Във връзка с изложената фактическа обстановка в запитването и поставения въпрос, и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане, изразявам следното принципно становище:

По смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато получените от регистрирано по същия закон лице стоки и услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка върху добавената стойност.

Независимо, че може да са изпълнени изискванията на чл. 69 от закона, съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия, правото на приспадане на данъчен кредит няма да бъде налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона, за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. В тази връзка, обръщам внимание, че цитираната норма не е приложима в случаите на безвъзмездно предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 9, ал. 4, т. 1 от закона, не се приравнява на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на услуга по транспортно обслужване на работниците в дружеството от същото от тяхното местоживеене до месторабота и обратно. Независимо от това, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 2 от материалния закон, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за получената услуга по транспортно обслужване от дружеството, което същото предоставя безвъзмездно на своите работници и служители от местоживеене до месторабота и обратно за целите на икономическата му дейност.

На основание гореизложеното, считам, че представляваното от Вас дружество има право на данъчен кредит по фактурата за закупените абонаментни карти от съответната транспортна фирма, с които карти осигурява безвъзмездно транспортно обслужване на своите работници и служители от местоживеенето им до местоработата и обратно за целите на дейността си.

Обръщам внимание, че условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в разпоредбата на чл. 71 от закона.

Деклариране на ДДС

Деклариране на ДДС при ползване на служебни активи за лични нужди

Данъчно задължените лица, регистрирани по ЗДДС, които използват стока, включена в стопанските им активи, и за лични нужди, могат да ползват следните алтернативни правни възможности:

1) да не приспадат данъчен кредит за стоката и за съпътстващите ползването й разходи и да не начисляват данък за доставката за лични нужди, или

2) да упражнят правото на данъчен кредит за стоката и за съпътстващите ползването й разходи в пропорция, съответстваща на пропорцията на използването на стоката за стопанската дейност и за лични нужди и да не начисляват данък за доставката за лични нужди, или

3) да приспадат данъчен кредит за стоката и/или за съпътстващите ползването й разходи и да начисляват данък за доставката за лични нужди.

В случай, че лицето е избрало да прилага първата възможност, същото следва да отрази получените данъчни документи за придобиването на стоката и съпътстващите ползването й разходи в дневника за покупки като посочи в колона 9 “Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС и вноса без право на данъчен кредит или без данък” общата сума на данъчната основа и ДДС за всяка доставка поотделно, съответно в клетка 30 от справка-декларацията за ДДС.

В случай, че лицето е избрало да прилага втората възможност, същото следва да отрази получените данъчни документи за придобиването на стоката и съпътстващите ползването й разходи в дневника за покупки като посочи:

– в колона 10 “Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС, вносът, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит” стойността на данъчната основа и в колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит” размерът на данъка върху добавената стойност за всяка доставка поотделно в пропорция, съответстваща на използването на актива за стопанската дейност, съответно в клетка 31 и в клетка 41 от справка-декларацията за ДДС и

– в колона 9 “Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС и вноса без право на данъчен кредит или без данък” общата сума на данъчната основа и ДДС за всяка доставка поотделно, съответстваща на пропорцията на използването на актива за лични нужди, съответно в клетка 30 от справка-декларацията за ДДС.

В случай, че лицето е избрало да прилага третата възможност, същото следва да отрази:

– в дневника за покупки – получените данъчни документи за придобиването на стоката и съпътстващите ползването й разходи като посочи в колона 10 “Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС, вносът, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит” стойността на данъчната основа и в колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит” размера на данъка върху добавената стойност за всяка доставка поотделно, съответно в клетка 31 и в клетка 41 от справка-декларацията за ДДС;

– в дневника за продажби:

а) за данъчни периоди до месец януари 2016 г., включително – протоколът, с който е начислило данък за доставката за лични нужди като посочи в колона 16 “Начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи” размера на начисления данък, съответно в клетка 23 “Начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи” на справка-декларацията за ДДС;

б) за данъчни периоди месец февруари 2016 г. и следващите – протоколът, с който е начислило данък за доставката за лични нужди като посочи в колона 16 “Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди” се посочва размера на начисления данък, съответно в клетка 23 “Начислен данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди” на справка-декларацията за ДДС.

Когато данъчно задължено лице до началото на 2016 г. е упражнило данъчен кредит както за стока, която до този момент е ползвало за стопанска дейност и за лични нужди, така и за извършените преки разходи, свързани с използването й, и не е начислявало данък върху добавената стойност за доставката за лични нужди, може, съобразно посочените по-горе възможности, и след 01 януари 2016 г.:

– да направи корекция на упражненото право на данъчен кредит за стока и разходите, свързани с използването й, като приложи съответната пропорция на ползването за стопанската дейност и за личните нужди. Протоколът се включва в дневника за покупките като се посочва в колона 10 “Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС, вносът, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит” стойността на данъчната основа и в колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит” размера на данъка върху добавената стойност за частта съответстваща на ползването за лични нужди с отрицателен знак, съответно в клетка 31 и в клетка 41 от справка-декларацията за ДДС, или

– да начисли данък пропорционално на размера на ползването. Протоколът, с който е начислен данъка за доставката за лични нужди се отразява в дневника за продажби по посочения по-горе начин относно третата възможност.

Декларирането на начисления данък за доставки за лични нужди и корекцията на данъчен кредит при използването и отделянето на стоки за лични нужди се извършва само със справка-декларация за ДДС като лицата нямат задължение за подаване на други декларации и справки във връзка с това пред НАП.

Данъчното третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите е разяснено в указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-15/22.01.2016 г.

Ползване на служебни активи за лични нужди се декларира до 14 февруари

ДДС при ползване на служебни активи за лични нужди се декларира до 14 февруари

До 14 февруари регистрираните по ДДС компании трябва да декларират данъка за ползваните за лични нужди служебни активи с подаване на месечната справка декларация и дневниците за покупки и продажби пред НАП. Указанието за прилагането на този режим ще бъде изпратено на всяка фирма, която е част от ДДС системата.

Указанието третира и случаите, в които при покупката на даден актив е известно, че той ще се използва единствено за лични нужди и за покупката на стоката не е ползван данъчен кредит. В тази хипотеза от компаниите не се очаква да начисляват ДДС месечно, след като не са ползвали данъчен кредит.

В случаите в които стоките ще бъдат използвани едновременно за фирмени и за лични цели, съществуват 2 възможности:

  • Приспадане на данъчния кредит изцяло, като ДДС се начислява за личното ползване на стоката;
  • Ползване на данъчен кредит в пропорция, съответстваща на съотношението лично-служебно ползване на стоката.

Регистрираните по ДДС компании могат да създадат собствен механизъм за разпределяне на разходите в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди. Важно е да се отбележи, че фирмите имат свобода да изберат критериите за прилагане на този механизъм, но това трябва да стане предварително, като документът, който регламентира механизмите на разпределение на разходите, трябва да е достъпен при извършване на проверки и ревизии от страна на НАП. При едновременна употреба за фирмени и лични цели на недвижим имот, например, база за разпределяне на направените преки разходи би могла да бъде площта в квадратни метри или време на използване, отчетено в часове/дни или комбинирана между двете бази – например стая в хотел, която се използва както за настаняване на гости на хотела, така и за лични нужди на собственика.

Подаване декларация за дължими данъци за четвъртото тримесечие на 2015 г

Фирмите подават декларация за дължими данъци за четвъртото тримесечие на 2015 г., ако са удържали авансов данък

Документите се представят пред НАП до 1 февруари 2016 г.

Всяко предприятие или самоосигуряващо се лице, което изплаща на физически лица доходи извън тези по трудов договор и е задължено да удържа данък, трябва да подаде декларация за дължими данъци. Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

Декларацията трябва да се подаде от фирми и самоосигуряващи се лица, които през четвъртото тримесечие на 2015 година са платили на физически лица доходи по извънтрудови правоотношения или наем и са удържали авансов данък върху тези доходи. Дължимите авансови данъци се декларират в НАП до 31 януари, но тъй като той е почивен ден, лицата ще могат да подават декларация до 1 февруари 2016 г.

Декларацията за дължими данъци (образец 4001) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци дължими от местни и чуждестранни физически лица като например върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове и др. Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни дружества, които не са търговци, включително общините.

От НАП напомнят също, че предприятията и самоосигуряващите се лица-платци на доходи от наем или от управление и контрол, които се облагат с окончателен данък, начислени и/или изплатени в полза на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, предоставят на НАП информация за тези доходи с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, подавана за четвъртото тримесечие на годината.

Промяна на осигуряването до 1 февруари 2016 г.

До 1 февруари може да се променя вида на осигуряването1374492999_1_0

До 1 февруари тази година самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, напомнят от НАП. Срокът изтича на 31 януари, но тъй като той е почивен ден, лицата ще могат да подадат декларация до 1 февруари 2016 г.

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”. Самоосигуряващите се лица  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.   могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.

В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

Декларациите се подават в офисите на НАП лично или чрез  упълномощено лице или по пощата с обратна разписка.

Корпоративните декларации

                                        Корпоративните декларации вече се подават по електронен път    123456

14 Януари 2016

Годишните декларации за облагане с корпоративен данък вече могат да се подават по електронен път, съобщават от НАП. Услугата функционира от началото на седмицата, а до момента чрез интернет са подадени 1 278 корпоративни декларации. Най-много подадени е-декларации за облагане с корпоративни данъци има от София – 325, следва ги Пловдив със 164.

Срокът за подаване на годишните декларации за облагане с корпоративни данъци е 31 март. Това е и срокът, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 31 март 2016 г.

Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.

Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Подаване на информация от лицензираните складодържатели

Лицензираните собственици на данъчни складове подават информация и в НАП

13 Януари 2016

От 1 февруари 2016 г. влиза в сила промяна относно подаване на информация от лицензираните складодържатели. Новостите в Закона за акцизите и данъчните складове (чл.47, ал.1, т.9) изискват всички лицензирани собственици на данъчни складове самостоятелно и за своя сметка да осигурят интернет достъп до автоматизираните системи за отчетност и на органите по приходите на НАП. Достъпът трябва да позволява извършването в реално време на контрол на суровините, материалите, произведените или складираните акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с единен идентификационен код и да гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.

Приходната агенция информира всички лицензирани складодържатели, че следва да подадат в Централно управление на НАП, в непрозрачен плик идентификационни данни за електронен адрес, на който може да се достъпи автоматизираната система за отчетност, потребителско име и парола за достъп.

Годишни данъчни декларации 2016 г.

Новите годишни данъчни декларации вече са достъпни на сайта на НАП123456

Новите годишни декларации за облагане на доходите на физическите лица и за корпоративните данъци вече са публикувани на сайта на НАП.

От приходната агенция напомнят, че срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите изтича на 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден – Великден). Най-лесно и бързо формулярите могат да се подадат по електронен път без електронен подпис. За целта е необходим персонален идентификационен код (ПИК), който се издава безплатно в офиса на НАП по постоянен адрес.

Ако подадат декларациите си по електронен път до 31 март 2016 г., физическите лица могат да ползват и 5% отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация. Допълнително условие е и да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне в срок до 3 май 2016 г.

Облагане доходите на земеделските стопани през 2016 г.

До края на декември земеделците избират как да се облагат доходите им през 2016 г.

 

Физическите лица, които са регистрирани като земеделски стопани имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2016 г. В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци (с данък върху годишната данъчна основа), трябва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години.

Правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа се упражнява чрез подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година. Веднъж подадена декларацията важи за целия петгодишен период, през който лицето е избрало да се облага по реда, предвиден за едноличните търговци.

За 2016 срокът за подаване на декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ е 31 декември 2015 г. Образецът може да бъде намерен на сайта на приходната агенция www.nap.bg и в офисите за обслужване на НАП в цялата страна.

Декларацията се подава лично от земеделския стопанин или негов упълномощен представител в местния офис на Агенцията по постоянен адрес на физическото лице. Декларацията може да се подаде и чрез пощенски оператор.

 

Възстановяваме двойно по-евтино здравни права

Възстановяваме двойно по-евтино здравни права до 23 декември---_1_~1

09 Декември 2015

Хората с прекъснати здравноосигурителни права ще могат да ги възстановяват двойно по-евтино до 23 декември. След влизането в сила на промените в Закона за здравното осигуряване, здравните права ще се възстановяват при условие, че се заплатят всички дължими вноски за последните 5 години (60 месеца), а не както е сега – три години.

Така например ако човек, който сам внася вноските си за здраве и е с прекъснати здравноосигурителни права (не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца), е пожелал през август 2015 г. да ги възстанови, е трябвало да плати всички дължими осигурителни вноски за периода от 01.07.2012 г. – 30.06.2015 г. (36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). В случай, че същият човек пожелае да възстанови здравноосигурителните си права през февруари 2016 г., ще трябва да плати вноските за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. (60 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). Трябва да се има предвид също, че когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права.

Промяната в Закона за здравното осигуряване беше публикувана в Държавен вестник в края на юни, но влиза в сила шест месеца по-късно – от 28 декември. Затова, за да възстановят здравните си права два пъти по-евтино, хората трябва да преведат здравните си вноски до 23 декември – последния работен ден преди влизането в сила на разпоредбата.

От НАП напомнят също, че преди да платят дължимите си вноски, хората с прекъснати здравноосигурителни права трябва да са подали и  Декларация образец 7. Не трябва да се забравя също и че, ако те имат по-стари задължения, преди да платят дължимите вноски, трябва да подадат заявление, в което да опишат поредността на погасяване на дълговете си за здраве. В противен случай преведените пари ще отидат за покриване на най-старите задължения.

В същото време приходната администрация напомня, че няма промяна в условията, при които се прекъсват здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка. Това става, ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,  предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. До края на 2015 г. правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски за период от 36 месеца, а от началото на 2016 г. – за период от 60 месеца.

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравноосигурителния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях.