РАЗЯСНЕНИЕ № 20-21-9 от 2.02.2018 г. относно прилагане на чл. 26 и чл. 28 от ЗКПО

На дружеството е извършена ревизия по прилагането на ЗДДС и ЗКПО за периоди 2012 – 2016 години. Ревизионният акт не е обжалван. Отказан е данъчен кредит по доставка на капачки, за която посочвате, че не е свързана с дейността. Дължимият данък върху добавената стойност по тази доставка е осчетоводен и внесен в приход на бюджета. Стойността на капачките е намалила счетоводния финансов резултат за 2017 г.

 

Зададен е следният въпрос:

 

Как и какъв финансов резултат да се формира, как да се приключи доставката на капачки при положение, че капачките не са налични, данък върху добавената стойност във връзка с доставката е внесен в бюджета след ревизията и че за тези стоки ще се търси отговорност от предишния собственик и управител?

 

В отговор на поставения от Вас въпрос, изразявам следното становище:

 

Въпросът, който се поставя, как следва да се приключат счетоводни сметки и да се формира счетоводен финансов резултат не е от компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/. Отговор на въпроси свързани с осчетоводяването на стопански операции правомощия да предоставя има Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите.

 

От данъчна гледна точка Вашият въпрос следва да се разгледа в зависимост от това дали през 2017 г. в предприятието ще се отчете счетоводен разход, предвид заявено в запитването намерение да бъде търсена отговорност от лице, което е било собственик и управител на дружеството. При решение да се търси отговорност и не се осчетоводи разход, а вземане от лицето, няма да има данъчно третиране за 2017 г.

 

Ще е налице данъчно третиране при условие, че дружеството осчетоводи стойността на капачките в разходна сметка и намали счетоводния финансов резултат за 2017 г.

 

Правилната преценка коя норма от данъчния закон следва да се приложи ще се направи в зависимост от съществуващите първичните счетоводни и други документи относими към стопанската операция и основанието въз основа, на които ще се вземе счетоводното записване.

 

Когато дружеството прецени, че въпросните капачки са липсващи и осчетоводи това като липса, ще е налице изискване да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според ал. 2 на цитираната норма не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Доколкото от посоченото в запитването не може да се направи извод, че са налице изключенията, изброени в ал. 3 на чл. 28 от закона, при липса на материални запаси се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат в година, в която е осчетоводена липсата.

 

При приемане, че органите по приходите са направили отказ от правото за ползване на данъчен кредит поради липса на доставка на капачки, ще е приложима нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като сделката не отговаря на изискванията за документална обоснованост и вярност на стопанската операция (чл. 10, ал. 1 от ЗКПО). Счетоводният разход представляващ стойността на капачките не е данъчно признат разход и следва да се посочи в увеличение при формирането на данъчния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от закона.

 

Осчетоводяване на разход в размер на стойността на капачките извън хипотезите посочени до тук може да бъде третирано като разход, несвързан с дейността /както е дадено като информация в запитването/ и в този случай следва да се приложи нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

 

На основа на изложеното следва да се има предвид разпоредбите на чл. 26, т. 3 и т. 4 от ЗКПО. Съгласно тези разпоредби:

 

– разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели,

 

– разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, не се признава за данъчни цели.

 

В конкретния случай след осчетоводяване на ревизионния акт и отчитането на счетоводния разход в резултат на неправилно прилагане на разпоредби на ЗДДС, същият не е признат за данъчни цели и с размерът му следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на едно от посочените правни основания в зависимост от конкретната фактическа обстановка.