Относно момента, от който следва да се ползва облекчението по чл 25 ЗМДТ за основно жилище и туристическа такса при посрещане на гости според Закона за туризма

чл. 25 ЗМДТ

  1. Относно момента, от който следва да се ползва облекчението

 

В чл. 25, ал. 2 и чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ са регламентирани преференции при данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства за лица с намалена работоспособност от 50 до 100%.

 

За ползване на предвидените в цитираните текстове преференции администриращият орган изисква представяне на документ, удостоверяващ изискваното обстоятелство, а именно решение на ТЕЛК или НЕЛК.

 

Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации, относно декларацията по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти това задължение е установено в чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, а при данъка върху превозните средства – в чл. 54, ал. 3 ЗМДТ.

 

В декларацията по чл. 14 ЗМДТ, в т. 2 се посочва основанието, поради което се подава декларацията /придобиване на имот, промяна в декларирано обстоятелство и др./. Когато декларацията се подава на основание „промяна в обстоятелство“/ в таблица 3, колона 3, се посочва датата на промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка. Когато се декларира настъпило обстоятелство по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ, облекчение са начислява от момента, посочен в декларацията и подкрепен като доказателство с решение на ТЕЛК или НЕЛК.

 

Принципно данъчнозадълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период /моментът на подаване на декларацията е без значение, той е свързан с административнонаказателна санкция, но не с признаване на правото на облекчение/. Облекчение за минало време може да се претендира за целия период от издаване на решението на ТЕЛК или НЕЛК до момента на подаване на декларацията. Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.

 

При данъка върху превозните средства преференцията по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ се ползва по същия начин. Датата на промяна на обстоятелство /при признаване на степен на намалена работоспособност над 50 %/ се посочва в декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил.

 

 

  1. На облагане с туристически данък подлежат нощувките, предоставени в средства за подслон и места за настаняване по смисъла на Закона за туризма /чл. 61р, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ. „Средства за подслон“ и „места за настаняване“ според изричните дефиниции, съдържащи се в т. 27 от ДР на ЗМДТ, „са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма“ .

 

Туристическите хижи /в това число туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални/ са туристически обекти, посочени в чл. 3, ал. 3, т. 10 ЗТ, поради което не влизат в обхвата на „средства за подслон“ и „места за настаняване“, т. е. нощувките в туристически хижи не се облагат с туристически данък.