Всички публикации от admin

РАЗЯСНЕНИЕ № 20-15-53 от 20.02.2019 г. относно прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за ограничаване на плащанията в брой и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с продажби на стоки посредством електронен сайт

Продажби на стоки посредством електронен сайт.

Първи вариант:

Дружеството ще закупува картини, малка пластика, авторски бижута (стоки) от физически лица.

Поставени са следните въпроси:

  1. Ако тези стоки спадат към произведенията на изкуството, какво следва от това обстоятелство от данъчна гледна точка?
  2. Какъв документ следва да получи предприятието, ако те се продават от творците физически лица и не са изработени по поръчка на дружеството?
  3. Какъв документ трябва да получи предприятието за закупените стоки, ако те се продават от юридически лица?
  4. В кой момент картините трябва да бъдат закупени от художниците и творците, които може да са физически лица или юридически лица, ако те се намират в склада на дружеството (отговорно пазене) и ще бъдат заплатени от предприятието на доставчиците, само в случай, че дружеството ги продаде на клиент?
  5. Трябва ли електронния сайт, чрез който ще се продават картини и други, да бъде регистриран в НАП в случай, че поръчките на клиентите се приемат чрез него и дружеството осъществява последваща доставка на стоки чрез куриер?
  6. Необходимо ли е дружеството да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта, както и издаване на касов бон, ако заплащането се осъществява по:

– банков път;

– чрез куриер Еконт с наложен платеж;

– чрез куриер Еконт в качеството му на лицензиран пощенски оператор по банка.

  1. Ако чрез същият сайт ще се продават изделия от сребро и злато, изработени от лице, назначено по трудов договор в дружеството, необходимо ли е дружеството да получи лиценз за търговия със златни и сребърни изделия от МФ?
  2. В случай, че изделията от сребро и злато, както и картините и други ще се закупуват от свързано с дружеството лице, задължително ли е цените на доставките между дружеството да бъдат пазарните?

Втори вариант:

Дружеството ще предлага чрез свой сайт същите стоки, които са собственост на художници и майстори-бижутери, които са физически лица. Художниците ще продават картини директно на физически лица, а дружеството ще издава на художниците фактура за извършена посредническа услуга.

 

Поставени са следните въпроси:

 

  1. Какъв документ трябва да издават художниците и бижутерите към клиентите на сайта?

 

  1. Могат ли при това положение картините да се намират в склада на дружеството през периода на предлагането им чрез сайта или физически същите картини и други трябва да се съхраняват при художниците и бижутерите физически лица?

 

  1. Може ли разплащането между страните да се осъществи като сумата за покупка ще бъде преведена от клиента по сметката на дружеството? Същото ще удържи възнаграждението си и ще изплати разликата на художниците.

 

  1. Може ли разликата, дължима на художниците да бъде платена в брой (ако отговаря на ограничението, поставено в ЗОПБ) и какъв документ трябва да бъде предоставен от художниците за полученото от тях плащане при положение, че

 

– дружеството ще получи цялата дължима сума за разплащане от клиента по банка;

 

– чрез куриер Еконт с наложен платеж?

 

  1. Трябва ли да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта?

 

  1. Трябва ли да се маркира цялата получена стойност на плащането на него или само размера на възнаграждението на дружеството?

 

Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:

 

Относно описания от Вас първи вариант:

 

Първи въпрос:

 

Първият въпрос е поставен много общо, не е конкретизирано по кой от данъчните закони следва да бъде разяснено данъчното третиране, поради което не може да се изрази становище.

 

Втори въпрос:

 

Ако предметите, които изкупувате са произведения на изкуството, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

 

В чл. 10, ал. 1, т. 3 са посочени доходите от друга стопанска дейност, каквито са и доходите от продажба на цитираните стоки. В чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ, е уреден придобитият доход от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.

 

Разпоредбите на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ, не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода, издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“ или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, както и за доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24 от закона.

 

В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 на ЗДДФЛ е казано, че предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на доходи по чл. 29 или чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и чл. 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

 

Следователно „Г……“ ЕООД, като дружество платец на доходи по реда на чл. 29 от закона, изплатени на физически лица, които не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО е задължено да издава сметка за изплатена сума по образец при изплащане на доходите при покупката на картини. В този случай, както бе посочено по-горе лицата – художници не са задължени да издават документ при получаването на дохода.

 

При условие, че лицата са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, тогава сметка за изплатени суми и служебна бележка не се издават, а лицата издават документ с реквизити на първичен счетоводен документ (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ).

 

Трети въпрос:

 

Когато доставчици на коментираните стоки са юридически лица е необходимо за осъществените сделки да се изготвят и предоставят на дружеството първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Наличието на първичен счетоводен документ и касов бон (при плащане в брой) са необходимо условие, за да бъде изпълнено изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. При плащане по банков път не е необходимо да има фискален бон.

 

Четвърти въпрос:

 

Въпросът, който е поставен не е относим към прилагането на ЗКПО. Отговорът на този въпрос се съдържа в условията на договорите, с които се уреждат отношенията между дружеството и неговите доставчици, които са физически и/или юридически лица. Счетоводното отчитане е в зависимост от клаузите на договорите. Когато са спазени принципите и изискванията на счетоводното отчитане на сделките (ЗСч и приложимите счетоводни стандарти) между лицата, и когато дружеството отчита правилно приходите и разходите, данъчният закон е неутрален и не предвижда преобразуване на счетоводния финансов резултат.

 

Пети въпрос:

 

Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и избор на метод на плащане.

 

Видно от изложеното в запитването, дружеството ще продава стоки (картини, малка пластика-скулптори, авторски бижута-уникати) чрез електронен сайт, чрез който ще се приемат поръчките от купувачите. За доставките дружеството ще използва куриер. Считам, че Вашият сайт напълно отговаря на определението за електронен магазин съгласно § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

 

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.

 

 

Шести въпрос:

 

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

 

По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, „наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

 

При осъществяване на такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При такава хипотеза за дружеството ще е налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.

 

В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.

 

„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от § 1 от ДР на ЗПУ).

 

Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.

 

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

 

Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.

 

По седми въпрос:

 

Регистрацията на лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, се извършва в Министерството на финансите (МФ) чрез вписване в публичен регистър по образец, утвърден от Министъра на финансите. Извършването на търговия със злато се регулира от МФ, Валутния закон и Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Нормативните актове, които дават отговор на този въпрос не са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП), поради което не може да се изрази становище. За да получите отговор на този въпрос следва да насочите запитването си към Министерство на финансите.

 

По осми въпрос:

 

С разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО е регламентирано, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Изпълнението на нормата от закона, изисква цените, на които се реализират сделките да се определят по реда на пазарните цени. Съгласно определението за пазарна цена, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

 

Методи за определяне на пазарните цени са:

 

а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

 

б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

 

в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;

 

г) методът на транзакционната нетна печалба;

 

д) методът на разпределената печалба.

 

Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите. На основание чл. 65 от наредбата за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

 

От посоченото дотук е ясно, че цените на сделките между дружеството и свързаните с него лица е нужно да са пазарните такива.

 

 

Относно описания от Вас втори вариант:

 

Първи въпрос:

 

Въпросът, който задавате, не е относим към дейността на дружеството. Същият засяга права и задължения на трети лица, които се формират при уреждане на техните взаимоотношения. НАП изготвя становища в рамките на своята компетентност и ги адресира до лицата, чиито интереси се засягат, поради което заинтересуваните лица следва да поставят индивидуално запитване като се идентифицират по реда определен с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Втори въпрос:

 

На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, четвърти въпрос.

 

Трети въпрос:

 

Данъчните закони не регулират начините на разплащане между страните по сделките. Същите се уговарят в зависимост от решенията на страните. За целите на ЗКПО от значение е сделките да бъдат документирани със съответните първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от ЗСч и да бъдат отчетени правилно разходите и приходите при спазване на принципа за начисляване. Съгласно принципа на начисляване – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

 

Четвърти въпрос:

 

Съгласно ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., както и на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв.

 

Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българска народна банка в деня на плащането.

 

Във връзка с издаването на документ от художниците по-горе е изразено становище в настоящия отговор.

 

Пети въпрос:

 

На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, пети и шести въпрос.

 

Шести въпрос:

 

Видно от изложеното във вариант втори в запитването, дружеството ще продава чрез електронният си сайт картини и други на художници и творци, като поръчките на клиентите ще се приемат чрез него и дружеството ще осъществява последващата доставка на стоките чрез куриер. В така описания случай дружеството се явява посредник при продажбите на картини и други на художници и творци чрез електронния си сайт, като извършва продажбите „от чуждо име и за чужда сметка” срещу комисионно възнаграждение. В този случай фискална касова бележка следва да бъде издадена за всяка от изброените в т. 1 до т. 3 доставки, за която плащането не се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискалната касова бележка на стойността на извършената доставка. Както се посочи по-горе, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от интернет търговеца при окомплектоване на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.

 

След като в запитването е посочено, че дружеството при продажбата на картини и други ще издава фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на тази норма, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя, или чрез ФУ на комисионера. Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред. Когато продажбите се регистрират чрез ФУ на комисионера, ФУ се програмират така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В този случай в дневния финансов отчет на комисионера се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца комисионера сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред. Изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, следва да се обърне внимание, че в тежест на дружеството остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на дружеството чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени изложените от същото обстоятелства.

РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-1 от 17.01.2019 г. относно данъчно облагане на приходи, реализирани чрез място на стопанска дейност (клон на българско дружество) в Република Гърция

На 01.09.2018 г. фирмата е сключила договор за работа за срок от 1 година с фирма от Германия, като мястото на работа е в Република Гърция на строителен обект като отговорник по качеството. От НАП … е изготвен формуляр образец А1, съгласно гръцкото и европейско законодателство се плаща редовно ДДС в Гърция.

Съгласно Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Гърция терминът „място на стопанска дейност“ означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично строителна дейност на едно предприятие. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само когато продължава повече от девет месеца.

 

Поставени са следните въпроси:

  1. Кога започва да се дължи данък печалба в Гърция – след изтичане на деветте месеца или за целия период на договора от самото му начало ако се изработи целия /т. е. една година/? Междувременно фирмата ще е платила данък печалба за 2018 година и какво ще се случи с този данък?
  2. Къде следва да се плати дивидентът?

Предвид изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:

Съгласно ал. 2 на чл. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Според § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗКПО „място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В обхвата на понятието попада и определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; офис; монтажен обект; строителна площадка – § 1, т. 5, буква ”а” от ДР на ДОПК.

 

В чл. 13 от ЗКПО е предвидено приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите в този закон.

Дейността на местно дружество в друга държава, чрез място на стопанска дейност /клон, офис, обект, строителна площадка и т. н./ се реализира и отчита съгласно законодателните изисквания на тази държава и съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/. Съгласно чл. 5 от Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО), място на стопанска дейност означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. В ал. 3 на чл. 5 от спогодбата изрично е посочено, че строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност, само когато работата, свързана с тях, продължава повече от девет месеца.

Необходимо е Република Гърция да се произнесе, съгласно изискванията на гръцкото данъчното законодателство, дали ще счита българското дружества за данъчно задължено лице от първия ден на започване на дейността или след изтичане на девет месеца от извършването на тази дейност. Извън законоустановената компетентност на Националната агенция за приходите е изразяване на становище, свързано с прилагане разпоредбите на законодателството на други държави.

Независимо от това, по силата на българското законодателство, когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на този закон за определяне на данъчния финансов резултат. По смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО „счетоводен финансов резултат” е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъците от печалбата. Следователно, „… Консулт” ЕООД, в качеството си на местно юридическо лице, трябва да извърши данъчно преобразуване по реда на ЗКПО, включително и на финансовия резултат, реализиран от дейността на клона в Гърция, като част от общия му финансов резултат.

Гореизложеното означава, че приходите и разходите, реализирани през 2018 г. от дейността на мястото на стопанска дейност/клона на българското дружество в Гърция, ще участват при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството и ще бъдат данъчно третирани по реда и при условията на ЗКПО, независимо от това, дали за същия период – 2018 г. според гръцкото законодателство клонът ще има задължение да подава финансови отчети, декларации и да плаща данъци.

Ако съгласно гръцкото законодателство данък печалба се дължи от първия ден на започване на дейността, т. е. за периода 01.09.-31.12.2018 г., то в сключената спогодба по отношение на печалбата, реализирана чрез място на стопанска дейност, е договорен методът „Освобождаване с прогресия” за избягване на двойното данъчно облагане. Прилагането на този метод изисква от общия данъчен финансов резултат на дружеството да се приспадне данъчният финансов резултат (формиран съгласно ЗКПО) за дейността чрез мястото на стопанска дейност в Гърция. За 2018 г. това приспадане ще се извърши с подаването на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО като се попълни приложение № 2.

При условие, че имате яснота относно облагането в Гърция след 31.03.2019 г., подадената вече декларация може да бъде коригирана по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО до 30.09.2019 г. и ако има надвнесен корпоративен данък, същия подлежи на възстановяване или прихващане по реда на ДОПК.

Относно заплащането на дивидент следва да се спазват изискванията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

 

На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Доходите на местни физически лица са обект на облагане по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ. Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, облагаемите доходи от дивиденти в полза на местни и чуждестранни физически лица от източник в България се облагат с окончателен данък.

В тази връзка е необходимо да се направят следните уточнения:

  1. В съответствие с § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, по смисъла на този закон, дивидент е:

– доход от акции;

– доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

– скрито разпределение на печалбата.

  1. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. Следователно, доходите от дивиденти, които не попадат в цитираното изключение, подлежат на облагане с окончателен данък на основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент, по аргумент на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ. Приложимата данъчна ставка е 5 на сто за дохода от дивидент, съгласно чл. 46, ал. 3 от с.з. В съответствие с чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В същият срок окончателният данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да бъде деклариран от платеца на дохода в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.

Настоящото становище е изцяло върху изложените факти и обстоятелства в запитването. Възможно е при осъществяване на контрол и установяване на нови такива да се стигне до основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-горе.

Относно момента, от който следва да се ползва облекчението по чл 25 ЗМДТ за основно жилище и туристическа такса при посрещане на гости според Закона за туризма

чл. 25 ЗМДТ

  1. Относно момента, от който следва да се ползва облекчението

 

В чл. 25, ал. 2 и чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ са регламентирани преференции при данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства за лица с намалена работоспособност от 50 до 100%.

 

За ползване на предвидените в цитираните текстове преференции администриращият орган изисква представяне на документ, удостоверяващ изискваното обстоятелство, а именно решение на ТЕЛК или НЕЛК.

 

Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации, относно декларацията по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти това задължение е установено в чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, а при данъка върху превозните средства – в чл. 54, ал. 3 ЗМДТ.

 

В декларацията по чл. 14 ЗМДТ, в т. 2 се посочва основанието, поради което се подава декларацията /придобиване на имот, промяна в декларирано обстоятелство и др./. Когато декларацията се подава на основание „промяна в обстоятелство“/ в таблица 3, колона 3, се посочва датата на промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка. Когато се декларира настъпило обстоятелство по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ, облекчение са начислява от момента, посочен в декларацията и подкрепен като доказателство с решение на ТЕЛК или НЕЛК.

 

Принципно данъчнозадълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период /моментът на подаване на декларацията е без значение, той е свързан с административнонаказателна санкция, но не с признаване на правото на облекчение/. Облекчение за минало време може да се претендира за целия период от издаване на решението на ТЕЛК или НЕЛК до момента на подаване на декларацията. Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.

 

При данъка върху превозните средства преференцията по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ се ползва по същия начин. Датата на промяна на обстоятелство /при признаване на степен на намалена работоспособност над 50 %/ се посочва в декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил.

 

 

  1. На облагане с туристически данък подлежат нощувките, предоставени в средства за подслон и места за настаняване по смисъла на Закона за туризма /чл. 61р, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ. „Средства за подслон“ и „места за настаняване“ според изричните дефиниции, съдържащи се в т. 27 от ДР на ЗМДТ, „са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма“ .

 

Туристическите хижи /в това число туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални/ са туристически обекти, посочени в чл. 3, ал. 3, т. 10 ЗТ, поради което не влизат в обхвата на „средства за подслон“ и „места за настаняване“, т. е. нощувките в туристически хижи не се облагат с туристически данък.

 

Издаване на удостоверения за приложимото осигурително законодателство за командироване на наети лица и регистрирането на оборота от продажби на стоки и услуги, извън България

чл. 113,чл. 118,чл. 143,чл. 144, ЗДДС,ЗОПБ,чл. 89,чл. 90,чл. 94 ППЗДДС,чл. 3,чл. 25,1, Наредба № Н-18/2006 г.

 

 

Дружество извършва разнородна дейност търговия с дрехи и мебели втора употреба и комисионерство.

 

Ежегодно през летния сезон дружеството командирова горски и строителни работници в Кралство Швеция, на които са издадени удостоверения А1 за приложимото осигурително законодателство.

 

Договорите, сключени от дружеството с шведски контрагенти налагат същите работници да полагат труд и за други шведски дружества, различни от това, в което са командировани. В определени случаи работниците работят едновременно за различни шведски дружества (например едновременен ремонт на покриви на три сгради, собственост на различни дружества).

При договори с по малка стойност, възложителите заплащат на дружеството в брой цената на извършената услуга.

В обектите за търговия с мебели и дрехи втора употреба, внос от чужбина, дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа по глава 17 от ЗДДС. На основание чл. 89 от ППЗДДС, извършваните доставки се документират с фактури.

 

Поставени въпроси:

  1. Следва ли при едновременна работа по договори с различни шведски дружества за определен работник да се издават удостоверения А1 за всеки от договорите, въпреки че се отнасят за еднакъв период от време? При смяна на шведския контрагент и продължаване на дейността без работниците да се завръщат в България, следва ли да се връщат издадените удостоверения А1 и да се иска издаването на нови удостоверения при условие, че срокът на първоначално издадените удостоверения не е изтекъл?
  2. Налага ли се дружеството да издава фискална касова бележка от електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), при заплащане от възложителя в брой, на обект на територията на Кралство Швеция извършената услуга? Важат ли в случая ограниченията по Закона за ограничаване на плащанията в брой?

 

 

  1. Може ли при продажби на стоки втора употреба на физически лица да се издава само фискален бон, без да се документира доставката по реда на чл. 89 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)?

По първи въпрос:

Информация по въпросите, свързани с издаването на удостоверения за приложимото осигурително законодателство за командироване на наети лица, при промяна на условията на командировката можете да намерите в указание изх. № 24-00-4/23.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, публикувано в интернет страницата на НАП, копие от което Ви прилагаме.

По втори въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

Касовата бележка е хартиен документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.

Регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискална касова бележка от ФУ се извършва по ред, определен с Наредба № Н-18 на министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г.).

Изискването за използване на ФУ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че изискването за използване на ФУ, одобрени за разпространение в България, не се прилага за доставки реализирани извън територията на страната ни с изключение на случаите при разносна търговия.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от дружеството при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.

Легална дефиниция на „разносна търговия“ е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.

Отчитането на приходите от продажби на доставки на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството (ЗСч).

По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки и услуги, извън България, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава – във Вашия случай – на Кралство Швеция.

Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), обн. – ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г., въвежда рестрикция за плащания равни или надвишаващи 15 000 (петнадесет хиляди) лева, които са извършени на територията на страната, без значение дали са в местна или чуждестранна валута. Плащания в брой, които не се извършват на територията на Република България, независимо от техния размер, както и от това кой и в чия полза ги извършва (включително когато са изплатени от чуждестранни съконтрагенти в полза на местни юридически лица), не попадат в териториалния обхват на този закон. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата, свързани с пренасянето на парични средства през границата на страната за или от държава-членка на Европейския съюз, респ. за/от трета държава, както и извършването на парични преводи от/ към чужбина, са регламентирани във Валутния закон (обн. ДВ, бр. 83 от 21.09.1999, в сила от 01.01.2000 г., …посл. изм. и доп. ДВ, бр. 96 от 06.12.2011 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, като съответните контролни правомощия са възложени на органите на БНБ и Агенция Митници.

 

На електронната страница на Националната агенция за приходите е публикувано указание № УК-3 от 04.04.2011 г. на министъра на финансите относно прилагането на ЗОПБ.

По трети въпрос:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

 

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, разпоредбите на глава 17 от ЗДДС се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:

 

  1. данъчно незадължено лице;

 

 

  1. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;

 

 

  1. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;

 

 

  1. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

 

Съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗДДС, “ стоки втора употреба“ са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени.

 

Съгласно чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС, дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва „чл. 143 от закона“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък.

 

Съгласно чл. 113, ал. З, т. 1 от ЗДДС за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице фактура може да не се издава. Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването /чл. 113, ал. 6 от ЗДДС/. За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

 

По силата на чл. 144, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС начисляването на данъка се извършва с протокол, включващ информация, посочена в чл. 90, ал. 2 от ППЗДДС. Протоколите се описват в дневника за продажбите, като се попълват колони от 9 до 25 на Приложение № 10, предвид разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от правилника.

 

Според чл. 151, ал. 6 ЗДДС, когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за тях. За целта, за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава 17 ЗДДС, дилърът съставя отчет за извършените продажби (най-късно в последния ден на съответния данъчен период), който съдържа информацията по чл. 120, ал. 1 от закона. Този отчет не се включва в дневника за продажбите (чл. 94, ал. 2 ППЗДДС).

 

Доставките на стоки, различни от тези, за които е приложен редът за облагане на маржа на цената, се отчитат по общия ред на закона.

 

РАЗЯСНЕНИЕ № 3-369 от 15.02.2018 г. относно прилагане на разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с подаване на данни за доставка на течни горива в обект с електронна система с фискална памет

 

Как да става заприхождаването в деня на доставката на горивото, както и в следващите дни, без да се нарушава разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС?

 

В чл. 118, ал. 8 от ЗДДС е регламентирано, че данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 от посочената норма, а именно по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

 

На основание чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, когато данъчно задълженото лице е доставчик/получател по доставка на течни горива, същото е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Данни по ал. 10 обаче не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет (чл. 118, ал. 11, т. 3 от ЗДДС).

 

Същевременно, в чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ изрично е регламентирано, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.

 

Електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС (чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ). Несъответствия в подадени ЕДД или ЕДП се отстраняват чрез подаване на нови ЕДД или ЕДП не по-късно от деня, следващ деня на първоначално подадените данни.

 

Ведомствените обекти, в които има монтирани ЕСФП, подават данни за доставката с въвеждане на данните от еАДД чрез клавиатурата на ЕСФП. Лицата, които имат монтирани ЕСФП в такива обекти не подават данните по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС през портала на НАП.

 

В Приложение № 1 „Функционални изисквания“, IIIб. „Дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни“ е посочено, че ЕСФП тип 31 за продажби на течни горива подава както данните от нивомерната система за доставка на горива, коригирани с продадените количества по време на доставката и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система), така и данните за доставени количества горива по документ, въведени ръчно през ЕСФП. Видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка са данните от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система) и данните за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.

 

В случая е важно да се отбележи, че по силата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., лице получател по доставка на течни горива:

 

  1. подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП;

 

  1. подава ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в еАДД/EАД или предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и няма смяна на собственост;

 

  1. подава ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа;

 

  1. подава ЕДД за промяна в превоза (превозвач, транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или предходен ЕДД.

 

Видно от изложената нормативна уредба е, че ако камионът (цистерната) е разтоварил горивото в рамките на 24 часа, не следва да се подава ЕДД за престой.

 

ЕДД за престой се подава, когато горивото престоява на място за повече от 24 часа без разтоварване. В този случай ЕДД се подава от настоящия собственик на горивото. В документа се посочва остатъчното количество, а не количеството в е-АДД, т. е. посочва се реалното налично количество гориво в превозното средство.

 

В конкретния случай съгласно изложената фактическа обстановка при закупуване на гориво, поради невъзможност за разтоварване в деня на покупката във ведомствената бензиностанция, същото престоява в камиона повече от 24 часа. След извършена служебна проверка в системата „Контрол на горивата“ се установи, че от страна на дружеството, освен ЕДД за престой на горивото, се подава и ЕДП за цялото количество гориво по доставката. Подаването на ЕДП в този случай е неправилно и води до отразяване на данни в системата, които не съответстват на фактическото положение, т. е. на реално полученото гориво от дружеството по дадената доставка.